Вестник "Стандарт" и КРИБ събраха на една маса бизнеса и властта под мотото "Да! На българската икономика". Кои са проблемите и предизвикателствата пред строителния ни бранш? След дискусията с премиера Бойко Борисов и министрите от екипа му пред "Стандарт" отговаря председателят на Камарата на строителите инж. Светослав Глосов.
- Инж. Глосов, какъв ще бъде реалният ефект за бизнеса от първата национална дискусия "Да! На българската икономика"?
- Смятам, че една такава инициатива е много успешна, защото освен че могат да се чуят проблемите на бизнеса, става ясно и какво обещава правителството за разрешаването им. Убеден съм, че ще има резултат и че ако такива дискусии се провеждат по-често, поне два пъти годишно, ефектът ще бъде положителен. Една следваща такава дискусия да бъде с участието на другата половина от кабинета. Но и самото присъствие на тази среща на премиера Бойко Борисов и на 5 от министрите му, само по себе си показва отношение към бизнеса.
- Ако на срещата присъстваше строителният министър Лиляна Павлова, какъв въпрос бихте й задали?
- Ние от Камарата на строителите често се виждаме с министър Павлова и обсъждаме дневния ред за бранша. Ние искаме промяна на законодателството. И по-точно нов закон за устройство на територията (ЗУТ) и този, който Камарата предложи - за инвестиционното проектиране. Който да регламентира взаимоотношенията и процедурите. Ние обсъдихме тези нормативни актове, както и бъдещия Закон за обществените поръчки (ЗОП) на кръгла маса в Камарата в присъствието както на министър Павлова, така и на вицепремиера Томислав Дончев и на екоминистъра Ивелина Василева. Вицепремиерът тогава пое ангажимент, че ще бъдат разгледани и взети предвид всички препоръки на бизнеса при изготвянето на ЗОП. В момента ние имаме един ЗУТ, който дори не може да се каже точно колко десетки пъти е поправян. В него основно се регламентира устройството на територията и с малка част и строителството. Той е амортизиран и остарял. Нужен е изцяло нов ЗУТ и отделен закон за инвестиционната дейност, който да регулира процесите от проектиране до въвеждане в експлоатация. Ние сме предложили вариант, който е внесен в парламента и предоставен на Министерството на регионалното развитие. Този вариант е изцяло базиран на немския опит и законодателство и адаптиран към родните нормативни актове.
Казано ни е, че ще бъде разгледан в най-скоро време.
- Ще има ли към ЗОП наредба или друг документ, който да прецизира закона по отношение на строителния сектор, както Камарата настоява?
- ЗОП, който вече е в зала, е съобразен изцяло с европейската директива за обществените поръчки. Към него трябва да бъде изготвен правилник за приложението му в сферата на строителството. Ние имаме обещание, че това ще се случи и ще бъде съгласувано с браншовите организации. ЗОП регламентира възлагането като основни принципи. Ние винаги сме посочвали, че не е едно и също да възложиш обществена поръчка за доставка на канцеларски материали и за строителство на магистрала. Просто условията са съвсем различни. Затова и ние настояваме, а го има и записано в евродирективата, че трябва да има отделни правилници за възлагане в съответната сфера. И това е много важно.
- В проекта за новия ЗОП обаче е предвидено да се печели с най-ниска цена и техническата документация да бъде отваряна само на победителя, а не на всички кандидати. Целта е да се пести време. Как обаче браншът гледа на тази идея?
- Това предложение все още не е влязло в сила. И може би е единственото, към което Камарата има своите резерви. При отваряне първо на цената, се вижда кой е дал най-ниската и се отваря само неговата техническа част. И ако тя отговоря на правилата, печели. Но е възможно другите оферти, които са на малко по-висока цена, да предлагат по-добро качество на изпълнение, организация на работа или използване на иновации. И това в този случай няма да се взима под внимание.
- Има идея и проектите да се печелят не с най-ниска цена, а "на инженеринг", при който е ясна крайната цел, и всяка фирма решава как да я постигне. Вие стоите ли зад нея?
- Не всички поръчки могат да се случат "на инженеринг". Има и такива, които са с готови проекти. Спорен е и въпросът дали главните пътища трябва да се строят на инженеринг или не. Този въпрос засяга изненадите за изпълнителите по отношение на подземните комуникации, археология, геоложките условия и отчуждението на терените. Нещо, което не може да бъде отчетено в ранните етапи. Трябва да се обмисля много добре кои поръчки да се възлагат на инженеринг. Може би големите инфраструктурни обекти трябва да бъдат добре осмислени и обследвани, преди да бъдат възложени.
- Вие като Камара правите усилия родният строителен бизнес да пробие зад граница. Може ли държавата да ви помогне в това отношение?
- Държавата не може да ни помогне със закони или инвестиции, а по-скоро с лобиране от нейна страна пред другите държави. В страни като Мароко, Катар и други от региона българските фирми могат да работят, но там работната ръка е много ниско платена. Няма българин, който да отиде там за 300 долара. В същото време там има липса на инженерен и управленски персонал, с мениджърски функции. А тази работа пък е много добре платена. И това е шансът за българските фирми. Да работят с местен партньор и да менажират проектите. Защото пък ние имаме опит в различни видове строежи.
- Повлияха ли санкциите за Русия на бранша?
- За съжаление в момента спря работата на българските фирми в Русия, а тя тъкмо бе стартирала. За съжаление изказванията на някои наши политици помогнаха това да се случи и да се стопират руските инвестиции у нас. Не може да има изказване - "Всички инвестиции са добре дошли, стига да не са руски".
- Туристическият бранш предложи да се изпрати парламентарна или правителствена делегация в Русия, която да засвидетелства уважение и да обясни, че санкциите са вследствие на членството ни в ЕС, а не на лошо отношение. Ще има ли такъв ход полза и за строителния бранш?
- Не знам доколко ще има успех подобен ход, но си струва да се опита. Но наистина санкциите и ефектът, който те водят след себе си, се почувства на българския пазар. За това обаче може би сме виновни и строителите, и по-скоро предприемачите. Защото след дългата криза в строителството завръщането на руските инвеститори в родните курорти накара много български предприемачи пак да се хвърлят с главата напред в изграждане на обекти, които да се продадат на руския пазар. В един момент се вижда, че от миналата година покупките на руски инвеститори спаднаха и почти спряха. За съжаление това нещо се чувства вече на пазара. Проблемът не и толкова в нежеланието на руските туристи да почиват в България. Просто транспортът на тези собственици на апартаменти у нас, които идваха с кола, се удължи много. Налага се те да заобикалят Украйна, а минавайки през Полша, пътят им се удължава с близо 1000 км. А за да минат от там, са им нужни и шенгенски визи. Но да се надяваме, че взаимоотношенията Европа-Русия ще се подобрят. Защото от сегашното състояние, както каза и премиерът Борисов, губят всички.
- Министърът на икономиката Божидар Лукарски обеща на бизнеса, че ще се съобразява с него при назначаването на търговски аташета. В кои страни те са най-необходими за строителния бранш?
- За съжаление много търговски аташета отиват да работят в чужбина, като че ли заради заплащането, а не за да свършат нещо за България. Ето, чужди посланици идват да лобират за техния бизнес. Това трябва да правят и нашите дипломати. Такива трябва да има навсякъде, където има интереси в чужбина. Например Казахстан аз го виждам като място, където българският бизнес може да присъства много сериозно. При положение, че най-големите държави инвестират там. Не трябва да подценяваме и други държави от бившия Съветски съюз. Като Азербайджан например. Това е държава, с която България трябва да поддържа добри отношения. Страната е богата на газ и единствената причина да не внасяме оттам, е, че няма към момента как той да бъде транспортиран. Навсякъде, където може да работи българският бизнес, са нужни и добри дипломати, които да лобират за него.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
