Всичко на земята има своя цел. За всяка болест има лекарство, за всеки човек - предназначение. Това гласи една от многото индиански мъдрости, които приканват към духовен баланс. Казва се, че човек страда най-много, когато не притежава вътрешен мир. В голяма степен липсата на душевен покой предопределя и заболяванията, които развиваме докато сме живи. И наистина, най-трудната битка в живота на човека е тази със самия него. Не е лесно да опознаеш себе си и да приемеш собствените си недостатъци. Да се научиш да разбираш себе си, а после и останалите около теб - това е изкуство, което само и единствено животът може да те накара да усвоиш.
Ненапразно някога преди всичко хората са се грижели за духовната култура на следващите поколения. И тя, като всяко друго "качество", се възпитава у човек. Да не говорим, че благодарение именно на нея сега изчезващата българщина се е съхранила през вековете и е успяла да ни запази като нация. Но това няма никакво значение и на почти никой вече не му пука за духовните ценности, традициите и всякакви такива "врели некипели". Вече всички сме "модерни" (някои повече, други по-малко - зависи от паричките). Обличаме се модерно, заразяваме се с модерни болести - въобще всичко в нас и по нас е последен писък на модата. Само пропускаме малката подробност, че модерните лечения, от които се нуждаем и за които от време на време надигаме вой, не са на стойността на ишлеметата. Но, както се казва: "от студ умри, но гъзар бъди". Разбира се, само на родна почва биха могли да виреят, а и да имат свои ревностни последователи, подобни култови съждения, бликащи от смисъл. А на същите тези поклонници много трудно би могло да се обясни, че когато и на здравето си гледаш като на дреха менте, няма как да си истински автентичен пич. Но при повечето индивиди е така. Гледаш ги, отвънка напудрени, отвсякъде блещукат "маркови" етикетчета, а отвътре - развалини. И почваш да се питаш наум: що бе, човече, даде толкоз парици за парцалки, пък ти се досвидя да ги дадеш за изследванийца? Силата на лейбъла ли ще те изцери? Кой сега трябва да ти помогне и на каква цена, според тебе? Крайно време е да се разбере, че медицината не е дискаунт маркет, нито фри шоп. Всеки опит да спестиш от здраве винаги завършва порядъчно зле, а понякога - катастрофално. Освен всичко друго е хубаво да проумеем, че именно здравният статус предопределя до голяма степен успехите ни в професионален аспект. В превод това означава, че болестните състояния могат да ни попречат да се реализираме като успешни хора, просто защото ни лишават от възможността да използваме работния си потенциал максимално. Това особено много касае една сфера от живота, с която ние, българите, до преди години така силно се гордеехме - спортът. Ненапразно, и то съвсем основателно, ерудиран гост в радиопредаване сравни родната медицина, и по-специално спортната такава, с отдавнашния полет на Ан 24 от София до Търговище, спрямо двуетажен самолет, летящ от София до Мюнхен. Подобен паралел не би трябвало да обижда никой при положение, че отсъствието на здраве и спортни постижения са две несъвместими неща. И точно за тях сентенцията "противоположностите се привличат" в никакъв случай не важи! Печеливш спортист без добър лекар и треньор не може да съществува. Единият се грижи да развие и усъвършенства таланта, а другият - да успее да го съхрани по възможно най-добрия начин, грижейки се за здравето на състезателя.
1. Влияе ли здравословното състояние на спортистите върху олимпийските победи?
Инфекциите намаляват физическата активност
"Дефилирането" с напомпани мускули и позата на "австрийски кавалериен кон" изначално никога не са имали нищо общо с постиженията в спорта. За никого не е тайна, че въпросното занимание изисква солиден финансов ресурс, но той не е всичко. Просто е част от формулата за успех, чиито останали компоненти са здравият организъм и тяло. Но спортистът на първо място и преди всичко останало се налага да притежава интелект. На второ място - не трябва да се подценява дисциплината и личната мотивация. Защото всеки, който има желание да се превърне в корифей в своята област, трябва да разбере, че това ще отнеме много от личния му живот. Купоните, дискотеките, пушенето, да не говорим за тъй наречените вещества, издигащи го в рая, също ще се наложи да останат в миналото. Тъй като всяко нещо, което саботира дейността на човешкия организъм пряко или косвено, е предпоставка за провал, независимо дали си атлет или чистач. Разбирайки повече от добре влиянието на болестния процес върху представянето на състезателя, медиците по света отделят значително време и внимание на инфекциозните процеси в човешкия организъм. Около година преди олимпиадата в Лондон научно, чрез необходимите изследвания, се доказа чрез контролна група спортисти, че притежават в себе си висок титър на инфекция, което води до нарушаване на тяхната концентрация, влияеща на психиката им, а оттам и на постигнатите резултати. Сигурно на повечето от вас е направило впечатление, че родните спортисти губят битките си в последните моменти. Това е следствие на тъй наречената хипоксия, нарушаваща нормалната физиология на човешкото тяло. Малката тайна на печелившия спортист е резервният обем на дишане, чийто ефект в момента за съжаление се постига чрез различни видове анаболи, психотропни средства, хормони под формата на хранителни добавки и други. Само че гореизброените дават само временно решение на проблема и същевременно го задълбочават. Освен всичко друго, замаскират и редица симптоми, които биха могли да посочат правилната посока за лечение. Като цяло за хората, занимаващи се активно и професионално със спорт, съществува в известна степен по-голям риск от травми и заразяване с някои инфекциозни агенти. Например кожните инфекции, включващи гъбични такива, целулит, кел, циреи, включително и други дерматофити. Раневи инфекции, които могат да се появят от прободни разкъсвания или други наранявания на дълбоките тъкани. Голямо значение има и намаленият имунитет, свързан с период на интензивни тренировки и състезателен етап. Това несъмнено прави спортиста по-податлив на голямо разнообразие от инфекции. Когато вече са налице такива, съществува реална опасност от влошаване или настъпване на усложнения, ако физическата активност продължава по време на острия инфекциозен процес. Да не говорим, че някои бактериални, вирусни и протозойни инфекции предизвикват разграждане на мускулен протеин и тъканна маса при хората. По време на продължаваща инфекция функциите и реакциите на органите в тялото значително се променят и намаляват, което от своя страна определя процента на издръжливост към субмаксимални физически упражнения при индивида. За същата индикират сърдечната честота и пулс, както и способността за максимално усвояване на кислород. Чрез проучване е установено, че през първия ден по време на треска изометричната, както и изотоничната мускулна сила, намалява с около 30%. Т.е фебрилното заболяване (а и не само то) изглежда повлиява негативно на способността на мускулите да изпълняват дейността си. Трябва да се отбележи, че когато острата фаза на инфекцията е приключила, влошаването на мускулната сила и издръжливост е свързана именно с загубата на мускулен протеин, причинен от нея. Капацитетът за изпълняване на каквито и да е физически активности зависи от редица фактори, като обем на кръвта, общ хемоглобин, функции на миокарда, както и от периферни фактори, като състояние на скелетната мускулатура. Всички те могат да бъдат негативно повлияни от инфекцията в организма. Но влошаването на изометрична сила и издръжливост изцяло се приписват на същата, предизвикваща катаболните ефекти при мускулите. Хемоглобинът е протеин в червените кръвни клетки, пренасящ кислород до тъканите. Когато нивото му е намалено, това води до анемия. А типичните симптоми включват умора и недостиг на въздух. Дългосрочните болестни състояния могат неблагоприятно да повлияят на взаимодействието на костния мозък и останалата част от тялото, което води до състояние, наречено анемия на хроничното заболяване. Това предполага, че налично хронично възпаление намалява възможностите на костния мозък да произвежда червени кръвни клетки и да използва желязото, необходимо за трансфера на хемоглобин. От друга страна тялото не може да реагира нормално на еритропоетина (ЕПО)- хормон, изработен от бъбречния комплекс, който стимулира производството на червени кръвни клетки от костния мозък. Когато няма достатъчно производство на такива, капацитетът и съдържанието на кислород в тъканите рязко намалява, което в крайна сметка води до липса на издръжливост. Но, както казва спортната легенда Йохан Кройф: "Ако не можеш да спечелиш, направи така, че да не загубиш"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
