Узбекистанският президент Ислам Каримов почина на 78-годишна възраст след мозъчен кръвоизлив. За тежкото състояние на управлявалия 27 години диктатор се говореше от дни, но новината за смъртта му така и не бе потвърдена до последно. Въпреки това източници от чужди държави потвърдиха, че лидерът на Узбекистан си е отишъл.
Турският премиер Бинали Йълдъръм на заседание на правителството в Анкара поднесе вчера съболезнования за смъртта на президента на Узбекистан Ислам Каримов. По-рано Ройтерс съобщи, че по информация на трима дипломатически източници Каримов е починал след прекарания миналата събота инсулт. Медиите в родината му, строго контролирани от властта, съобщиха само, че състоянието му е критично и рязко се е влошило през последното денонощие.
Каримов ще бъде погребан в събота в родния си град Самарканд. Днес местната агенция "Фергана" публикува снимки от трескавия строеж на гробницата, където са погребани майка му и двамата му братя. Междувременно летището в града бе затворено за редовните граждански полети, вероятно за да посрещне чуждестранните гости, които ще изпратят Каримов по последния му път.
Смъртта на ветерана диктатор Каримов оставя най-гъсто населената държава в Централна Азия в опасност от хаос и политическа несигурност, коментира британският в. "Гардиън". Каримов държеше да се запазят икономическите, политическите и културните връзки на Узбекистан с Москва, но критикуваше Москва за опитите и да опитите да разширява влиянието си в региона, отбеляза вестникът.
Ислам Каримов управляваше авторитарно бившата съветска република още от времето преди падането на Берлинската стена. Той няма официален приемник на властта. Най-вероятен кандидат да го замени на лидерския пост е дългогодишният премиер Шавкат Мирзоев, който може да разчита на подкрепата на шефа на узбекистанското разузнаване Рустан Иноятов. Веднага след смъртта на Каримов премиерът Мирзйоев замина за Самарканд, за да ръководи лично подготовката за днешното погребение.
Несменяемият лидер
Каримов е сред малцината лидери, управляващи от съветско време. През 1989 г. партийният комунистически вожд на Узбекистан Рафик Нишанов е преместен в Москва, Каримов става негов приемник и оглавява съветската република. От всички лидери от ерата на СССР Каримов пръв посяга към президентската власт. Той е избран за президент на Узбекистан от Върховния съвет на Узбекската ССР, заседавал на 24 март 1990 г.
Въпреки че конституцията на Узбекистан не разрешава един и същи човек да заема лидерския пост повече от два мандата, Каримов остава несменяем на кормилото на властта почти три десетилетия. Възможност за това му дават няколко референдума, удължаващи президентския мандат. След всеки референдум властите заявяват, че броенето започва наново и всеки път постсъветският диктатор печели вота.
В правозащитните среди Ислам Каримов е смятан за един от най-жестоките диктатори в днешния свят. Организацията "Репортери без граници" го нарича дори "лешояд", събрат на зимбабвийския президент Робърт Мугабе и лидера на Северна Корея Ким Чен Ун. Най-кръвопролитна трагедия през управлението на Каримов е разпръсването на демонстрация в град Андижан на 13 май 2005 г. Тогава хиляди излязоха на площада с искания за по-добър живот и граждански свободи. Правителствени войски обкръжиха невъоръжената тълпа и откриха огън. Убити бяха 187 души. В страната се нарушават човешките права, потискат се опозиционните нагласи и се изтезават политически затворници.
По времето на Каримов спират работа много мощни съветски предприятия. Последните години от управлението му бяха белязани с режим на газа и тока, а националната парична единица сум е нестабилна. Узбекистан обаче е богат с природни ресурси, изнася петрол и газ, влиза и в петорката най-големи памукопроизводители. Страната е четвърта в света по запаси от злато, а по добив на скъпоценния метал е девета.
Каримов няма синове и е в трудни отношения с дъщерите си. Най-известна от семейство Каримови е по-голямата му дъщеря Гулнара.
Тя е сред най-влиятелните фигури в Централна Азия. Върти бизнес, пее, създава собствени модни колекции, представя ги през "Седмиците на модата" в Ню Йорк, поддържа приятелство с руски и узбекистански олигарси и влияе върху политиката на баща си. През 2013 г. обаче идва краят на влиянието й. На Запад я обвиняват в пране на пари. А в самия Узбекистан поставят Гулнара под домашен арест. По-малката му дъщеря Лола оглавява благотворителната фондация "Ти не си сам", която подпомага деца, страдащи от пороци на сърцето. Практически пълна тайна цари около жена му Татяна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
