Треньорката на националния ансамбъл по художествена гимнастика Ина Ананиева носи две дини под една мишница. Софиянката е и президент на клуб "Левски". Треньор №1 на България за 2014 г. обаче е скромен човек, който се ядосва само за едно - липсата на време. "Стандарт" се свърза с Ананиева за няколко въпроса преди днес националките за отлетят за Русия за следващото състезание от Световната купа.
- Няколко дни минаха след Световната купа в София. Как оценявате на трезва глава представянето на нашите момичета?
- Много силно. Независимо от напрежението и малките грешки се представихме страхотно. Много съм горда с тях.
- Хареса ли ви организацията в София? Публиката беше ли на ниво?
- Имаме възможност да пътуваме доста по света. И мога гордо да заявя, че Световната купа в София е може би, а дори и най-добре организираното състезание. Мога само да кажа едно огромно благодаря на хората, които напълниха залата за нас и ни подкрепяха непрекъснато. Имаше повече зрители от миналата година, което може само да ме радва.
- Каква е програма минимум и максимум за турнира в Русия този уикенд?
- Често да си призная - няма програма минимум. За нас целта е да се връщаме с медал от всяко състезание, без значение какъв. За мен важно е момичетата да бъдат максимално концентрирани и да си изиграят съчетанията перфектно.
- Има ли притеснение в отбора заради големите очаквания и как туширате напрежението?
- След всеки медал очакванията към нас стават все по-големи, това е факт. Разбира се момичетата са професионалистки и ние се стремим да не поддаваме. Честно да си призная това тежи, но ние сами си го направихме. Щом сме се хванали -
ще играем хората до край
- Да се върнем назад във времето. Как изобщо се запалихте по художествената гимнастика?
- Бях много малка. Още на 4 години отидох в залата. Илиана Раева ме откри. Научи ме на много неща. Благодарна съм й до ден днешен.
- Какви са вашите мечти извън залата?
- Може би да имам време за близките ми. Имам група от приятели, които са извън художествената гимнастика. Те ме разтоварват, но аз имам възможност по два пъти на година да ги виждам. Какво правим ли? Ами най-често сме на маса. Те винаги ме подкрепят и идват, когато играем в София.
- Кой е най-незабравимият ви миг като състезател?
- Аз нямах някаква бляскава кариера като гимнастичка. Може би среброто, което взех през 1991 г.
- А като треньор?
- Цялата минала година. Всички медали, всички признания, усмивките, които дарихме на хората. Станах и треньор на годината. Аз и Нешка Робева сме единствените жени, които са успявали да стигнат до този приз, което е нещо незабравимо.
- Справяте ли се и с работата като президент на "Левски"?
- Ами трудно е, разбира се. Но
аз имам страхотни момичета в "Левски"
които не се нуждаят всеки ден да съм там. По-често комуникираме по телефона, но използвам свободното време, за да ходя там.
- В личен план остава ли ви време?
- Твърдо не. Най-вече за дъщеря ми Алексана. Често пъти ми е гадно, че обръщам внимание на толкова много млади момичета, а за нея не остава толкова време.
- Тя ще стане ли гимнастичка?
- Силно се съмнявам. Водила съм я в залата, но на нея и е много скучно. Сега много се е запалила по плуването. Сама се научи и се запали.
- Включвате ли се в диетите на момичетата от ансамбъла или си позволявате волности?
- О, не. Аз си ям нормално.
- А кой готви вкъщи?
- Олеле, ами никой. Най-често си поръчваме или излизаме на ресторант. Но
не мога да готвя
Това не е стихията ми.
- Какво музика обичате?
- Всякаква. Дори чалга. Но може би ще кажа ретро чалгата, защото новите парчета не ги разбирам. Слушам естествено и поп, рок.
- Разкажете за инцидента с бойлера като малка?
- Доста се изписа по тази тема. Прибирахме се от тренировка и когато отворих вратата и газовия бойлер гръмна. После по болници. С помощта на Нешка Робева заминах за Япония. Сега съм благодарна, че оздравях. Живея втори живот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
