Грациите ще превземат Рио с песен от "Матрицата"
Всичко е огромно в Южна Америка, дори порциите, разкри треньорката
2016 година е може би най-важната в кариерата на треньорката по художествена гимнастика Ина Ананиева. Всички погледи ще са вперени в нея и ансамбъла по време на Олимпиадата в Рио. Според повечето специалисти в момента това е и единственият реален шанс България да вземе злато. Но вместо да се притесни, Ина е повече от уверена в своите възможности, а и най-вече на красивите момичета, които готви за голямото предизвикателство. Пожелава си само здраве. Треньор номер 2 за 2015 г се съгласи да отговори на въпросите на "Стандарт" за изминалата година, както и за предстоящия сезон.
- Годината вече е към своя край. Каква е оценката ви за нея в личен и професионален план?
- Заради работата в залата нещата от лично естество са оставени малко на заден план. Не остава време. Но от професионална гледна точка 2015 г. бе много успешна. Независимо че първият полусезон не беше най-добрият за нас.
Хубавото е, че се представихме силно на най-важното състезание за годината - Световното първенство. Станахме втори. Взехме още един медал на обръчи и бухалки. Фактът, че взехме и квота за Олимпийските игри в Рио също дава повод да кажем, че сезонът е успешен.
- Кой беше най-трудният и най-приятният момент?
- Състезанията до игрите в Баку бяха по-трудни. Тогава сменихме уредите - с 5 ленти, два обръча и три чифта бухалки. Не всички състезания, в които участвахме, бяха толкова успешни. Но момичетата дадоха една много сериозна заявка. Това стана съвсем в началото на годината - на Гран При в Москва, където бихме рускините и станахме първи. Много тежко беше в Баку. Очакванията към нас бяха огромни.
Всички мислеха, че сме длъжни винаги да побеждаваме, след като станахме световни шампионки. При ансамблите обаче
конкуренцията вече е жестока
Момичетата бяха подготвени. Две седмици преди Баку играхме на световната купа в Ташкент. Там спечелихме златен медал в многобоя. Бих казала, че нямахме късмет в Азербайджан. След това си направихме един много хубав анализ какво трябва да направим за световното първенство. За него проведохме една изключително концентрирана подготовка, имахме два лагера в "Спорт Палас". Две световни купи, едната в София, другата в Казан, които бяха много успешни за нас. А после и световното първенство.
- Времето минава и лятото ще дойде скоро. На какъв етап сте от подготовката за Рио?
- Починахме си добре след световното. Нарадвахме се на медала. Момичетата успяха да възстановят сили. Направихме високопланински лагер на Белмекен както всяка година. След това поставихме две нови композиции за Олимпиадата. Уредите се запазват, но ние сменихме съчетанията. Мисля, че нещата ни се получиха и от към избора на музика. По-добре сме от изминаващата си година. Направихме много добри композиции. За момента подготовката върви нормално. Моля се единствено да няма контузии.
- До Рио ще правите ли по-различно нещо от обикновено като подготовка и ясни ли са състезанията, на които ще участвате?
- Да, знае се. Стартираме отново в Москва на Гран При. Програмата за 2016 г. е малко по-разпокъсана, защото има турнир през май месец, който дава допълнителни квоти при ансамблите и индивидуалното. Не смятам да направя нещо по-различно, защото начинът на подготовка в последните две години се оказа доста успешен. Единственото, което ще е ново, е лагер в Бразилия. За аклиматизация.
- Колко по-рано ще отпътувате за Рио?
- Не повече от 10 дни преди началото на игрите и ще влезнем направо в тях. Общият престой ще е 15 дни.
- Уточнени ли са музиките, на които ще играете, облеклата?
- Да, песните са готови. Триката още не сме ги направили. Но имаме идеи. Знаете, че музиката трябва да си подхожда и с облеклото. Работим под пълна пара. Мелодиите трябва да се чуят. Едната е българска - отново се спряхме на композитора Георги Андреев. Той прави страхотна музика. Другата е типично в наш стил - от "Матрицата".
- Вие бяхте в Бразилия. Разкажете повече за посещението там?
- Всъщност за втори път от началото на годината ходих там. Първо през февруари ме поканиха от един техен частен клуб по художествена гимнастика. В края на това посещение трябваше да организирам курс с момичета от цяла Бразилия. Останаха много доволни от мен. През цялата година по време на всички състезания треньорката им на националния отбор ме молеше да отида при тях за малко след световното първенство. Да поработя с ансамбъла и да им измисля съчетанията за Олимпиадата. Честно казано, въобще не ми се ходеше в Бразилия, защото исках да си почина след световното. Но нямаше как да им откажа.
Все пак това е вид политика
И то е важна. Да ходим, да поддържаме контакти. Мисля, че останаха изключително доволни от работата, която свърших. Направих им две нови композиции за олимпиадата. Видях условията там и се запознах с нещата, което ще помогне в подготовката за игрите.
- За кой град става въпрос?
- Аракажу. Там се намира техният център за развитие на художествена гимнастика. Само че целогодишно температурата е около 30 градуса и има страхотна влага. Много е трудно да свикнеш. Затова може би ще бъдем на мястото, където бях през зимата. Там е малко по-хладно. Флорианаполис се казва.
- Какво ви направи впечатление от Бразилия. Как ви се сториха хората там, забележителностите?
- Хубаво е, че ме оставиха да разглеждам (б.р. смее се). За да мога и да си почина малко. Това е много различен свят. Няма нищо общо с Европа. Хората се слънчеви. Не мога да кажа, че са супербогати, напротив те са с ниски доходи, но живеят изключително щастливо. Времето беше много интересно. Ставаш в 6 сутринта и има едно голямо слънце, няма облаци. Може би и това влияе на настроението на хората. Въобще, много са приветливи, добри. Не съм ходила на някакви страшни забележителности. Мястото, на което искаха да ме водят, щеше да убие цял един ден в пътуване. Разстоянията там са огромни. Успях да видя плажовете. Това може би е екзотичното. Нямат нищо общо с нашите, със сигурност. Друго интересно е, че порциите им са просто огромни. Площта им е огромна, населението им е огромно. Това трябва да се види. Радвам се, че догодина доста спортисти ще имат възможността да се докоснат до бразилската култура, да видят техните забележителности.
- Купихте ли подаръци, за семейството за момичетата?
Когато пътувам, почти никога не ми остава време да взимам неща. Общо взето, пазарувам в последния момент от летището. В Бразилия са много модерни ключодържатели тип джапанка. Накупих на всички - на момичетата, за вкъщи.
- Къде посрещнахте Коледа и какви са плановете ви за Нова година?
- Коледа си е семеен празник. Бяхме със семейството ми у дома.
Най-много подаръци дадох на дъщеря ми
Тя този месец е най-щастлива, защото имаше и рожден ден. Спазваме традициите, но за готвенето се грижи моята майка. Аз неведнъж съм казвала, че не обичам да стоя край печката. А на Нова година ще пътуваме с приятели за 3 дни извън София. В Долна баня има някакъв нов комплекс. За първа година ще сме там. От баницата си мечтая да се падне - здраве.
- Има ли някоя Нова година, която никога няма да забравите?
- Почти всеки път се събираме с едни и същи приятели. Така е 16-17 години. И с тях всяка една Нова година е незабравима.
- Какви са мечтите и целите, които ще гоните през 2016 година?
- Личният план отново ще бъде оставен на втора линия. Това ще е най-важната година. Ние от 4 години работим за тази Олимпиада. Някои от момичетата останаха именно заради Рио. Пожелавам им да са здрави. Надявам се да вземат и медали от там. Но не на всяка цена. Както Господ е решил, така ще стане.
- Искате ли да кажете нещо на феновете на гимнастиката и на хилядите, които ще ви стискат палци в Рио?
- Щастлива съм, че работя в България и останах тук. Смятам, че успяхме да покажем, че и с младото поколение, новите момичета, може да се прави гимнастика. Било ми е тежко, имала съм възможности да ходя в чужбина. Благодаря на всички, които са ми помогнали и учили. Художествената гимнастика е една огромна школа с много специалисти. Иначе - да ни стискат палци в Рио.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com