Ракът на гърдата е една от най-страшните диагнози в съзнанието на всяка жена. Съвременният начин на живот за съжаление води до увеличаване на честотата на това заболяване. Как може да го избегнем, в какво да внимаваме, има ли проблеми при лечението му у нас? "Стандарт" попита доц. Георги Байчев, който е един от най-добрите специалисти в клиниката по гръдна хирургия във ВМА.
- Доц. Байчев, кога се заговаря за първи път за рак на гърдата?
- Заболяването е известно от дълбока древност, то е описано още в египетските папируси. Реално обаче началото на съвременната онкология започва XVII-XVIII век, когато са правени първите опити за операция. През 1895 г. хирургът Уилям Халстед прави т. нар. радикална мастектомия. Оттогава води начало и съвременното лечение на рака на гърдата. То е претърпяло много голямо развитие, сега са познати над 60 000 комбинации и варианти за лечение според хистологичните резултати, стадия на заболяването, прогностичните фактори и генетичните предразположености на жената. Включва се не само хирургия, а и лъчетерапия, лекарствена терапия, психотерапия.
- Сега често ли се налага отстраняване на гърдата?
- В началото на 60-те години в САЩ се въведоха скринингови програми, при които ракът започна да се открива по-често в първи стадий. По тази причина се въведоха органосъхраняващите операции, при които се запазва гърдата. В държавите със скрининг те са около 60% от всички операции. За съжаление у нас нямаме действаща национална скринингова програма и затова извършваме около
70% мастектомии срещу 30% органосъхраняващи
операции. Всичко зависи от момента на поставяне на диагнозата
- До кой стадий може да я запазите?
- Класическите схващания са, че туморът трябва да е до 2 см. Последните 10-15 г. обаче има ново направление в хирургията - онкопластични операции, при които се позволява да се съхрани гърдата и при малко по-големи тумори. Това става чрез използването на импланти, прави се заместване на тъкани. Въпреки всичко факторът време и поставяне на диагнозата е решаващ. Само 0,7% от карциномите у нас са в нулев стадий, при който може да се гарантира лечение само с операция. В държавите със скрининг като САЩ този процент е 19. В първи стадий у нас са около 24% от случаите, тогава също може да се направи органосъхраняваща операция, при която прогнозата е добра. Но за съвременния свят този процент е много малко, в САЩ жените в 1-ви и 2-ри стадий са над 50%. За съжаление у нас около 28% от българките се диагностицират в 3-ти и 4-ти стадий, когато лечението е продължително и скъпо, а прогнозата - сериозна. Нашата цел като онколози е да спрем растежа на късно диагностицираните случаи.
- Каква трябва да е профилактиката, колко често трябва да ходим на лекар, за да не се стига до тежки операции?
- Още на 20 г. жените трябва да се обучат как да изследват сами гърдите си. Този преглед отнема 10 минути и се прави в седмицата след цикъл. Първият клиничен преглед се препоръчва да бъде след 35 г. при асимптоматични жени, които нямат оплаквания, а
първата мамография да бъде на 40 г.
Съвсем друга е ситуацията с фамилно обременените жени или тези, които имат оплаквания. При тях прегледите трябва да започнат по-рано и да са по-чести. Тук се намесват и генетични тестове БРАК 1 и БРАК 2, ядрено-магнитният резонанс и други специализирани тестове и изследвания.
- Правенето на тези тестове не повлиява ли много негативно на психиката на жената, защото тя може и никога да не отключи заболяването - дори да е рискова?
- Оценката на риска за последващ след време карцином включва много фактори, не само генетичните тестове. Има математически модели, например на сайта на американския онкологичен институт, по които се изчислява рискът. Сред факторите, по които това се прави, са фамилна обремененост, първо раждане, менопаузата, дали е приемала хормонозаместителна терапия. След попълването на теста имаме важна информация за вероятността от развитие на карцином през следващите 5 г.
- У нас могат ли жените да си направят генетични тестове, кой ги плаща?
- Отскоро те могат да си правят такава диагностика, но за съжаление не се реимбурсира от касата.
Единното изследване струва над 2000 лв.
- Рисковият контингент жени у нас наблюдава ли се?
- Ние имаме една добра мрежа от онкологични диспансери, в които се наблюдават вече диагностицираните жени, но все още няма скрининг и реална профилактична дейност. Има райони, в които достъпът до онкологичната мрежа е труден и реалната заболеваемост остава неизвестна. От рак на гърдата заболява 1 от 8 американки, 1 от 9 австралийки, 1 от 10 западноевропейки и 1 от 22 българки. Нали разбирате, че в Западна Европа има скрининг и те знаят, че това е реалната заболеваемост. Ние регистрираме около 3600 жени на година, които сами се обръщат към нас за помощ, но едва ли това е истинската бройка. За социално значимите заболявания е необходима действаща скринингова програма.
- Профилактичните прегледи при джипитата не вършат ли работа?
- Те си имат своето място, но за съжаление не се извършват навсякъде коректно. Сега оперирах жена с мамография, която дойде с диагноза рак на гърдата. Има една трайна тенденция в световен мащаб - честотата на заболяването нараства с 1-2% годишно, но смъртността спада с 1% годишно. Половината от този процент се дължи на ранната диагностика, а другата половина на по-доброто съвременно лечение. По данни на СЗО за 2010 г. в света са диагностицирани 1,5 млн. жени с рак на гърдата и 417 000 са починали. За нас са около 3600 диагностицираните, около 1200 годишно са починали. Тоест - при нас тенденцията е трайно да се увеличават и двете.
- Колко струва този скрининг за една година, толкова ли е скъп, че не се въвежда тук?
- В САЩ първите скринингови кампании са
въведени в Ню Йорк от частни застрахователни
компании през 1961 г. Те са направили простата сметка, че е по-лесно да се плати профилактичен преглед на застрахованите при тях жени, отколкото после да плащат скъпо струваща операция, лъче- и химиотерапия. В резултат на това в края на 70-те американците отчитат с 25% спадане на смъртността и тогава президентът Никсън предлага известния "екшън план" за борба с онкологичните заболявания. Контингентът, който трябва да се обхване при един такъв скрининг, е населението между 50 и 69 г. Смята се, че това са около 700-800 000 българки. При всички случаи цената е в пъти по-малко от сегашните средства, които се дават за лечение и загуба на трудоспособност. Да не говорим за прогнозата и за качеството на живота при закъсняла диагностика. Ние сме малка държава, никога не сме били богати, необходимо е добре да преценяваме ситуацията, в която се намираме, и бъдещите тенденции.
- При лечението на рака на гърдата всички медикаменти ли се прилагат и у нас?
- Съвременното лечение има много сериозни постижения, които увеличават живота на човек и му дават добро качество на живот. За съжаление най-новите методи като таргетните терапии са много скъпи. Повечето неща се реимбурсират от касата, но някои - като имплантите например, все още не.
__________
Внимавайте с килцата, цигарите и хормоните
Фамилната обремененост е един от най-важните рискови фактори при рака на гърдата, казва доц. Георги Байчев. Има значение дали са боледували роднините ви не само по първа, но дори и по втора линия. Учените откриха над 60 гена, които оказват влияние, като най-известните са БРАК 1 и БРАК 2. Начинът на живот обаче също е много важен за отключването на болестта. Продължителната употреба на хормонозаместителна терапия е с доказана негативната роля, категоричен е доц. Байчев. Наднорменото тегло, алкохолът, дори цигарите са от значение за рака. Много важен е и стресът, предупреждава специалистът. Храненето също е от голямо значение - средиземноморското меню, богато на зехтин и зеленчуци, е подходящо да запазим здравето си. Счита се, че заради него тези народи имат по-малка честота в рака на гърдата. Храните, богати на холестерол и мазнини обаче, имат обратен ефект, добавя доц. Байчев. Много важно е човек да бъде и физически активен, да спортува. И не пропускайте годишния преглед при специалист.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
