Прибързаното решение за пенсионните фондове доведе до срив на акции на борсата
Само ниските цени на петрола може да задвижат стагниращата евроикономика
Петър Пешев, Bull Trend Brokerage LTD
Обстановката на световните финансови и стокови пазари става все по-трудна за разгадаване. Акциите в САЩ и Европа се търгуват близо до историческите и многогодишните си максимуми. Основните лихви на големите централни банки остават на рекордно ниски нива. Това води до ниски лихви по депозитите, кредитите и нивата, при които се емитира дълг.
Перспективата е да останат такива за дълъг период от време, поне за Европейската, Английската и Японската централна банка. Докато заради силното икономическо възстановяване в САЩ Федералната резервна система вече търси подходящия момент да започне повишение на основната си лихва. Заради ниските лихви в Европа и отрицателната лихва, при която търговските банки, част от еврозоната, депозират свободните си средства в ЕЦБ, над 15% от целия правителствен дълг на страни от еврозоната се търгуват на вторичния пазар с отрицателна доходност. Налице е страх от инвестиционна активност. Много инвеститори доброволно губят част от номиналната си инвестиция, притежавайки дълг с отрицателна доходност до падежа. Друго обяснение е, че са налице силни дефлационни очаквания.
Ниските цени на петрола, които с отчетени цени на инфлацията, т.е. в реално изражение, са на нивата си от 80-те години на миналия век, допълнително понижават ценовото равнище. Т.е. заради ниската инфлация, дори дефлация в еврозоната, големите централни банки няма скоро да предприемат политика на високи лихвени проценти, дори напротив. Дефлацията е бичът за икономиките със значително присъствие във финансовия сектор, каквито са всички съвременни икономики. Освен че заради дефлацията фирмите и домакинствата намаляват инвестициите и потреблението си, очаквайки по-ниски цени в бъдеще, е налице и прехвърляне на богатството от длъжник към кредитор, което води до нова вълна от необслужвани кредити и вероятно до нова финансова и икономическа криза. Разбира се, това е хипотеза при дълготраен дефлационен натиск. От друга страна, именно понижените цени на петрола оставят по-голям разполагаем доход на домакинствата, както оставят повече средства за инвестиции на фирмите. Т.е. петролът може да задвижи стагниращата европейска икономика, която е голям нетен вносител на енергийни суровини, цената на които е обвързана с петрола.
Предсрочните избори в Гърция и нарастващата популярност на популистката партия СИРИЗА, която ще се стреми да предговори условията от спасителните споразумения за Гърция, е причина за срива на еврото от последните седмици. Тя повдига и въпроса за устойчивостта на единната валута и монетарния съюз като цяло.
Българският фондов пазар се развиваше в противовес на световните фондови пазари през последната седмицата, като българските акции бяха обект на силни разпродажби. Някои от по-ликвидните компании се обезцениха с повече от 10%. Причина за спада е прибързаното решение на Народното събрание от края на миналата година, минало без широк обществен дебат, относно възможността индивидуални пенсионни партиди да се преместват от осигурените в Националния осигурителен институт. Пенсионните фондове притежават над 50% от свободно търгувания обем акции и отказът на мениджърите им да купуват и несигурността пред цялата фондова индустрия са причина за резкия спад, който естествено преминава при ниски обеми, т.е. само много дребни купувачи могат да излязат от пазара в момента. Резултатът е един - обезценени портфейли на пенсионните фондове, т.е. те дори не са започнали да продават още активи, с които да посрещнат евентуална вълна от прехвърляне на индивидуални партиди към НОИ.
Ако правителството се притеснява от начина на управление на средствата на пенсионните фондове, както и ако се притеснява за качеството на техните активи, то спокойно държавата може да регистрира няколко държавни пенсионноосигурителни компании, които на пазарен принцип да се състезават с частните компании. Освен това надзорът е функция на изпълнителната власт чрез избираните от НС председател и заместник-председатели на Комисията за финансов надзор, които контролират пенсионноосигуртелните компании и управляваните от тях пенсионни фондове. Нормативната уредба, която може да предпазва от инвестиции в свързани компании и съмнителни активи, също е функция на законодателния орган и съблюдаващите институции. Претекстът за необмислената и прибързана поправка за прехвърлянето на индивидуални партиди в НОИ е и изразеното съмнение за качеството на активите на пенсионните фондове.
Най-вече зад прибързаните промени прозира желание на финансовия министър да покрие правителствения дефицит за няколко години по "светлия" пример на унгарския премиер Виктор Орбан, който с краткосрочни мерки се опита да намери решение на дългосрочен проблем. Естествено, че не е успял.
В цял свят развитият капиталов пазар е еманация на работещата икономика, която осигурява високи доходи за своите граждани. Пенсионните фондове се нуждаят и от големи качествени проекти, като в развития свят често такъв тип дружества финансират и концесионират пътища, мостове, магистрали, тунели, летища, пристанища, след което възвръщат инвестицията си под формата на концесионни възнаграждения. Досега правителството или не се е сетило за тази възможност, или не я е подлагало на обществено обсъждане. Пенсионните фондове държат и над 1 млрд. лева от българския правителствен дълг, така че за момента те помагат на правителството да поддържа лихвите по него по-ниски.
С едно необмислено и прибързано решение вече сме на път да сложим кръст на капиталовия пазар в страната. Редица компании ще изгубят възможност да се финансират през алтернативен на банковите кредити канал, както и да се възползват от всичките предимства на публичния статут. Хората ще загубят една форма на алтернативни на депозитите и имотите инвестиции.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
