Несигурност и липса на работна ръка спират инвеститорите
Основният проблем в земеделието са ниските изкупни цени в световен план, казва Добромир Добрев
Добромир Добрев бе един от участниците в конкурса на в. "Стандарт" "Новата генерация: Банкерите". Той е член на управителния съвет на Райфайзенбанк България и отговаря за едни от най-важните сектори - корпоративното банкиране, както и за лизинговата дейност. Като представител на младото поколение в банкирането, заемащ висок пост, попитахме Добромир Добрев как оценява изминалата финансова година и какви са неговите прогнози за развитието на икономиката.
- Г-н Добрев, с какво програмният период 2014-2020 г. за подпомагане на икономиките на ЕС ще е по-различен от предишния по отношение на финансирането?
- Новият програмен период има свои специфики като отрасли и като програми в сравнение с предишния. В интерес на истината обаче логиката е доста сходна, т.е. нямаме някакви радикални изменения както сред отраслите, на процента на грантовете (безвъзмездните средства), така и на предприятията, които се допускат до средствата от ЕС. Има размествания в някои от програмите и компонентите, но не бих могъл да кажа, че концепцията е генерално сменена. Новият период в голяма степен ще протече по сходен начин с предишния. Това, което за мен е важно обаче, е, че еврофондовете субсидират определени отрасли приоритетно за сметка на други и това не води до балансиран икономически растеж, а по-скоро до известно изкривяване на икономическото развитие. Тук въпросът е трябва ли бизнесът да инвестира в дадена индустрия само защото има грантове, или по-скоро трябва да търси пазар и продукт, който да е продаваем - в страната или навън, и да се развива в тази посока. Мисля, че от гледна точка на икономиката и бъдещето развитие на страната е
по-добре да погледнем за възможностите извън и над еврофондовете
Иначе, от една страна, се получава силна зависимост, а от друга - някой друг ни определя приоритетите на икономическото развитие в държавата.
- Има ли нагласа в бизнеса към този начин на приемане на еврофондовете?
- Има раздвижване във високото жилищно строителство. Този отрасъл не е зависим по никой начин от централизираното финансиране, там еврофондове няма и индустрии като тази се влияят само от реалното търсене на пазара - от повишаване на цените и на интереса.
- Значи в строителството има ръст?
- В проектите, които стартират и които идват за търсене на кредитиране, определено има ръст и това може да се провери и в разрешенията за строеж, които се издават в големите градове. Ръстът при тях е двуцифрен в сравнение с м. г. Това е породено от много фактори - от една страна, е нисколихвената среда, т.е. хората предпочитат вместо да спестяват в банките (на почти нулева лихва), да инвестират в недвижимости. От друга страна, доста от парите, които влязоха в банките след фалита на КТБ, се оказаха един голям ресурс, който трябваше да се пренасочи. И този ресурс е причина за оживление в строителството.
- Освен строителството кои други отрасли бележат ръст?
- Строителството е отрасъл с голяма добавена стойност и издърпва много други сектори - търговия и производство на строителни материали, на дървен материал, мебели и пр. Затова неговият подем гарантира и ръст на БВП.
- Но преобладаващото мнение е, че не се инвестира и парите стоят по депозитни сметки в банките...
- Кредитната активност в България наистина е на много ниско ниво. И проблемът не е в предлагането, а в търсенето, въпреки добрите условия, при които се предлагат кредити. Бизнесът все още не е напълно спокоен да инвестира. Две са основните причини за това - от една страна - геополитическата и вътрешната несигурност, а от друга - липсата на работна ръка в много региони и отрасли.
- При 3% ръст на БВП за м. г. прогнозата на Райфайзенбанк България е 2,1% за т. г., защо е толкова ниска?
- Миналата година имаше много големи суми, които се разплащаха по европейските програми от предишния програмен период. Това бяха пари по проекти, които бяха стартирали преди това, но реалното усвояване дойде през 2015-а и това подпомогна растежа на икономиката. Тази година новият период вече стартира, но по-скоро ще се събират и одобряват програми, а реалните средства ще дойдат по-късно.
- Споделяте ли мнението на бизнеса, че ако се извадят парите от еврофондовете, ръстът на БВП ще падне доста като процент?
- Естествено, така е.
- Като че ли първи за кредити се нареждат малките и микропредприятията, в тях ли е надеждата, че ще са първите лястовици за оживлението на този пазар?
- Да, за миналата година
ръстовете при новите кредити за микропредприятията са 28%, докато големите фирми реализират около 24 на сто
Данните на Райфайзен България сочат, че има търсене навсякъде, и добрата новина е, че това са предимно нови проекти, за нови бизнеси. Рефинансирания почти няма.
- Кои са отраслите при малките фирми, които най-бързо се оживяват, за които се вземат най-много кредити?
- На първо място е земеделието с над една трета от всички новоотпуснати заеми за м. г., търговията, индустрията.
- Очертава ли се кредитирането на земеделието и въобще този отрасъл като новия балон?
- Банките си научиха урока за подобни случаи, балонът с недвижимите имоти преди няколко години ни направи много предпазливи. Сега основната част от кредитите за земеделието са структурирани срещу субсидии от ЕС. Банките финансират и покупка на земя, но доста по-ограничено и когато цените са разумни. Затова не мисля, че съдействаме пряко за създаване на балон с цените на земята. Ако има проблем с еврофондовете и със субсидиите, тогава нещата могат да изглеждат по различен начин. Според мен в момента банковото посредничество не е проблемът на земеделието, нито пък субсидиите. Основният проблем са ниските цени на изкупуване на земеделската продукция, и то в световен план, България не е изключение. Ако това нещо продължи, ще доведе до много опасни ефекти.
- Какви са вашите наблюдения за пазара на земята?
- Има успокояване на цените. Въпреки че не разполагам със статистика, това, което наблюдавам от нашите клиенти, е, че
има известно намаляване на интереса към кредитиране на покупка на земя.
- Вие казахте преди време, че сте продукт на българското образование и много се гордеете с това. Как ви се струва то сега, има ли повод за гордост, след като не могат да се намерят хора за елементарни дейности?
- Аз не разглеждам образованието само като образователна система. Винаги съм смятал, че образованието не е толкова процес на даване, а на вземане. Въпросът е колко човек иска да вземе и сам да се усъвършенства. Сега достъпът до информация е огромен и всеки може да се развива сам по много направления. Включително да посещава курсове, специализации - в България или в чужбина. Но това, което банките и част от бизнеса започнаха да правят, е създаването на най-различни програми - стажантски, за младши позиции, които са насочени към пряка връзка на пазара на труда с образованието. Но да погледнем този процес от другата страна - сега банките започнаха да създават и разпространяват материали за финансово ограмотяване на своите клиенти. Защото финансовата грамотност на българина е много ниска, въпреки че има известен напредък. И банките се опитват чрез финансови консултации да повдигнат нивото на масовия потребител на техните услуги. Така че прави се немалко. Във финансовия сектор е по-лесно, защото хората в него са много качествени и с висока квалификация. По-голям е проблемът в техническите и IT специалностите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
