Втората окупация на Алма матер бе свалена само три дни след като студентите завзеха сградата на Ректората. Защо протестиращите се целят именно в университета, какви са последиците от окупацията и какви промени трябва да има във висшето образование и университетите, "Стандарт" попита ректора на Алма матер проф. Иван Илчев.
- Проф. Илчев, ще има ли засилени мерки за сигурност в университета след втората окупация?
- Днес (б. р. - вчера) Академическия съвет гласува предложението ми за изцяло електронизиран достъп до Ректората и вътре в самата сграда. Но проблемът не е в това. Проблемът е, че някои хора, водени от свои собствени амбиции, политически пристрастия и други, са на път да разрушат това, което е университетът. Той е национална културна институция. В него не само се преподава и се вършат научни изследвания - тук непрекъснато има събития, които интересуват широката общественост в България. Годишно в Ректората се провеждат около 1000 различни инициативи - струва ми се, че това е повече, отколкото във всички други университети в София, взети заедно. Това е проблемът - че някои хора опитват да ни накарат да въведем такъв режим, който да не ни позволява тази функция. Тази вечер например в Юридическия факултет фондация "Минко Балкански", която работи с нашия Харвард-център, организира лекция по проблемите на образованието. Ще има чужденци, посланици. Как да влизат? Няма как да има предварителен списък на хората, които ще дойдат, за да ги пускаме по него. Това е много опасното - някой се опитва абсолютно неразумно (аз не смятам, че го правят нарочно) да всее несигурност.
- Защо според вас изборът на окупаторите пада на Ректората - защото е най-знаков ли?
- Да, той е една от най-знаковите сгради в столицата. Аз мога да посоча още няколко, но веднага ще ми кажат, че ги насочвам към тях. Освен това Ректоратът е свързан с подготовката на бъдещето на България. И, разбира се, това е вероятно най-голямата обществена сграда в София със свободен достъп.
- Беше ли инспирирана от политици втората окупация според вас?
- Аз първо бих искал да използвам интервюто, за да отправя едно извинение към Бойко Борисов. Той е реагирал на думите ми много импулсивно - в никакъв случай не съм искал да го обидя. Дори бих казал, че по време на управлението на ГЕРБ сме имали много конфликти и с правителството като цяло, и с отделни министри. Но много от конфликтите бяха потушени с активната намеса на Бойко Борисов. Винаги сме разчитали на Бойко Борисов, Цецка Цачева и Огнян Стоичков. Те винаги влизаха охотно в положението на университета, така че в никакъв случай не съм искал да нападам Бойко Борисов. Не е мъжко да го направя. Когато казах, че прочутата му интуиция му изневерява, го казах не с насмешка, а с учудване, защото е трудно да бъде оспорвана интуицията му.
Иначе се съмнявам, че е имало политици, инспирирали тази окупация. По-скоро те се възползваха от нея, както опитваха да се възползват и от първата. Едни партии се обявиха къде по-ясно, къде по-прикрито в подкрепа, а другите радостно скочиха срещу тях. И аз от това побеснявам - че най-голямата образователна институция в България някои безскрупулно се опитват да я превърнат в оръжие за политическа борба.
- Какво според вас стоеше в основата на втората окупация, вие говорихте с участниците в нея?
- Аз говорих дълго с тях, в събота разговаряхме почти целия ден. За съжаление те говореха с шаблони.
- Това беше и при първата окупация...
- При нея не - там имаше доста по-мислещи хора, по-гъвкави, по-склонни на консенсус в известен смисъл. Но участниците във втората окупация говореха с едни странни шаблони - всеки, който не ги подкрепя, няма значение по какви причини, го наричаха лумпен. Всяка медия, която не ги хвали, беше платена медия. Боравеха с едни формулировки от сталинистките процеси през 30-те години, което за мен е много странно. Някак си не разбраха, че ситуацията се е променила, че в момента няма почва за подобни действия. Част от участниците в първата окупация се включиха в преговорите, за да убедят останалите, че нямат обществена подкрепа. Честно казано, от всички хора, които са се обаждали и с които са говорили моите заместници, нямаше нито един, който да ги подкрепя. Включително хора, които бяха подкрепили по принцип протестите - като проф. Калин Янакиев, проф. Александър Кьосев. Бих искал да благодаря на колегите и гражданите, които активно показаха с действията си, че са против акцията.
- Един от участниците в протеста заяви, че те творят история...
- Уинстън Чърчил има един израз "Винаги ми е било много лесно да вярвам в това, което ми е изгодно".
- Оценихте ли щетите от окупацията?
- Почти няма щети. Поне това са направили, опазили са университета. Въпросът за наказанията ще бъде тепърва обсъждан.
- Ще ги наказвате ли?
- Нека да обсъдим нещата, искам да се посъветвам с юристите, не сме имали време.
- Ще преместите ли сесията?
- Няма смисъл - ние загубихме реално един работен ден.
- Вече сте готови със становище по стратегията за висше образование. Как гледате на идеята за възстановяване на държавната поръчка?
- Готови са и другите висши училища, защото срокът е 31 януари. По отношение на предложеното възстановяване на плановия прием на студенти от държавата ние смятаме, че това ще бъде неефективно. Периодът на обучение за бакалавър и магистър е общо 5-6 г. Заедно с необходимото време за събиране на информация това означава, че планът за прием ще трябва да се прави с хоризонт от 6-8 г. напред. Практиката е показала, че никой не може да предвиди пазара на труда в такъв дългосрочен план. Освен това плановият прием предполага ангажимент на държавата, че тя може да осигури работа по специалността на въпросните студенти. Ако тя не може да го направи, това ще бъде неизпълнен ангажимент от нейна страна. По тези причини в развитите страни не се прави планов прием. Затова предлагаме проблемът с ниската реализация на студентите по някои професионални направления да бъде решена с други мерки. Една от тях е широкото огласяване на резултатите от рейтинговата система. Друга е провеждането на представителни проучвания на пазара на труда всяка година, като анализът включва както частния сектор, така и нуждите на държавата като основен работодател. Така кандидат-студентите ще могат да правят информиран избор, а при нужда - дори да променят хода на обучението си, за да реагират на текущи промени в трудовия пазар.
Правим предложение и за промяна във философията на финансирането на висшите училища. Нашата идея е не повече от половината субсидия да се дава на брой обучавани студенти. Основната част от нея да бъде обвързана с коефициент, оценяващ качеството на обучението. Това може да стане по различни критерии - както успешна реализация на завършилите, така и оценка на резултатите на изхода от университета.
- Как гледате на внесения проект, който дава възможност на ректорите да имат неограничен брой мандати, ако университетът пожелае това?
- Тази идея има благовидната цел висшите училища сами да решават този въпрос, без да бъдат ограничавани, което по принцип е правилно. Но висшите училища са различни - по един начин може да се упражнява натиск в един малък университет и по друг - в много голям университет. В Софийския университет не вярвам някой въобще да си го помисли.
- Наближава кандидатстудентската ви кампания. Стопанският факултет тази година ще приема и със сертификати за TOEFL и IELTS.
- Излишно е, след като човек има такава диплома, да полага изпит. Това са международни критерии. Какъв е смисълът това дете да го подлагаш отново на изпит и повторно да го притесняваш?
- Ще го приемат ли и други факултети?
- Това зависи от самите факултети. За момента не са казали, вече всички са дали своите заявки. До няколко дни ще излезе и справочникът за кандидат-студенти. Той е готов, но изчакваме на 31 януари да бъде представен новият рейтинг на университетите, за да включим вътре резултатите. Веднага ще качим и линк към рейтинга на страницата на университета.
- Тази година държавата увеличава сумата, която се дава за първите в рейтинговата система. Стигат ли ви тези средства?
- Тази сума все още не е достатъчно висока. Парите, които получава Софийският университет за това, че стои на първо място сред държавните университети във всички професионални направления, в които обучава, все още са около 1/3, дори 1/4 от сумата, която Симеон Дянков бе орязал в бюджета ни. Дълго време няма да може да се почувства това увеличение. В новия бюджет бе направен един знак - малко бе увеличена издръжката на педагогическите специалности и на някои базисни специалности - инженерните. Но това, което не можем да приемем, е, че увеличението не е обосновано с абсолютно никакво проучване за това колко струва подготовката на тези специалисти. Това е едно бодване с пръст в небето. А ние знаем много добре колко струват, правили сме такива изследвания. Да подготвиш специалист по физика и химия например струва три пъти повече от държавната издръжка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
