Инвестиционни посредници ще представят фирмите ни в чужбина, казва Делян Добрев
Какви са проблемите пред българския капиталов пазар и какво трябва да се направи за събуждането му? Как могат да бъдат стимулирани компаниите да листват част от капитала си на Българсата фондова борса? Може ли за целта да бъде използван финансов ресурс от европейските фондове? Какъв ще е резултатът за икономиката ни от раздвижването на капиталовия пазар?
За отговор на тези важни за икономиката ни въпроси се обърнахме към Делян Добрев, депутат от ПП ГЕРБ и председател на Комисията по енергетика в Народното събрание. Той постави проблема по време на дискусията "Да! На българските региони", която се проведе на 13 май в гр. Пловдив.
- Г-н Добрев, защо е важен за икономиката капиталовият пазар и какво може да се направи за отпушване му?
- Българската икономика от години страда, че у нас няма развит капиталов пазар. Всяка една нормална икономика в развитите страни по света се крепи /в буквалния смисъл на думата/ на два стълба: единият е капиталовият пазар, а другият - банковото финансиране. Конкретно за България можем да кажем, че капиталов пазар почти не съществува заради слабите обороти, ниската ликвидност и малкия брой компании на Българската фондова борса (БФБ). Сам разбирате, че не можем да наречем истински капиталов пазар една борса, на която се сключват сделки за неколкостотин хиляди лева на ден. Сделки, които като стойност са по-малки дори от оборота на един ресторант от верига за бързо хранене. За мен този проблем в най-скоро време трябва да бъде решен - в икономически развитите държави капиталовият пазар е по-важният източник за финансиране на компаниите. И ако трябва да представим проблема по-нагледно, можем да си представим тези два стълба като двата крака на човек, от които всъщност десният, който по принцип е по-важният, липсва и затова повече от две десетилетия куцаме на един, и то ляв крак.
Затова, ако действително искаме да имаме по-висок икономически растеж, проблемът с липсата на развит капиталов пазар в България трябва час по-скоро да бъде решен. Не можем да си затваряме очите и да не отбележим, че капиталовият пазар в съседни държави като Румъния, е много по-развит, отколкото у нас. Коректно е дори да кажем, че липсата на развит капиталов пазар е проблем, специфичен за нашата държава и че по отношение на капиталовия пазар ние се справяме много по-зле, отколкото всички останали държави в ЕС в Източна Европа. Това според мен е и една от основните причини в съседните държави да наблюдаваме значително по-висок икономически растеж, отколкото у нас.
Това на практика лишава българските предприятия от възможността да финансират развитието си като своите конкуренти в други страни - от капиталовия пазар. Почти всички големи компании в света са публични. Като няма капиталов пазар, в България дори и да искаш и да знаеш как, не можеш да станеш голям.
Това обаче не е единственият проблем.
Проблем за съществуването на развит капиталов пазар е и че самите фирми все още не осъзнават възможностите, които може да им даде той. Голяма част от тях все още нямат достатъчно добра финансова култура. Ръководствата на много предприятия у нас все още прибягват единствено до банковото финансиране, въпреки че то е съпроводено с допълнителни разходи за лихви, такси за обслужване на кредитите, обезпечения, без да анализират алтернативата на капиталовия пазар.
- Но листването на БФБ също струва разходи на фирмите, нали?
- Наистина, едно първично публично предлагане на акции на БФБ също е съпроводено с плащането на някакви такси и разходи за информационни меморандуми и пр. Но те са от порядъка на 30-40-50 хил. лева, които не би трябвало да са проблем за една сериозна компания. Но понякога дори и това е фактор, който възпира фирмата да се листва на борсата. Ето още един малък, но все пак проблем.
- Вероятно има и друг, чисто психологически проблем. Много от мениджърите просто се притесняват кой ще закупи предложените за продажба на борсата акции. Дали това няма да са фирми или лица със съмнителна обществена репутация или с някакви нечисти намерения?
- Има го и този момент. В разговорите и аз съм се натъквал на този страх пред неизвестността кой ще закупи предложените акции и дали по някакъв начин той няма да навреди на фирмата. Това отново показва неразбиране, защото акционери ще бъдат десетки институционални инвеститори (пенсионни дружества, управляващи дружества и т.н) и стотици индивидуални инвеститори (физически лица). Друго притеснение е, че като допуснеш акционери с 20 или 30%, след това трябва и да делиш печалбата с него. Смисълът обаче е в това, че с привличането на капитал и инвестирането му, ще печелиш повече с по-малкия си дял, отколкото ако останеш едноличен собственик и не направиш инвестиции. Тоест мажоритарният собственик ще печели повече, отколкото е печелил, когато е държал 100% от капитала.
- Как могат да се решат всички тези проблеми?
- Според мен решението е в грантова схема по ОП "Иновации и конкурентноспособност" (ОПИК) за инвестиционни посредници. От една страна, те трябва да повишат информираността на българските средни предприятия за възможностите на капиталовия пазар за привличане на инвестиции. От друга страна, ОПИК може да покрие 100% от разходите, съпровождащи едно листване на БФБ. От трета страна, и може би най-важното е, ОПИК да финансира представянето на тези компании в чужбина (т.нар. роуд-шоута) пред институционални инвеститори - пенсионни фондове, управляващи дружества, инвестиционни банки и т.н.
В резултат от една такава грантова схема програмата ще одобри например десетина инвестиционни посредници (ИП). У нас работят около 30 лицензирани ИП, като много от тях вероятно ще участват с проекти, ако се стартира една такава програма за развитието на капиталовия пазар у нас. Въз основата на конкретни, публично оповестени критерии, най-добрите проекти на десетина ИП ще бъдат одобрени и ще получат финансиране от ОПИК. Те ще имат за задача да намерят подходящи предприятия в България, да повишат тяхната информираност, да им подготвят документите за листване на БФБ, за направят за тях роуд шоута в чужбина, за да пласират успешно предлаганите акции. Така, ако имаме десетина ИП и всеки от тях говори със стотина предприятия, от които да оцени десетина с достатъчно добър потенциал за растеж, това ще означава десетки, ако не и стотина нови емисии на БФБ. Емисии, които ще бъдат представени също и в чужбина. Участието на международни институционални инвеститори в първичните публични предлагания представлява привличане на преки чуждестранни инвестиции в България.
Всяка инвестиционна банка или пенсионен фонд в чужбина разпределя своя риск и за всяка страна, включително и за България, има определени средства, които да инвестира тук. За съжаление тези средства не се инвестират просто защото няма какво да купят тук. Една инвестиционна банка може да е определила 50 или 500 млн. евро за инвестиции в България, но от тях не е вложила и 1 евро, защото капиталовият пазар у нас не съществува във вида, в който те си го представят и какъвто е в чужбина.
В този смисъл идеята има огромен потенциал за привличане на външни инвестиции като вторичен ефект към събуждането на капиталовия пазар у нас. След пласирането на тези десетки нови емисии на БФБ, освен привличането на външни инвестиции, ще се увеличи и ликвидността на борсата. На нея вече ще има нови, интересни, динамично развиващи се компании, които ще се търгуват непрекъснато и капиталовият пазар ще заприлича малко повече на пазарите по света.
Най-важното обаче е, че българските предприятия, чрез увеличението на капитала си, ще получат свеж финансов ресурс, за да растат по-бързо, а този висок ръст на достатъчно на брой компании ще доведе и до по-висок икономически растеж в България. Не на последно място, един работещ капиталов пазар ще създаде конкуренция на банките у нас, защото ще има още един източник, от който компаниите ще могат да финансират своето развитие.
- Навярно ще е необходимо разрешение от Европейската комисия да се използва ресурсът на ОП "Конкурентноспособност" за стимулиране на развитието на капиталовия пазар у нас?
- Да, във варианта на програмата, одобрен от ЕК, никой не е включил възможност за стимулиране на капиталовия пазар у нас. Следователно, за да се стартира тази схема, трябва да се мине през промяна в програмата. Но това няма да е проблем, тъй като реализацията на тази идея ще ангажира много малък процент от самата ОПИК. Ако ресурсът й е около 1.4 млрд. евро, то за стимулирането на капиталовия пазар ще са необходими не повече от, да речем, 7 млн. евро, което на практика е 0.5% от бюджета на програмата. С пренебрежимо малък финансов ресурс можем да решим един от най-големите проблеми на икономиката и да отключим огромен потенциал за растеж.
За целта просто трябва да се инкорпорира тази идея в съществуващите оси за финансиране по ОПИК и това трябва да получи одобрение на Мониторингов комитет на програмата. Всичко това може да отнеме не повече от 2-3 месеца. Вече работим по тази идея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
