- Някои от образите й, пред които са ставали чудеса, имат свои празници
- Молитвата пред Божията майка усилва Нейното застъпничество
За православните християни денят на смъртта на Божията Майка е най-големият Богородичен празник. Така е, защото Бог ни е завещал чрез своя пример, че през земните си дни само се готвим за вечния живот в Царството Небесно. Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта само е докоснала Благодатната. И както се празнуват Рождеството на Богородица, въвеждането на малката Мария в храма, благата вест, че ще става Майка на Спасителя, покровът, честната дреха и пояса на Пресвета Богородица, така в църковната традиция са установени и постоянни празници на иконите на Божията майка. Много от чудодейните образи на Богородица са в светогорските манастири, там са запазени много предания за станали пред тях чудеса. Прототипи на тези образи на Божията майка се намират и по българските манастири. Воден от вярата, надеждата и любовта, многоброен християнски народ се стича пред чудодейните икони на Божията майка.
Преданието разказва, че докато веднъж Пресвета Богородица се молела на Елеонската планина, пред нея се явил архангел Гавриил с палмово клонче в ръка. Той възвестил, че след три дни тя ще се представи при своя Син, за да живее и царства с Него вечно. Богородица взела палмовото клонче и с най-жива радост от вестта за своята близка земна смърт продължила да се моли и да благодари на Бога. После се върнала в дома на св. Йоан Богослов, където живеела и украсила всичко като за радостно тържество. На две бедни вдовици завещала дрехите, които обикновено носела. Помолила тялото й да бъде погребано до нейните родители в село Гетсимания. Изпълнило се и желанието й да види още веднъж светите апостоли, които били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието.
По чудесен начин всички апостоли освен Тома били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред нея. Св. Богородица известила за своята близка смърт и апостолите се натъжили, както и всичките нейни близки, но тя ги успокоила: "Не плачете, приятели и ученици Христови, не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог.”В деня на нейното заспиване в дома горели свещи в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога.
Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж чудна небесна светлина озарила стаята и сам Господ Иисус Христос слязъл от небесата за душата на Своята Майка. След това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение.
И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.Погребали я според нейната воля и три дни се молили непрестанно при гробницата заедно с песните на ангелите, които се носели над мястото.
На третия ден пристигнал св. ап. Тома, огорчен, че не заварил жива Божията майка. За да го утешат, апостолите му предложили да махнат камъка от гроба, за да се поклони на пречистото тяло, но като влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.
Тайната на това чудно събитие се разкрила пред апостолите още същия ден, когато седнали на обща трапеза. По обичая си те вдигнали специалния хляб, наричан "част Христова”, за да го разделят помежду си и след като кажат „Господи, помагай!”, да го изядат като благословение от Иисуса Христа, на облаците в небето над тях се явила Божията Майка и казала: "Радвайте се! Защото с вас съм през всички дни!".В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").
В иконографията има установена традиция Успението на Божията Майка да се изписва по определен начин. Прието е от двете страни на иконата да има по една сграда, а в средата на преден план да е Света Богородица, заспала с кръстосани на гърдите ръце върху украсеното си легло. До главата й наведен стои свети апостол Петър с кадилница, а от другата страна е св. ап. Павел, протегнал дясната си ръка към нея с жест на голяма почит. До всеки от двамата апостоли има още по пет апостола.
Зад леглото в средата е Христос, заобиколен от ангели. Малко по-далеч са изписани светии с богослужебни одежди. В левия край са жените, които плачат. Христос държи в двете си ръце душата на майка Си под формата на пеленаче, което символизира, че Божията Майка се е родила за нов живот. Според правилата „Успение Богородично“ се изписва над входа на храма.
Бачковски манастир: Умиление е копие на образа, рисуван от апостол Лука
За чудодейната икона на Божията майка в Бачковския манастир се знае много.
Съществува предание, че този Богородичен образ е копие на легендарната икона на Дева Мария, нарисувана от св. ап. ев. Лука и пренесена по незнаен начин от Грузия до манастира.
Изображението е от типа „Умиление” или „Елеуса”, каквото има и в Рилската света обител, но в Бачковския манастир то е облечено в сребърни и златни обкови.
Според православното предание, след Петдесетница св. ап. ев. Лука нарисувал три икони на св. Богородица, които се смятат за нейните първи изображения.
Троянски манастир: Троеручица Пътеводителка
В Троянската света обител е иконата Света Богородица Троеручица. Тази икона е от типа Одигитрия (от гр. пътеводителка). От този тип е и чудотворната икона на Божията Майка в Рилската света обител, обогатена с мощите на 32-ма светии.
Първообразът на Богородица Одигитрия (Пътеводителка) от незапомнени времена се намирала в манастира Ватопед на Атон. През 1730 г. по чудесен начин, при заключени врати, светата икона изчезнала не само от храма, но и от манастира. Скоро чули, че се намира в манастира Ксенофонт и я върнали обратно на мястото й. Взели и най-строги мерки, за да не изчезне повторно. Но независимо от това, честната икона на Божията Майка, по начин, който е известен само на Нея, отново напуснала Ватопед и отишла в Ксенофонт, където пребивава и досега.
Скоропослушница помага прислепота, парализа и епилепсия
В Атонските манастири има много образи на Богородица, обвеяни богато с предания за чудеса. Такъв е и образът на Божията Майка “Скоропослушница”, която по утвърдената традиция се почита на 9/22 ноември.
Първообразът е в светогорския манастир Дохиар. По разказите на отците изображението е от Х век, когато е живял основателят на манастира св. Неофит. Иконата проявила за първи път чудодейната си сила през 1664 г. върху трапезаря на манастира на име Нил, като го лишила от зрение задето не се вслушал в молбата й да не опушва нощем иконата с горяща факла. Ослепеният Нил паднал пред иконата и решил да не мърда от там докато не получи опрощение, като денонощно се молел и плачел, докато един ден чул от иконата следните думи: “Греховете ти са простени и отново ти се дава зрение. Съобщи на всички братя, че Аз съм покров и закрила на техния манастир, посветен на светите Архангели. Нека всички се обръщат към мен в нуждите си и няма да оставя никого нечут...
Отсега нататък тази моя икона ще се казва “Скоропослушница”, защото ще проявявам бърза милост към всички, които прибягват към нея и скоро ще чувам техните просби”. И наистина, чрез тази икона Света Богородица извършва много изцеления от слепота и парализа и със специална благодат лекува епилепсия и обладани от беснования.
Икона на Божията Майка “Скоропослушница” има и в девическия манастир „Покров Богородичен” край дупнишкото село Расилово.
В манастира разказват как тяхната икона помогнала на Мирослава Сотирова от Благоевград да надвие рак. Тя била оперирана от рак два пъти и няколко месеца я лекували с химиотерапия. Веднъж сънувала, че отива в манастир, изкачва стълби, вижда образа на Божията Майка и чува глас: ”Не тъжи, защото ще оздравееш. Прочела във вестник за Ресиловския манастир и отишла там. Изкачила стълбите към притвора на храма и се озовала срещу Скоропослучница. Веднага познала образа на Богородица от своя сън и разплакана признала: „Ето я моята Спасителка!”.
И това не е единственото чудо, свързано с тази икона.В Ресиловския манастир благоволение от Божията майка може да се изпроси и пред образа на Божията Майка „Неопалимата капина”.Тази икона изразява вехтозаветното пророчество за нейното Богораждане. Неопалимата къпина е храстът, който св. пророк Моисей видял да гори, но да не изгаря, което изразявало непорочното зачатие на Иисус Христос от света Богородица и Дух Светий. Установено е иконата да се празнува на 4 септември в деня на св. Пророк Моисей, който е видял „Къпината”.
Всецарица изцелявав Църногорския манастир
В атонския манастир Ватопед е чудодейната икона на Богородица Всецарица. Нейно копие има и в Църногорския манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. Иконата е там от 2 май 2016 г. и вече са записани много случаи на изцеление и помощ. "Имах силни болки в едното ухо и сериозно се безпокоях и страдах, но след като отец Никанор ни помаза след отслужения конон на Богородица пред иконата, изведнъж усетих еднократно пропукване в ухото и болката изчезна", споделя Христина от град Брезник, която съвсем наскоро пребори раково заболяване.Възрастна жена с онкологични операции също доверила на монасите, че е получила подобрение на състоянието си след моления пред иконата. Жена от Перник споделила, че се канела да оперира голяма брадавица на бузата под окото си, но след престой в манастира за бдение и много земни поклони пред иконата, като се прибрала у дома, установила, че брадавицата се е стопила. Мъж бил с оперирана простата, но усложнения налагали постоянно да е с памперс. Той бил на поклонение пред иконата и още в същия ден се почувствал по-добре, а след това, вече в добро състояние, донесъл в манастира дарове за иконата.
Богородица с крила - Утешителка
Изследователи на българското религиозно изобразително изкуство са стигнали до извода, че представянето на образите на Христос и Богородица с крила е феномен в иконописта, разпознаваем само в българска среда. Тези места, където видим Богородица с крила, очертават българския духовен и културен ареал. Там, където я няма тази Богородица, нямаме българско духовно влияние, казват специалистите.
Такава стенописана Богородица с крила има в Суковския манастир „Успение Богородично”, който сега е на сръбска територия, но през през 1869 г. бил изписан от самоковските иконописци Васил Попхристов и Ристо. Монасите смятат, че двамата български зографи са решили да сложат крила на Пресвета Богородица, защото често към нея отправяме молитва: "Пресвета Богородице, закриляй ни...". Иконата се свързва и с празника "Покров Богородичен", а на повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Смята се, че образът на Богородица с ангелски крила я представя и като Утешителка.
"Достойно ест" - песента на Архангел Гавраил
Изследователи твърдят, че специалните и специфични икони на Богородица са поне 150.
Около 60 Богородични икони имат свои празници в календара на Църквата, което е характерно най-вече за Руската православна църква. Обикновено празниците са установени заради някое чудодейно събитие или проявена свише милост към човеците. Знайни и незнайни служители на Бога са сътворили боговдъхновени песнопения в прослава на Божията Майка и специални молитви за всяка от тези икони.
При нас специална почит се отдава на чудотворната икона на Пресвета Богородица, наричана "Достойно ест". Това е този образ на Божията Майка, пред който сам Архангел Гавраил изпял ангелската песен
“Достойно ест яко воистину блажити Тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего”. Това дивно събитие се случило в килията на двама светогорски монаси, която дълги векове е била българска и едва отскоро е гръцка и е наречена на името на песента “Достойно ест”. Текстът на песента е написан върху каменна плоча с ръката на Архангел Гавраил, а плочата е изпратена в Константинопол като дар на императора.
Богородичната икона, пред която се случило това чудо, била наричана “Милующа”, но след това е преименувана на “Достойно ест” и е преместена от келията в съборния храм “Протатон” в Карея, където се намира и досега. Нейният празник е на 11/24 юни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
