Две думи взривиха новините, коментарите и анализите - "робство" и "съжителство". Взривът отнесе главата на просветния министър Танев, но едва ли това ще успокои скоро духовете.
Спорът между "робофилите" и робофобите" е твърде стар. Достатъчно е да се прочете "Психология на Априлското въстание" от Иван Хаджийски. И проф. Тончо Жечев в "Българският Великден" също поставяше под съмнение традиционните стереотипи в тълкуванията на тази епоха. Цялата драма с терминологията днес без съмнение има политически оттенък с външнополитически прицел - "Ако не сме били под робство, от какво ни е освободила Русия?". По абсурдното в случая обаче е, че "робофобите", които в социалните мрежи ругаят "робофилите", че всъщност са русофили и "задръстени червени глави", ползват в защита на своята теза именно марксистките определения и тълкувания за робство. Да, от марксистка гледна точка индивидуално робство не е имало. Но всички неверници са в известен смисъл роби на султана. Да, въпросните "гяури" имат собственост и плащат данъци. Само че юридическите права върху частната собственост стават възможни едва след наложените от Великите сили реформи в Османската империя. Пак поради този натиск се разрешава да се строят нормални църкви, а не катакомби, приличащи на бункери.
А, да - и трикатните чорбаджийски къщи в Копривщица, Панагюрище и другаде също са любимият коз на "робофобите". Но и те стават възможни благодарение на коренните социални промени в султанската държава чак през XIX век.
Оставаме настрана, че след всяко смазано въстание българите наистина са продавани като добитък по пазарите на Ориента - чак до отвлечените деца от Батак и Перущица след потушаване на Априлското въстание.
Робството не означава просто насилие. В тогавашна Европа нищо не е по-различно от Балканите. В "добрата стара Англия" властта е продавала собствените си поданици - дребни престъпници или просто неизправни длъжници в робство в американските колонии чак до XVIII век.
"Робофилите" са прави от една съвсем друга гледа точка. Османското робство има преди всичко духовно и политическо измерение.
В управляваната по законите на шариата империя за българина няма шанс да се издигне в социалната йерархия, ако не приеме исляма. Както е направил нашият славен моряк Йосиф Балтов през XV век. Превърнал се в Юсуф Балтоглу, той води морската блокада на Константинопол през 1453 г. Или в най-добрия случай да се погърчи, като рода Богориди - но това върши работа чак през XIX век.
Австрийската империя също е съставена от много, но едноверни католически народи. Там наистина не говорят за робство, а за владичество или просто управление. Защото всички подчинени на Хабсбургите народи -ч ехи, унгарци, поляци, хървати, италианци и т.н., са правили кариера в армията или администрацията. Радецки (австрийският фелдмаршал, а не руският генерал!) Бенедек, Йелачич, Палавичини, Монтекуколи, та чак до адмирал Хорти, списъкът може да е безкраен. Но най-силният коз на "робофилите" е, че в продължение на пет века сме вън от Европа. Което още си ни личи. Ето защо българинът като цяло си държи на робството и настръхва, като чуе за съжителство. Впрочем против съжителството въстават именно най-богатите селища в българските земи - тези с трикатните къщи. А на битово равнище, съжителство, разбира се, е имало - няма как да разделиш напълно рая и правоверни. Но е било не съвсем равностойно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
