Интернетът на нещата променя правилата в икономиката
Предметите ще се учат и ще прогнозират нужната поддръжка на всичко около нас
Безпрецедентен брой машини общуват помежду си. Те вече вършат не само прости задачи, но са на път да обединят умните мрежи и цели вериги за доставки. Това допринася за една икономика, базирана на непрестанното оптимизиране на процесите.
Те скоро ще бъдат навсякъде - в баркод четците в магазина на ъгъла, в уличното осветление, в светофарите, в навигационната и спирачната система на вашия автомобил. Те ще изпращат и ще приемат съобщенията между сградите и умните мрежи, ще уведомяват заводите, когато производствената линия на доставчика има проблем, и ще докладват за състоянието й. Те ще се учат и ще прогнозират нужната поддръжка на всичко - от самолетни двигатели и офшорни вятърни паркове до пейсмейкъри. Те са софтуерни модули, част от една нова икономика, в която предметите говорят с други предмети, или казано накратко, интернет на нещата.
Интернетът на нещата се развива толкова бързо, че на 6 юни 2012 г. международното Интернет общество, световна организация със седалищa в Женева, Швейцария, и Рестън, Вирджиния, официално пусна нов стандарт за интернет протокол (IP), наречен IPv6.
Благодарение на тези процеси "вече са налице достатъчно IP комбинации, така че за всеки човек по света да има един милиард IP адреса за всяка секунда от живота му", съобщава CNN Money, след като протоколът беше пуснат в експлоатация. Това възлиза на над 340 индецилиона адреси (3.4x1038)! Идеята, че някога може да са нужни толкова много, звучи нелепо при положение, че сегашното население на света е около 7 млрд. души, а IP адресите са 4,3 млрд. Но това не е толкова странно, когато помислим за броя на нещата. В действителност, според Cisco Systems, до 2020 г. ще има около 50 млрд. мрежови устройства, милиарди от тях невидимо вградени в ежедневни предмети, вариращи от дрехи и мобилни телефони до автомобилни части.
"Ние сме свидетели на раждането на една икономика, която ще бъде автоматизирана с помощта на сензори", казва д-р Уилян Брайън Артър, икономист и технологичен визионер в института в Санта Фе, Мексико. Така например, посочва той, камион, оборудван с радиочестотни идентификационни тагове (RFID), може да оптимизира времето си на пристигане, като неговата навигационна система черпи информация от крайпътни сензори, които, от своя страна, сравняват позицията на превозното средство с трафика в реално време в координация с компютрите в съответната верига за доставки.
От сп. "Pictures of the Future", издание на Siemens AG
Интелигентни вериги за доставка
В миналото всяка част от комуникационната мрежа при доставките изискваше участието на човек - заедно със свързаните с това разходи и грешки. Но днес във все по-нарастваща степен тези процеси се извършват от машини, което води до значителни ползи за икономиката, но и потенциално сериозни предизвикателства за трудовите пазари по целия свят.
Точно както нашите автомобили започват да общуват със системи около тях, системите в самите коли също ще си комуникират помежду си. Благодарение на финансовата подкрепа на стойност 10 млн. евро от Федералното министерство на икономиката на Германия, Siemens и други фирми проучват софтуерните нужди на утрешните електронни превозни средства в контекста на проекта "Здрава и надеждна автомобилна компютърна среда за бъдещите електромобили" (RFID).
Малко по-нататък по пътя е светът на автоматизираната комуникация и оптимизация, която един ден може да свърже и оптимизира цялостни вериги за доставка. Това е и целта на проекта на стойност 20 млн. евро, който е финансиран от Федералното министерство на икономиката на Германия. Така наречената програма RAN (базирана на RFID автомобилна мрежа) има за цел разработване на стандартизирани части и системи за управление на информацията в автомобилната индустрия.
Идеята е производствените линии на доставчика автоматично да известяват клиентите-производители за значителни забавяния. Интелигентните системи на производителите на оригинално оборудване ще оценяват информацията и ще настройват гъвкаво графика на производство. Потенциалните икономически предимства от комуникацията в реално време между различните нива на доставчици и клиентите се очаква да бъдат огромни.
Виртуалният свят се слива с реалния
Едно от най-забележителните събития в кратката история на Интернета на нещата беше разработването, тестването и създаването на Марсианската научна лаборатория, известна още като марсохода Curiosity. С помощта на PLM софтуерните решения на Siemens, отделните части, подсистеми и дори целия монтаж бяха точно пресъздадени във виртуалния свят, след което бяха използвани от машини, контролирани от компютър, за производство на частите за реалния апарат. "Това, което NASA успя да направи с марсохода, беше промяна на парадигмата, интегриран подход от дизайн на продукта до дизайн на производството - неусетен преход от виртуалния свят към реалното производство, обединени от една цялостна база данни", казва проф. Зигфрид Русвурм, член на Управителния съвет на Siemens.
Дарън Родес, главен мениджър продуктово развитие в PLM Sofware в Cypress, център за разработки в Калифорния, който доскоро беше част от екипа на NASA, разработил марсохода Curiosity, добавя, че "създаването на нещо ново за космическа мисия е невероятно скъпо поради големия брой нужни инженери и тестове. Но с тази технология NASA ще е способна лесно да открие и да използва отново информацията и опита, получен от разработването на Curiosity и тестовата фаза. Това може да спести огромно количество пари".
NASА не е единствената организация, открила невероятната ефективност на прецизното разработване и функционално тестване на части и системи във виртуалния свят. В Китай, например, преходът от ниско заплатени и слабо технологични индустрии към по-високо заплатени и по-технологични такива предизвиква нарастващ интерес към развитието на виртуалния свят. Набиращата скорост в страната автомобилна индустрия - в частност Chery и FAW, са заинтересовани от Tecnomatix - PLM софтуерна система, която свързва разработването на продукти с производствените локации, от дефинирането на процеса до планирането на производство.
Лекарства и играчки ще бъдат постоянно онлайн
Връзката между виртуалния и реалния свят няма да бъде ограничена само в индустрията. "Докато Интернета на нещата свързва физическия свят с интернет, ще видим ударно увеличаване в броя на устройствата, които имат своя собствена начална страница и свързани с нея приложения", смята проф. Елгар Флейш, директор на Института за управление на технологиите към Университета на Сен Гален, Швейцария. Както Флейш твърди, в бъдеще на практика всеки обект, от играчки до лекарства, ще бъде способен да предава информация в реално време, касаеща неговата "възраст", съставни материали и състояние.
Всъщност благодарение на пилотен проект във фармацевтичната индустрия, наречен SIPAT, в близко бъдеще ще бъде възможно да проследим произхода и качеството на веществата във всяко хапче. Кой знае - може би в крайна сметка всички тези милиарди IP адреси все пак ще ни бъдат нужни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
