Х е студент в градче, в което местният университет се е специализирал във всичко - от подготовка на инженери до икономисти. Само лекари не обучава. И докато по времето на социализма неговите инженери все пак са си намирали работа, сега работа не намира никой - нито инженерите, нито икономистите. За сметка на това обаче всеки жител на градчето знае, че още с раждането са му гарантирани поне две места във въпросния университет за потенциални безработни. Защото държавата плаща.
Тази година най-сетне държавата ще направи опит да преобърне въпросния модел, при който наливаше пари в кухи дипломи на хора, чиято степен бакалавър им служи да сервират или да наливат бензин. Като започне да затваря онези специалности, по които има излишък на кадри, и да налива пари там, където специалистите са дефицитни. За въпросната промяна се говори от доста време - някои дори вероятно си мислят, че се е случила. В действителност следващата учебна година ще бъде първата, в която местата за икономисти в университетите ще бъдат намалени вероятно наполовина, а тези по администрация и управление - с две трети. Това са специалностите, в които учат една трета от всичките ни студенти - толкова, колкото се обучават общо във всички инженерни, компютърни и природонаучни специалности, взети заедно. Очевидно е, че съотношението трябва да се промени, защото един пазар на труда като нашия не може да издържи 15 000 нови икономисти, завършващи всяка година. Нито пък 2000 прависти, които излизат ежегодно от юридическите факултети. А какво правят всяка година 6500 нови администратори при положение, че непрестанно се говори за намаляване броя на чиновниците, можем само да гадаем. Така че промяна трябва. Въпросът е да бъде направена така, че да не изкриви посоката. Защото, въпреки че и сега се говори колко търсени са инженерите, абсолвентите от редица технически университети започват работа като продавачи с инженерска диплома. Въпреки че текат кампании за набиране на учители и синдикатите непрестанно тръбят как до няколко години половината от педагозите ни ще бъдат в пенсия, и сега една трета от завършилите педагогика се трудят на други позиции, за които тази диплома не им е нужна.
Рейтинговата система на университетите показва, че дори и при най-търсените ИТ специалности имаме университет, в който едва 40% от завършилите програмисти работят онова, за което са учили. И за тези дисбаланси невинаги са виновни университетите. Ако висшето училище се намира в сравнително малък град, където този бизнес просто не присъства, няма как абсолвентите му да постигнат реализация по специалността си. А в същото време вероятно местният университет е единственият шанс на тези млади хора да получат висше образование, защото семействата им едва ли биха могли да ги издържат, ако отидат да учат в друг град. Друг проблем е, че в много от градовете ни на практика няма почти никакъв бизнес. А ако има, той е от едва оцеляващите и в никакъв случай не може да направи прогнози какви кадри ще му трябват след три или пет години. Защото дотогава може и да е фалирал. Затова редуцирането на местата в университетите, което отдавна е наложително, трябва да се направи много внимателно, за да не се окажем накрая с армия безработни инженери, които чакат на опашка за работа в колцентрове. Или със свръхпроизводство на педагози, които обаче поради ниските учителски заплати си търсят работа в държавната администрация и неправителствени организации. Както впрочем е и сега.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
