И родителите ми не искаха да се евакуират

Нечовешко е, че се пускаха слухове за втора вълна, казва Корнелия Нинова

Соцдепутатът Корнелия Нинова преживя водния апокалипсис в Мизия. В нощта срещу неделя, когато 4-метровите вълни давеха града, шефката на социалната комисия в 42-рия парламент помагаше за евакуацията на хората. "Стандарт" я потърси, за да разкаже ужаса от първо лице, да коментира кой отприщи водния ад и какви мерки ще се вземат за спасението на бедния и пометен от потопите Северозапад.

- Г-жо Нинова, как се озовахте в Мизия, вярно ли е, че сте била извикана от Бузлуджа?
- Бях на Бузлуджа, към 4 часа следобед ми се обади кметът на Мизия, за да потърси съдействие за разрушаването на една дига. Тръгнах веднага натам, когато разбрах, че има опасност да дойде голяма вълна и да залее града. Исках да бъда там, преди да бъде откъснат, за да мога да помагам. По пътя разговарях с министър Греков и с премиера, за да дадат разрешение за пробиване на дигата между Мизия и село Сараево. Получихме го, кметът изпрати необходимите документи. 1 ч след като пристигнах, градът вече беше откъснат. Дигата беше пробита със съдействието на местни хора и техника. Като пристигнах, веднага се обадих на директора на АЕЦ "Козлодуй" Иван Генов, който да ни помогне с тежки машини, които бяха необходими за допълнителна работа по дигата. Сформирахме щаба, дойде гл. комисар Николов със съответните екипи и вечерта вече ни заля водата. Оттам нататък се организирахме да спасяваме хората и да ги вадим от домовете.
- Бихте ли разказали малко повече от първо лице за нощта, в която водата заля града?
- До 12 ч вечерта обикаляхме улиците, които още не бяха залети, обяснявахме, че се очаква да дойда висока вода, призовавахме хората да събират най-необходимото и ги извозвахме към близката детска градина, която обособихме като база за евакуация. Това беше единственото място на високо, до където можехме да бъдем сигурни, че водата няма да стигне. Извозихме част от хората, други отказаха да тръгнат. По-късно, когато вече стана доста опасно, също отказаха. При кмета в общината имахме щаб, където получавахме телефонните обаждания от хората, които имаха нужда от извозване. От там се свързахме и с "Напоителни системи", дойдоха представители, както и областният управител, за да видим дали се очаква и откъде може да дойде още вода. Появиха се и от Червения кръст, здравни работници, имаше лекари на място. Когато дойде голямата вълна, още бяхме на улицата. В един момент видяхме, че водата залива колите, с които пътувахме, до гумите и се оттеглихме в щаба и продължихме оттам работа. Страшното бе, когато водата много се вдигна, имаше места, където бе по 3-4 м, падаха къщи, хора пищяха, екипите на главния комисар Николов тръгнаха с лодките по адреси, за да спасяват хора. Имаше и гости на града, тъй като бе празник на Мизия, осигурихме и тях. Това бе до сутринта. Тогава дойдоха военните, двата Кугъра ни помага с извозване по въздух, защото лодките не можеха да стигнат навсякъде. Следващият етап бе да осигурим храна и вода, защото свършиха, пътят бе откъснат, нямаше ток, телефони и комуникации. Успяхме да ги осигурим - благодарности на всички, които се отзоваха, това са Централният кооперативен съюз, Червеният кръст, кметове на различни общини, физически лица, фирми - всички помогнаха, с каквото можаха, и в момента помагат.
- Казахте, че някои хора са отказали да бъдат евакуирани, имате ли обяснение? Не се вярвали, че ще стане толкова страшно или?
- В началото не вярваха. Въпреки че ми показаха, че имат писмени предупреждения от кмета, не мислеха, че може да стане толкова сериозно. Казваха: "Ами, то ще дойде малко вода и ще отмине, имаме втори етаж на къщите, на покривите - няма страшно!". След това обаче, когато бе голямата вода и виждаха, че са в опасност, нямам никакво обяснение защо отказваха да тръгнат. Имаше хора, които по 2-3 пъти сме молили да тръгнат и отказваха. Единственото, с което си го обяснявам, е, че това е смисълът на живота им - домът, който са направили, животните, които отглеждат. Само така си го обяснявам - с народопсихология и с отдаденост на единственото, което имат - семейство, жилище и животни. Имаше дори хора с малки деца, които отказваха да тръгнат. Чувството им за самосъхранение не сработи пред голямото желание да си запазят жилището.
- Вярно ли е, че вашите родители също са отказали да бъдат евакуирани?
- Майка ми и баща ми отказаха в началото, да. Свекър ми и свекърва ми ги евакуирахме.
- По къщата на вашите роднини какви са щетите?
- Една част от къщата на семейството на съпруга ми се срути. При родителите ми още не можем да разберем, защото са под вода.
- Идва въпросът за отговорността - властта твърди, че е нямало изпускане на язовири, местните хора - обратното. Какво знаете вие?
- Отговорността трябва да е пълна и докрай! Административна, наказателна, ако някой е направил престъпление и е изпуснал язовирите, както твърдяха хората в областта. Това, което аз знам и цяла нощ и ден сме го говорили в щаба - позицията на "Напоителни системи" и областния управител, че язовири умишлено не са изпускани, а че са преливали заради големите дъждове през преливници. Мизия е така разположена, че всички големи дъждове, които паднаха през последните дни, там се събират като във фуния преди влизането в Дунав и това е обективна причина за наводнението. Но не може да оставим въпроса неразследван докрай - пълна проверка на всички институции, на собственици на язовири и който е виновен - да си носи отговорност.
- Кога ще започне оценката на щетите?
- След оттеглянето на водата. За съжаление, все още държи високо равнище. Трябва да се оценят щетите, за да се получат средства от ЕС от фонд "Сигурност", за да се започне с обезщетението на хора. Искам да кажа и добрата новина днес - по предложение на депутати от "Коалиция за България" ще се отпуснат допълнително 50 млн. лв. за фонда за бедствия и аварии. Тези пари ще бъдат разпределени за хората, пострадали при наводненията. Една достойна постъпка за финал на този парламент.
- Как премина втората нощ - неделя срещу понеделник?
- Доста по-спокойно. Започна леко да се оттегля водата. Вече имаше храна и вода за всички. Втората нощ далеч не може да се сравнява с първата, беше по-спокойно и по-организирано. За съжаление, имаше злоупотреби, което е много грозно в такива ситуации - някой постоянно пускаше слухове, че идват нови и нови приливни вълни. При положение, че следяхме ситуацията и имахме информация, че изобщо не се очаква покачване. Из града постоянно пълзяха слухове и това паникьосваше хората. Не се прави така, не е човешко!
- Преднамерени ли са били или просто от паниката? Кой би имал полза от това?
- Не знам каква е причината, но постоянно ми звъняха хора от града: "Вярно ли е, кажи ми, ти имаш достоверна информация, моля те, бъде откровена, идва ли нова вълна, за да се приготвим?". Много време отделяхме, за да ги успокоим, че няма такова нещо. Аз говорих днес и с колегите сутринта, тъй като се прибрах в София за малко, от дружеството на психолозите - знаете, че имам колега - Христо Монов - който ръководи такова дружество. Осигурихме психолог да дойде в града, за да говори професионално с хората и да ги успокои.
- Да поговорим и за БСП - вярно ли е, че ще станете зам.-председател на партията?
- Никой не е говорил с мен такова нещо.
- Бихте ли приели, ако ви поканят?
- Ако ме поканят, ще ви кажа.
- Днес отхвърлихте актуализацията на бюджета, опозицията го определи като предателство спрямо кабинета. Как бихте коментирали?
- Не приемаме такова обвинение, защото и самият кабинет не е убеден, че трябва да има актуализация. В мотивите на закона има едно изречение, в което пише: "Актуализация към момента не се налага. Поради това, че предстоят избори, служебен кабинет, и не се знае кога ще се сформира новото правителство - за презастраховане и бъдещи несигурни събития, дайте да направим тази актуализация". Ние не приемаме този аргумент, през октомври ще има парламент, който ще може да взема решения - дори да няма правителство, Народното събрание ще може да ратифицира международни споразумения, които държавата да поема. Колегите от ГЕРБ искаха да дадем разрешение на служебния кабинет да взема международни заеми без одобрение на парламента, което е абсолютно неприемливо. 3.4 млрд. лв. нов дълг ще утежнят финансовото състояние на държавата. Ако впишем 500 млн. лв. по-малко приходи, ще бъде абсолютно демотивиращо за приходните агенции. Те няма да имат никакъв стимул да събират повече. Това са аргументите - обективни и с числа, а не е срещу правителството. Приходната част към полугодието е изпълнена на 47% - сравнимо с други години - няма катастрофа в приходите. Разходите са 46% от годишните - също нормално, има голям резерв - 8.2 млрд. лв., които също могат да бъдат използвани. 500 млн. лв. има буфери - 5% неизвършени разходи от министерства, които стоят в случай на неотложни нужди. Тоест - средства има, държавата не е зле финансово. Ако се случи нещо, има откъде да се вземат пари. Тази позиция не е срещу народа ни, а именно от загриженост за държавата и хората.
- Днес бе последното заседание на парламента, как бихте определили това Народно събрание?
- Трудно за работа и добро като законодателен резултат. В лично качество съм много доволна от работата в социалната сфера - в комисията приехме над 30 законопроекта.