В Ирландия също вали всеки ден, но такива бели не стават, казва кметът на Мизия д-р Виолин Крушовенски
- Г-н кмете, в тия дни по колко часа сте накрак, спите ли въобще?
- От първата минута на бедствието съм накрак. Спя по малко, сепвам се и пак ставам и тръгвам.
- Вашият дом попадна ли във водния ад, или остана сух?
- Моят дом е наводнен като стотиците други. Намира се в квартал "Лъката". Това е най-ниската част на Мизия и не искам да мисля защо моите родители навремето са решили точно в нея да си направят къща. "Лъката" и "Новото село" са пострадали най-много, защото те се намират в най-ниската част. Като цяло град Мизия се намира в най-ниската точка на Врачанска област. Когато река Скът повиши нивото си, градът остава под нейното равнище. А някои от земите - на 2 м под него.
- Приемате ли обяснението на експертите, че голямата вода е дошла от дъждовете?
- Не, много дъжд падна, но от 4 дни не вали, а тя си стои. Значи не е от дъждовете само. Има преливащи язовири, от тях е. В Ирландия вали всеки ден и такива бедствия не стават. И друг път сме виждали такива дъждове, но река Скът не се влияе много от дъждовете. Аз я познавам, ловил съм риба в нея като малък. Никога не е ставала страшна след дъжд. Не я помня такава като през тези дни.
- За тези язовири отговаря общината, нали?
- Трябва да се знае, че на територията на община Мизия няма язовири. В равнинна част водоеми не се правят. Те са в общините Хайредин и Бяла Слатина. Всичките преливат през стените си. Слава богу, че нито една не се е скъсала.
- Ваши съграждани споделят, че във водата плували шарани, някои до 17 кг. Вие лично виждали ли сте шарани?
- Не, но и нямам време да гледам във водата. Гледах в хората, в къщите.
- Вие сте лекар, как успокоявате хората?
- С всеки говоря различно. Те идват при мен за кметска услуга, но и като при лекар. Аз съм хирург от 20 години, но знам болежките на всеки. Първата ми грижа е да попитам как е. Казвам, че това е положението и аз съм под вода. Трябва да съберем сили и да устоим на бедствието. Много е тежко. Като се отдръпне водата, ще изнасяме кал, ще мием мебели, ще чистим техниката, ще сушим стени и т.н. Все някак си ще се оправим. Разбира се, и с помощта на държавата.
- Какво трябва да се направи, за да не се повтаря този ад?
- Трябва да се надстрои дигата на река Скът в централната градска част. Тя се оказа ниска за придошлата река. Иначе е направена преди години добра корекция. В продължение на 3 км и двата й бряга са защитени с тази дига.
- Скът е била пренасочена от Дунав към Огоста, дали това не е отмъщението на природата за намесата на човека в естественото й русло?
- Едва ли. През 1956 г. е направена корекция на река Скът, като на 3 км от града тя е заустена в река Огоста. Дотогава и двете са се вливали в Дунав. След устието на Скът след 3 км Огоста се влива в Дунав. Това е една добре работеща корекция. Според мен, добре са го измислили тогава.
- Как действаха според вас държавните органи?
- Много добре. Дойдоха часове след началото на потопа. Двата хеликоптера успяха да спасят хора от покривите. Нямам думи да се отблагодаря на пожарникарите, на полицаите, на военните, на нашите доброволци. Не искам да забравя БЧК, гражданските организации. Те отвориха пунктове за храна, оттогава хранят хората. Дори получихме тонове вода от различни партии. Но най-съм благодарен на АЕЦ "Козлодуй". Те ни пратиха първи техника, вода, храна. Готови са да приемат хора да живеят в тяхното общежитие, в хотела. Благодаря им!
- От 1 август в града е трябвало да започне традиционният панаир. Вие дори сте поздравили съгражданите си с това събитие?
- Да, така беше. Мизия празнува всяка година около 2 август - денят на свети Илия по стария календар. Имахме светеца за наш закрилник. Аз дори пожелах "да дарява домовете ни със сила и благодат". Това, че бедата ни сполетя точно на неговия ден, за мен е изумително. Казвам си, дали не го разгневихме с нещо. В града ни пристигнаха люлки, въртележки. Но мястото на панаира е на високото и хората не пострадаха. Панаир нямаме за пръв път от 134 г., но през есента може да го проведем. Стига да се върнем към нормалния живот.
- Последно една или две са жертвите?
- Една (б.р. интервюто е взето преди да изплува втората жертва) - 60-годишният мъж. Но за жената още нямаме информация. Дано да се е самоевакуирала. Изтръпнал съм като се отдръпне водата, какво ще сварим.
- Следите ли средствата за масова информация какво казват за трагедията в Мизия? Добре ли съобщават за нея?
- В Мизия няма телевизия, нямаме и вестници. Нищо не съм чел, не съм гледал. Казах, че гледам къщи във вода и хора.
- Вестник "Стандарт" написа, че Мизия моли за хляб и консерви. Така ли е?
- Така е, но ще съм ви благодарен, ако напишете, че Мизия чака и помпи за отводняване. Ще ни трябват много, много, стотици помпи!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
