Какви са възможностите чужденци да се лекуват у нас? От кои държави извън ЕС приемаме пациенти? Какво привлича и какво - отказва, чужденците от балнеолечение у нас? И как може да се стимулира здравният туризъм в България? "Стандарт" попита Жермена Въткова, шеф на дирекция "Европейски въпроси и координация на системите за социална сигурност" в НЗОК.
Ако имат лекари и кабинети, няма пречка да сключат договор с НЗОК, обяснява Жермена Въткова
- Г-жо Въткова, какви са начините, по които чужденци могат да се лекуват в България?
- Начините са няколко, единият е при състояния на спешност по реда на регламентите за координация в ЕС. Когато едно лице е в друга европейска държава и възникне спешно или животозастрашаващо състояние, то може да ползва медицинска помощ на място, без да прекратява престоя си, ако притежава в себе си валидна европейска здравна карта.
Когато става дума за планово лечение обаче, редът е различен. То се осъществява по два начина. Първият е чрез формуляр S2, по реда на регламентите в ЕС. В този случай пациентът предварително трябва да получи разрешение от финансиращата институция в неговата страна, както и да е уговорил лечението си в другата - да знае кога и къде ще се проведе, колко ще струва. С формуляра S2 той ще гарантира пред лечебното заведение в държавата по престой, че парите за лечението му ще бъдат възстановени от съответния здравен фонд, в който се осигурява. Първоначално болницата ще получи парите си от местния здравен фонд (НЗОК за България), след това осигурителният фонд в другата държава ще го компенсира.
Другият вариант е по реда на директивата за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Особеността тук е, че пациентът сам заплаща на лечебното заведение, в което е избрал да се лекува по местните цени. След това с медицинската и финансова документация кандидатства пред здравноосигурителния си фонд за възстановяване на разходите при завръщане в собствената си държава. Разходите се възстановяват до нивото, което плаща съответната осигурителна институция в собствената държава, но не повече от реално извършените разходи за лечение.
- Колко чужденци досега са се интересували да се лекуват в България?
- По принцип това могат да кажат самите лечебни заведения, защото пациентите сами намират къде да се лекуват. Но до края на 2014 г. само 27 души са дошли да се лекуват у нас с формуляр S2, като обикновено това са българи, които живеят в друга страна. По реда на директивата сме имали запитвания от 15-20 пациенти кои лечебни заведения предоставят определена медицинска помощ за година и половина. Според правилата на директивата за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване чужденците могат да използват посредничеството на националната точка за контакт в собствената си държава - обикновено това е здравен фонд или здравно министерство. Ако един австриец иска да проведе планирано лечение в България по реда на директивата, тогава австрийската национална точка за контакт ще му даде нашите координати, за да му кажем кои здравни заведения предоставят медицинската помощ, от която се нуждае. Когато става дума за повече подробности - какви хабилитирани лица работят в болницата, какво е качеството на лечение, какви са медицинските стандарти, които са приложени, ние го насочваме към съответните клиники. Работа на пациента е да разбере дали го удовлетворяват цените, качеството и условията в едно лечебно заведение, НЗОК не е посредник в организацията на предстоящото планово лечение, а само предоставя информацията, с която разполага. На чужденци, които проявяват интерес към балнеолечението, таласотерапията, спа процедурите и т.н., ние можем да даваме информация само за лечебните заведения - договорни партньори на НЗОК, които ги предоставят, за асоциациите им. Същият е редът, ако българи искат да се лекуват в чужбина.
- Има ли увеличение на желанията от страна на българи за планово лечение в други страни?
- Да, и то трайна. Причината е, че има много тежки патологии, при които самите национални консултанти казват, че при нас са изчерпани възможностите. Основно това са случаи в областта на ортопедията, химиотерапията, онкологичните заболявания, политравмите. Много е тежко да се разглеждат такива заявления. През миналата година сме издали над 230 формуляри S2 на наши граждани. Но интересът от страна на българските пациенти за лечение по реда на директивата не е голям, защото ще получат заплащане по нашия рамков договор, а те са много по-ниски в сравнение с другите страни. Засега имаме 16 заявления за лечение по реда на директивата, като са одобрени 6.
- Защо тогава се увеличават парите, които плаща касата за лечение в чужбина - станаха 60 млн. лв. миналата година?
- Защото в този параграф попадат всички видове медицинска помощ, която сме длъжни да заплащаме - спешна и неотложна, планова, при пребиваване на български осигурени лица в друга държава от ЕС, както по реда на директивата, така и на регламентите. 7-8 години по ред се залагаха 58 млн. лв. за лечение в чужбина, защото не знаехме колко искове за плащане ще дойдат от ЕС. Миналата година дойдоха много забавени искове от други държави и за спешно, и за планово лечение, затова се стигна до сумата от 61 млн. лв.
- Може ли здравните каси в чужди страни да имат отношения с нашите частни здравни фондове?
- Не, защото по реда на регламентите чуждият здравноосигурителен фонд трябва да направи връзка с публичния фонд.
- Има ли възможност чужд фонд да се договори директно с българско лечебно заведение и да сключи договор за финансиране?
- Не, ако чуждият здравен фонд иска да изпрати свои хора за лечение тук, вариантите са два. При първия - чуждият фонд трябва да издаде на всички желаещи пациенти формуляр S2, а лечебното заведение, което те са избрали тук да каже, че може да ги приеме и да посочи периоди на лечение. Тогава ние ще платим на болницата за проведеното лечение тук, а после ще си искаме парите от чуждия фонд. Другият вариант е по директивата. Тогава чуждият пациент идва тук, лекува се и после чуждият фонд му възстановява парите.
- Плащат ли чуждите фондове услугите като талосотерапия, балнеолечение?
- Всяка държава сама определя услугите, които покрива задължителното здравно осигуряване. Тъй като по реда на директивата се възстановяват суми, които касаят здравни услуги, които попадат в основния здравноосигурителен пакет, всяка една държава сама намира механизма, по който транспонира директивата в националното си законодателство и след това в съответствие с местния здравноосигурителен пакет може да възстановява разходи за такова здравно обслужване - по реда на директивата. Ние транспонирахме директивата в началото на 2013 г., с отчитане на всички забележки, които беше отправила ЕК.
- Какво влиза в момента в пакета на нашата каса като рехабилитация?
- Това, което ние плащаме, е рехабилитация по 9 клинични пътеки за лечение след активно болнично лечение при инфаркт, инсулт, при възпалителни ставни заболявания, дихателни проблеми и т.н. Ако един пациент от Австрия е решил да си направи рехабилитацията тук, трябва да си вземе формуляра S2 за планово лечение в ЕС, да види дали тук ще го приеме някоя болница и да дойде. Другият вариант е да се уговори с наша болница, да проведе лечението и лично да заплати за него, и после да иска възстановяване на разходите от австрийската каса. За чуждите граждани е по-изгодно да се лекуват тук, защото цените ни са по-ниски, друг е въпросът дали условията ще ги удовлетворят. Знам, че от Австрия, Финландия, Германия, Полша са питали какви са възможностите за ползване на балнеолечение, защото услугите ни са по-евтини.
- Къде трябва да се извърши това балнеолечние, за да го плати чуждата каса - в болница или може и в хотел?
- Трябва да бъде извършено в лечебно заведение, регистрирано в съответствие със Закона за лечебните заведения, което означава болница или заведение за извънболнична медицинска помощ. Например йонофорезата не изисква болничен престой. В хотелите би могло също да има лекарски кабинети с лекари в тях, така това се превръща в лечебно заведение, което може да има договор с НЗОК. При евентуално съмнение в качеството на медицинските услуги може да се предизвика проверка и от страна на чуждите фондове.
- Има ли все пак някаква нормативна пречка за финансиране от страна на чуждите фондове лечението на техни граждани у нас?
- Не.
- А как седят нещата с финансирането на лечението на пациенти от трети страни, извън ЕС?
- Ако имаме действащи спогодби с дадена страна, условията са същите, както при регламентите в ЕС. Ако нямаме, чуждите граждани си плащат сами лечението.
- С колко трети страни имаме спогодби в момента?
- Само с две - Македония и Сърбия. В момента се подготвя спогодба с Черна гора. С Русия и Турция нямаме, защото ни липсва финансов и административен капацитет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
