Втори сме в Европа по смъртност и заболеваемост от рак на маточната шийка
Андрей Рангелов Галев, дм, e началник на НПЦВЕХ, ВМА. Д-р Андрей Галев завършва медицина в София през 1986 г. Има специалности по дерматология и венерология, инфекциозни болести, тропическа медицина, превантивна медицина.
От 2003 г. е началник на Научно-приложния център по военна епидемиология и хигиена към ВМА. Има над 300 публикации в научния печат и участия в международни форуми. Основател и председател на Българското сдружение по превантивна медицина. Членува в Научното дружество по дерматология и венерология и Научното дружество по инфекциозни болести.
- Доц. Галев, какво показва актуалната статистика за смъртността и заболяемостта от рак на маточната шийка у нас?
- Това е четвъртото по честота раково заболяване сред жените между 20 и 45 години в целия свят, като за съжаление страната ни е в челната тройка от всички европейски държави по тези показатели - всеки ден една жена умира, а други три се разболяват. В световен мащаб 530 000 нови случаи се диагностицират годишно и ако няма сериозни усилия, насочени към предотвратяване разпространението на РМШ, тази цифра би достигнала 1 милион нови случая на година през 2050 г. По данни на Световната здравна организация всяка година от РМШ умират над 270 000 жени по света. Тъй като заболяването е предотвратимо посредством първична (имунизация) и вторична (редовни прегледи) профилактика, препоръките на всички европейски и световни организации в сферата на здравеопазването сериозно насърчават държавната политика да бъде развивана именно в тази посока.
- В какво се крие проблемът според вас? Защо нивата в България са толкова високи?
- Според мен причините са много и са комплексни. До 90-те години на миналия век, когато вторичната профилактика бе абсолютно задължителна за всички жени в страната, броят на заболели и фатални случаи вследствие на РМШ бяха драстично занижени. В момента няма система или регистър, който да посочва точен брой жени, водещи полов живот, редовно посещаващи своите гинеколози, но по неофициални данни процентът е около 20. Това означава, че 80% от представителите на нежния пол нямат никаква култура на профилактика, което резонно води и до високите нива на смъртност и заболяемост в страната ни през последните 20-25 години. За съжаление явлението не е изолирано и води до нежелание и тотален отказ както от вторична, така и от първична превенция на заболяването. Много чуждестранни публикации описват това като "явлението" "Каквато майката, такава и дъщерята". Т.е., ако не се вземат бързи и адекватни мерки, тази негативна тенденция ще се задълбочава и в бъдеще.
- Какво представляват ваксините срещу ЧПВ?
- Това са високотехнологични продукти, които не могат да причинят заразяване с вируса (нито пък стерилитет, каквито твърдения съм срещал често), тъй като не съдържа същински вирус, а само неговата обвивка. Производственият им и регулаторен (условия за допускане за употреба) режим съвпадат изцяло с този на всички останали ваксини. Едната е двувалентна, а другата - четиривалентна. И двете ваксини имат антигени срещу 16 и 18 тип човешки папиломни вируси и съответно образуват антитела срещу тях. Четиривалентната ваксина включва още два типа - 6 и 11, срещу кондиломи. Едната от тях има много добра кръстосана протекция спрямо останалите типове човешки папиломни вируси, които предизвикват рак на маточната шийка и доказано предпазва на 93% срещу предракови образувания, независимо от типа ЧПВ. Но е важно решението коя ваксина да се постави, да бъде взето, след като бъде обсъдено с лекарите експерти спрямо ситуацията, възрастта, пола и поведението на конкретното момиче.
- Безопасни ли са?
- Всички знаем, че нито едно лекарство не е на сто процента безопасно, независимо дали говорим за аспирин или за противотуморен медикамент. Ваксините не правят изключение, но всички международни агенции имат стриктни изисквания и държат на високия профил на безопасност, като се прилага и основното правило в медицината ползите многократно да надхвърлят рисковете. Тъй като се поставят на напълно здрави хора, режимът на проследяване на страничните им ефекти е много засилен и непрекъснато се проследява от американски и европейски агенции за контрол на лекарствените продукти. Десетки клинични изпитвания показват минимални реакции, типични за всяка ваксинация (подуване, сърбеж, зачервяване на мястото на инжектиране и по-рядко треска, гадене и замайване). Становището на Международната федерация по акушерство и гинекология от м. юли 2013 г. гласи, че "... всички рандомизирани клинични проучвания на двете НРV ваксини, бивалентна и четиривалентна, доказват отличния им профил на поносимост и безопасност. Най-честото оплакване е болка на мястото на убождането, която отшумява спонтанно."
- Каква е тяхната ефикасност?
- Във всички държави с действащи програми за първична и вторична профилактика на РМШ се забелязва категорична тенденция за намаляване на заболеваемостта.
Ще цитирам две проучвания, правени в Шотландия и Англия, държави с един от най-високите имунизационни обхвати с тези ваксини в света - над 90%.
Проучването, проведено в Шотландия и публикувано през април 2014 г. в British Journal of Cancer, показва намаляване на случаите на 16 и 18 тип сред ваксинирани момичета от 29.8% до 13.6 %, в зависимост от възрастта.
Второто, проведено в Англия и публикувано в медицинския журнал Elservier през ноември 2013 г., показва намаление в честотата на разпространение на HPV 16/18 при сексуално активни млади жени след въвеждане на HPV имунизационна програма в Англия. Общата редукция в разпространението на НРV 16 и 18-и тип при 16-18-годишните е 65% в постимунизационния период, докато при момичетата на 19-21 години е 44%. Такава разлика няма при жените на 22-24 години.
Тези, а и много други резултати доказват за пореден път, че към момента ваксинацията е единственият метод за ефективна и дълготрайна първична профилактика на рака на маточната шийка, но тя НЕ ОТМЕНЯ редовните профилактични прегледи срещу заболяването.
- Защо според вас българинът е скептично настроен към ваксините?
- Като цяло не смятам, че българинът е скептично настроен към имунизациите, но съм съгласен, че има нужда от повишаване на информираността за ваксините. Когато родителят и въобще пациентът не получава достатъчно информация от компетентните хора и органи - това са както неговият лекар, така и държавата, той се обръща към интернет. Там обаче, всеки може да твърди, каквото пожелае, без да е необходимо да се обоснове научно и по тази причина това не е правилният източник на достоверна информация. За съжаление всички помним примерите от близкото минало с починали бебета вследствие на зачестилите случаи на домашни раждания в България. Ситуацията с ваксините е аналогична.
Преди всичко е необходимо да се възобнови добрата връзка и доверието между лекар и пациент. Това е ключът към добрата здравна култура на обществото.
- В колко държави ваксините срещу ЧПВ са поети от публични фондове?
- Към момента само в Европа държавите са 26, както и Австралия, Канада, САЩ, Африка и др. също са включили ваксината като безплатна за определени кохорти. Някои от тях имат и догонващи програми.
- Националната програма за първична профилактика на РМШ бе приета през 2012 г. Какви са резултатите от старта й до момента?
- До момента резултатите са обнадеждаващи - около 20-24% от подлежащите момичета са ваксинирани, но има още какво да се желае, докато стигнем заложения в Програмата минимум от 75% имунизационен обхват. Освен включване на 13-годишните девойки, имунизационният курс вече ще включва две дози, а не три, както беше досега. Това, от една страна, запазва нивото на имунитет, а от друга - облекчава процеса на имунизация и не на последно място - освобождава финансов ресурс, за да може повече момичета да бъдат защитени.
За сравнение, в Европа процентът ваксинирани момичета варира между 17 и 84% по данни на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията.
- Вие имунизирал ли сте дъщеря си срещу ЧПВ?
- Да, моята дъщеря е имунизирана.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
