- Защо ли? Защото се страхуваме да мечтаем на едро
Знам, че началото на есента, прелюбезни, не е време за мечти, а за страхове пред настъпващите трудни месеци, но - все пак - вие за какво мечтаете? За "хляб, мир, народовластие" или за внезапна печалба от тотото? И двете не се постигат само с мечти. За едното трябва да се пусне фиш, а за другото - да се участва в Отечествения фронт. На 5 септември 1944 година, в село Алеково кметът Петко Петков доброволно предава властта на Отечествения фронт. Това е първото установяване на онази специфична форма на управление, която ще донесе на България пет десетилетия неспирен възход. Сдава Петко властта без сълзи и без сълзотворен газ. Разбира се, години по-късно местният партизанин Сава Дълбоков ще представи този акт като начало на масова въоръжена борба, но това е за нуждите на Сава, не за нуждите на историята... То, май цялата ни последваща история до днес е все такава. Все за нуждите на един, или друг Сава. Ама то е защото сме дребни в мечтите си. А мечтите са важни. Един приятел от ромски произход вика: "Мечтайте правилно! Когато бяхме деца, комшийските момчета мечтаеха да станат космонавти, а аз да карам боклукчийски камион...Е, днес аз работя в "Чистотата", а те си останаха неудачници!"
Аз например си мечтая отдавна за генерални промени в политическата и съдебната система, реализирани, обаче, според съществуващите закони, а не от нов Отечествен фронт, съставен от лица като Радев, Мая или Таня. А новият Отечествен фронт вече е по улиците на България. Пред Партийния дом звучи "Партизан за бой се стяга" и съвсем скоро ще се "усмихнат чердаклии къщи, ще заплющят знамена могъщи и път ще ширне - радостен и прав", както справедливо отбелязва Георги Джагаров за заслужената съдба на тази "земя, като една човешка длан". Едва ли депутатите можеха да направят по-голям подарък на Радев, от това да се преместят в Партийния дом за началото на новия политико-протестен сезон. Сега президентът може да им размахва юмрук дори от прозореца си! А и родната полиция не е никаква пречка за сбъдването на тази мечта. Съгласете се, любезни, че имаме една от най-нежните полиции на света! Единственото, което още не са направили, е да пръскат нападащите ги протестиращи с шампанско, вместо с лютив спрей!
Сега сериозно: години наред съм подчертавал недъзите на днешното управление. При това не само с подигравки и закачки, но и с предлагане на политически алтернативи, които - очевидно - не са били разпознати от достатъчно хора, за да бъдат приети. Независимо кой, защо и какъв път предлага за ремонт на конституцията, това към момента е единственият начин за по-сериозна промяна на политическата и съдебната система в България. Не случайно всички, притеснени от подобна промяна, побързаха да го заклеймят, да се дистанцират и да го саботират. Още преди години ви казвах, че "Кой, ако не Борисов" не е въпрос, а отговор. Колкото и да се мобилизира политическото задкулисие, почти невъзможно е да управлява процесите в едно двойно народно събрание, където половината депутати са избрани мажоритарно, а дебатите за нова конституция ще се водят пред цялото общество. И едва ли има по-бърз изход от моментната политическа криза от разпускането на този парламент, след решение за избори за Велико Народно Събрание. Не е лоша и идеята за експертен кабинет, съставен след преговори от основните политически сили, който да проведе изборите. Но очевидно и управляващи, и протестиращи избират друг път - на мотляването в изборни процедури, на протестите и нежната полиция, сълзливия газ, и - в крайна сметка - на възпроизвеждането на сегашния управляващ елит с малки размествания. Служебен кабинет и предсрочни избори ще доведе точно до това: ГЕРБ, БСП, ДПС, И.Т.Н. В случая не е "и така нататък", а Има такъв народ, макар че си е точно и така нататък, барабар с с малко патриоти и градска десница.
Изглеждаме обречени на "и така нататък", случващо ни се вече 30 години сред нежни полиции и сълзлив газ. Защо ли? Защото се страхуваме да мечтаем на едро. Много искаме нещо да се промени, само че се плашим нещо да не се случи. Може би този страх да се излезе от зоната на комфорта е оправдан. Трудно, бавно и мъчително се добрахме до възможния най-добър свят - Европейския съюз. Имаме какво да губим и вероятно за това протестиращите по улиците на България едва стигат като брой за избора на един депутат...Още от пещерните времена е доказано, че хората се обединяват в групи, не за да са полезни на групата, а за да са полезни на себе си. Викайки "мутри вън" и "оставка" протестиращите смятат, че ще са полезни на себе си, въпреки че пред телевизиите казват, че го правят за България. И е правилно така да мислят. Никой не свързва идеята си за лично щастие с образа на въдхновяващ председател на парламента, например. Или пък с мъдър и справедлив главен прокурор. Свързва го с богат, спокоен и предвидим живот, с образованието на децата си и семейното здраве, със свободата и възможността да пътува. Този стремеж в момента не е по-застрашен, отколкото беше преди 5 години. Въпреки това недоволството ескалира, най-вече заради поредицата от кадрови провали на властта. И ето, че отново ще запея моята си песен: няма по-ефективен начин за кадрово обновяване от изборите за Велико народно събрание...
"Септември винаги е по-дълъг от цялото лято", написа преди ден поетесата Димана Йорданова във Фейсбук. Ние уверено навлизаме в дългия септември на нашето недоволство и все едно дали то е правилно дефинирано (аз например съм най-недоволен от себе си и затова протестирам пред огледалото в банята), промените са неизбежни. И за жалост - както обикновено - ще бъдат нежни и сълзливи. Също като полицията ни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
