Борис Димовски беше най-мрачният човек в държавата, казва създателят и корифеят на графикатурата
Роден в Ямбол през 1945-а, професор д-р Иван Газдов има над 40 години стаж в Националната художествена академия. Създател е на стила графикатура. Основател е на школата на "Авторския плакат" в НХА. Почетен член на Art Director's Club София. Редовен член на Европейската академия за наука и изкуства в Австрия. Носител е на 35 награди, 14 от тях са от международни от конкурси от цял свят. През 2015-а получава "Златен век - звезда" от Министерството на културата.
Исак Гозес
- Професор Газдов, какви чувства ви навяват думите "юбилей", "почетен гражданин" и цифрата 70?
- Навяват ми най-нормален ужас - нещо като мраморен фундамент, на който са те покатерили зорлем. Иска ти се да слезеш, ама няма как.
- А думите: изящен, европеец, учен, интелигентен, мъдър, наблюдателен. Всички те са казани за вас и то от жени. Сигурно сте много щастлив?
- Всички тези определения са за работите ми, а не за мен. Иначе, аз си седя седнал на стола с краката в леген с гореща вода, наметнат с балтон посред лято и умирам от щастие. Впрочем графикатурата навърши 28 години, пристигна и каза ултимативно: "Тате, искам вече в Лувъра". Какво да я правя, взе да се държи като стара мома. Но все някой трябва да я поиска.
- Професор Георги Янков казва: "Рисунките с еротично съдържание на Иван Газдов действат като безотказен допинг". Как се получава подобен продукт и какви елементи /материали, суровини/ са необходими той да се произведе?
- Ето я "суровината" като стих:
"Еротиката е мумифицирана любов,/ мозъка се маха да не пречи,/ а бузките се поотупват с руж./ Така фасонът се запазва вечен."
- Прочетох, че разликата между вас и вашия съгражданин, големия Жорж Папазов е, че той е бил пълен чревоугодник, а вие слаб аскет. Има ли някакви прилики? И как стана така, че имате самостоятелна зала в ямболската галерия, носеща името на Папазов?
- Жорж Папазов е фантастичен гений. Той е основоположник на модерното изкуство на ХХ век - човек, живял и понесъл всички обществени и естетически вихри на времето, включително и нелепото и
тесногръдо отхвърляне от комунистите
на негово голямо дарение за Ямбол. Всякакво сравнение с него и шеги на тази тема са светотатство за мен. А моята изява в галерията в Ямбол е основана само и единствено на огромната ми почит към него и ямболските интелектуалци и художници, които просветваха в мрака на близкото минало - и към сегашните волни артисти, дето нямат пари за кибрит.
- Как се освободихте от желязната хватка на лекарите: дядо ви е завършил медицина в Нанси, баща ви в Загреб, брат ви е стоматолог. Не беше ли предопределено бъдещето ви?
-Току-що прочетох, че Никита Михалков, велик талант, при ситуации на смущение се спасявал с чувството си за произход - дворянски. Аз в своята младост поради живота си в "най-хуманния строй" придобих чувството за гузност - че от утвърдената алтернатива за произход "здрав селски" или "болен градски" (второто по подразбиране) бях от втория. Като ученик бях тормозен и подиграван, че носех очила (правя се на умен, демек)... А иначе дядо ми, д-р Бояджиев, е първият професионален лекар в Ямбол (1900 година) с диплома от Нанси, Франция, с докторат по офталмология. (Докторатът му във формата на книжка с готически шрифт ни беше донесен като подарък от архитект Здравка Ненова). Знаейки френски като малък от Католическия пансион в Ямбол, заминава за Франция със заем от лихвар. След завръщането си основава първия рентген в Южна България. Участвал е в Балканската и другите войни като лекар полковник. Имаше цяло чекмедже с ордени. Описал е и изследвал минералната вода в Ямбол. Спасил е хиляди пациенти, включително бедстващите бежанци от Беломорието, настанени в хангара на немския дирижабъл "Граф Цепелин" край Ямбол. Спомоществовател е на сградата на театъра с читалището в града... Следвам формулата на родовото "израждане" (според американския писател Джон Ъпдайк): "пастор, доктор, учител, художник". Всъщност
всичко дължа на майка си - изпрати ме на 14 да уча в София
И след разкошен живот от 26 години в квартири под наем, защото нямах "жителство" (това младите не го знаят), не спрях да рисувам. Така че желязната хватка не е била на докторите, а на това, което всички днес се правят, че не помнят. И съм се освободил не аз сам, а обществото - за голямо щастие и късмет.
- Спомняте ли си често за Ямбол? Кои лица, случки и места изплуват в съзнанието ви? Какво взехте от града на Диана, когато тръгнахте за София.
- Не само си спомням, а живея с Ямбол постоянно. Живея със спомена за градската градина-парк (остров на Тунджа), създадена от Хайдутов; с огромната жълта бавна река (такава беше за нас, децата), със сладкарниците с боза от три метални жълти крана (сладка, средна и резлива); с дървените кръчми с кръгли вътрешни балкони; с ателиетата за украса на Дика; с бодрия художник Стефан Бъчваров (моя пръв учител); с новите таланти Ташко Попов, Сашка Игнатова, Николай Караманов, Петко Йорданов, Дона Неделчева, Цветан Казанджиев; със спомена за Невена Коканова (19-годишна Жулиета, поканена от легендарния режисьор Крюгер Николов). Спас Джонев и Маргарита Дупаринова (братовчедка на баща ми) гостуваха у нас. Художникът Джон Попов с руската си съпруга, поканени от доктора да каже дали малкият (т.е. аз) има талант. След пет бутилки вино художникът нищо не каза. И още, и още... А сега нарекох моя носталгична графика "Yambol on my mind" и я дарих на последната ми изложба на 12 скъпи за мен ямболци.
- На какво ви учеше професор Александър Поплилов и къде са днес вашите състуденти?
- Моят незабравим учител ни разкриваше прелестите на свободата в изкуството. Отнасяше се към нас като към таланти. А това не беше лесно по времето, когато идваше някакъв ментор и казваше: "Сашо, сега се връщам от СССР, там плакатът се рисува с фигури!!!" Моите състуденти са си намерили житейското място. Ние бяхме курс от пет души, а не като сегашните
имам чувството, че обучавам девически пансион
- Строг професор ли сте? "Късате" ли, или пишете повече шестици? Приятно ли е човек да бъде ректор на Академията и портретът му да виси до тези на Дечко Узунов, Илия Петров и други легенди?
- За повече от 40 години съм извел десетки випуски. Строг съм само когато коментираме изкуството. Не пиша отсъствия. "Късането" е неработеща дидактика, що се отнася до изкуството. Студентите идват да СЕ учат, а не да ГИ учат. Платформата ми за ректор беше "Аз обичам Академията. Ние обичаме Академията". Тя вече е изключително напреднала от времето, когато първата студентска самостоятелна изложба на бъдещия ректор беше забранена, неоткрита и залепена с две лепенки от ръководството (1970). Съдържаше рисунки към сонети на Шекспир, написани на английски. Сега тази колекция се намира в Националната галерия, дарена от мен и приета с изложба, придружена с албум с великолепен текст от доцент Петър Змийчаров. А портретите на ректорите поставихме едва през 2003 г. - по-рано и за тази памет не е имало кураж. С колегите от първия изведен от мен випуск се срещаме и досега често. Направиха изложба със свои работи по случай 20 години от завършването им. Сега има идея 40 от моите студенти да се представят по повод 40-годишнината от работата ми в Академията.
- Казвате, че не обичате въпроса как открихте графикатурата. Тогава - защо го направихте?
- Защото цялата натрупана естетическа графична маса у мен изби като вулкан. След като 5 години работех по 8 часа на ден в първото професионално ателие по графичен дизайн в България (известния Център по промишлена естетика), фантазията ми започна да доминира.
- Позната ли е графикатурата по света? Патентована ли е тя като жанр, открит от вас - само вие ли я практикувате?
- Графикатурата има регистрация като запазена артистична марка (патент). И досега се стряскам от положителните мнения на чужди художници и теоретици, защото
категорията "възхищение" у нас е екзотична птица
Стар българин във Виена ми каза: "Господине, много ми харесват вашите работи - бих ви купил цялата изложба. Ама жена ми е оформила къщата ни в бароков стил." Естествено, че само аз я "практикувам" - всъщност я създавам.
- Стана ли някой от вашите студенти графикатурист?
- Не могат да станат графикатуристи, но да започнат от високото естетическо стъпало, което им предлагам, могат. Това личи във всички студентски випуски напоследък. Всъщност по-лесно е да извадиш студента от безвкусицата, отколкото безвкусицата от студента.
- Какво за 70 години не успяхте да нарисувате и да направите - като личност и артист?
- В житейски план трябва да призная пълен провал, увенчан с нееднократни депресии. В творчески съм постигнал всичко. Графиката ме придвижва, дори и да е на автопилот.
- Поводите ви за гордост и за притеснение?
- Гордея се със златния медал Genius minimalis, връчен на юбилейната ми изложба от Кръстю Лафазанов. Притеснява ме студът, идва зима.
- Кога и къде рисувате - продължавате ли да следвате девиза си: Нито ден без черта?
- Тази работа с девизите е малко детска. Вярно е, че навремето се фуках с Nulla dies sine linea. Но откакто Радой Ралин сподели с мен, след като му се оплаках, че нещо не върви: "Художникът и да не работи, си остава художник, защото мисли", вече не съм такъв фанатик. Но трябва мярка - по 12 работи през лятото в Медвен. През другото време - авторски плакати, илюстрации, корици, рисунки, скулптури, железни, гипсови пластики. Но никога oil on canvas - магическата формула на невежите.
- Само черното ли обичате?
- Не само го обичам. Обожавам го. Изпадам в екстаз от него. Или, както казва художникът Христо Елезов, "Графикатурата си е чиста африкатура. Иван рисува негри."
- Вие сте най-мрачният човек с чувство за хумор, когото познавам. Защо не се смеете по-често?
- Нямаше по-мрачен човек от големия Борис Димовски. Аз поне от време на време се хиля, което чуто отстрани, прилича на спастичен плач.
- Какво научихте от литературното си пътешествие с Любомир Котев в Алабама. Вие в действителност ходили ли сте там?
- Става дума за романа "Двама в Алабама (ала бала)", за който един познат ми каза: "Чувам жена ми да хлипа от съседната стая и тичам загрижен да видя как е, а тя чете твоя роман и се кикоти, като едвам поема дъх. Научих нещо, което ще представя пак стихотворно: "Кой казва, че творецът трябва да твори?/ Напротив!/ Всичките си сили трябва да насочи/ към туй общественият климат да го сочи/ като величие харизматично. /Останалото идва си отлично." Разбира се, че сме ходили в Алабама - има го черно на бяло. С един цъфнал налъм в раницата. В моята ли беше или в неговата, не помня.
- Явно много се харесвате, след като се рисувате толкова често?
- Ако кажа истината, че не мога да се понасям, няма да ми повярваш. А се рисувам, защото съм си най-подръка!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
