Христо Раянов представи новата си книга "Ами ако? България на три морета" (Истини за българската народопсихопатия). Тя е неговата втора, след дебютния сборник с разкази "Трудният начин", който печели наградата "Южна пролет". В "Ами ако" равностоен автор - само че на карикатури - е и един от най-добрите ни сатирични художници Христо Комарницки. Двамата редуват текст с рисунки, допълвайки се един друг.
Раянов завършва "Журналистика" и "Литература - творческо писане" в СУ "Св. Климент Охридски". В момента е докторант по литература и кино. Писал е сценарии за "Сървайвър", "Столичани в повече", "Най-хубавите години от нашия живот", "Комиците", "Нека говорят". В момента е един от сценаристите на "Откраднат живот". Ето какво каза той.
- Христо, за какво става дума в новата ти книга?
- Това са 25 хумористични есета. Посветени са на онази специфична теория на невероятностите, създадена от въжделенията на българите, които все питат - какво би било, ако нямаше турско робство, ако нямаше комунизъм, ако нямаше чалга, ако България беше на три морета. Тези неща произтичат обикновено от историята: първоначалната ми идея беше книгата също да е сатиричен прочит на исторически събития. После обаче добавих текстове от рода на "Какво би станало, ако българската култура бе обсебила света вместо американската" или пък що за хора щяха да бъдат Стивън Кинг и Чарли Чаплин, ако бяха българи.
- Този въпрос "Ами ако" е същото онова "What If", което обикновено се поставя като основа за писането на сценарии изобщо. Опитът ти от тях допринесе ли за книгата?
- Честно казано неособено. Въпросът е същият, но жанровете прекалено различни. Всъщност аз си почивах от писането на сценарии с тази книга. Папката на компютъра, където са ми черновите, е озаглавена "Fun". За мен си беше забавление. Иначе идеята дойде след разговор с главния редактор на "СофтПрес" Димитър Риков. Той ми пусна мухата - за нещо историческо, хумористично, леко, каквото аз така или иначе исках да напиша. Замислих се какво би било, ако Меси беше български футболист - в България щяха да го оплюват, понеже нищо не прави в националния, както навремето говореха за Бербатов. Роналдо пък щеше да пие, пуши, ходи по жени и да катастрофира след дискотека в Студентски град, докато медиите постоянно пишат за изхабения му талант. Играя си на клишета в книгата.
- Тези български фиксации, които подиграваш, обикновено са изключително мощни при немалко хора: защо според теб?
- Защото от първи и втори клас ти казват, че сме имали огромна, богата и прекрасна държава, но дошли едни лоши хора от Анадола и Мала Азия и са ни разказали играта. И ти ако останеш само с това, което си чул в първи и втори клас, и не си прочел нищо допълнително, си казваш - това е самата истина. А тя винаги е много по-сложна. Другият проблем е, че никога никой не казва - "Аз съм виновен". Няма човек с власт и на важна позиция, който у нас да признава вина. Ако случайно го направят, обикновено вече е много, много късно.
Има и трето: хората вече нямат време да мислят, понеже мислят само как да си нахранят семейството. Когато погледът ти е вторачен в семейния бюджет, няма как да видиш детайлите. Ще чуеш само това, което надава вой по медийните канали. Например, че махат Вазов и Ботев. А то всеки път, когато махат Вазов и Ботев, я се тегли заем, я излиза критичен доклад на ЕС... Никой обаче не говори за това, понеже е станало безшумно. От друга страна, ако имахме нормална държава, изобщо нямаше да напиша тази книга - тя съществува заради абсурдите наоколо.
- Стефан Цанев е написал предговора, добри думи за книгата казва и Боян Биолчев. Какво лично научи от тях?
- Със Стефан Цанев се познавам задочно, четейки книгите му. Знам, че когато е прочел "България на три морета" е попитал "Няма ли още?". Боян Биолчев пък ми е научен ръководител в докторантурата, която в момента правя в Софийски университет. Той ми бе ментор, докато завършвах пак там магистратурата "Творческо писане" - всъщност ако не беше Биолчев, нямаше да пропиша.
- С Христо Комарницки, който е направил илюстрациите към книгата, как общувахте?
- Не много - понеже и рисуването, и писането са самотни занятия. Разбирахме се без думи. Неговите карикатури не са просто допълнение към книгата, те са равнопоставена част от нея. И разбира се, са на супер високо ниво - заради някои от тях дори аз дописвах собствените си текстове.
- Между другото това "Ами ако", което е задало пародийния тон на книгата, в политиката се използва съвсем буквално. Да кажем: ами какво ще стане, ако вземем да забраним спането на палатки? Ами какво ще стане, ако ограничим избирателните права на българите в чужбина? Ами ако направим билетчето 1,60 лв. - какво ли пък тогава ще стане? Много са опасни тия съвсем конкретни "ами ако"-та.
- Вярно е - властта на моменти действа на принципа на малкото дете. То се опитва да направи нещо - и ако мине, мине. Тате, мамо, няма да си пия лекарствата! Пробва се детето... А ние все забравяме, че реално сме родителите на властта, защото тя произтича от народа. И ако едно дете е невъзпитано, вината е на надзорника. Ние сме надзорниците и имаме власт над политиците, която все забравяме да използваме. Прекалено сме пасивни и лесно се задоволяваме от леки обещания. Излиза народът и казва: искаме по-високи заплати! Тогава се появява един чичко с костюм и казва - добре. И народът се разотива. След пет месеца пак няма по-високи заплати, народът пак отива, чичкото пак казва - добре, и народът и той казва - добре, и пак нищо. И така, ако някой ден наистина вдигнат заплатите, обикновено пък е минало толкова време, че инфлацията така или иначе е изяла повишението. Проблемът ни е, че се гласува или със стомаха, или със сърцето. А то трябва с акъл.
- Като спомена заплати - не се издържаш от писане на книги, нали? Струва ли ти се възможно изобщо?
- Не. Истината е сурова: не може да си позволиш да правиш нещо, което ти доставя удоволствие, за сметка на нещо, което те поддържа жив. Няма как да кажеш - хора, имам гениална идея за гениален роман, но ми трябва някой, който да ми осигурява храна, покрив и да ми плаща сметките в продължение на една година. Вероятно просто трябва да се опитваш да съвместяваш двете - трудно е, но се налага.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
