Дружбата на поета с анархиста Георги Шейтанов е в основата на новия ми роман, казва писателят
Последната засега книга на Христо Карастоянов "Една и съща нощ" е посветена на приятелството между анархиста Георги Шейтанов и Гео Милев. Мила, съпругата на огнения поет, пише до д-р Константин Кантарев, че не знае много за дружбата между двамата. Карастоянов се занимава с тази тема от десетилетия. През 1993-а той участва в научната конференция "Гео Милев и за мястото му в българската култура".
- Господин Карастоянов, кога и как документалистиката и всичко, което сте трупали през годините, се превърна в сюжет за роман?
- Случи се в момента, в който си зададох на пръв поглед глупавия въпрос: "Абе, този човек, Гео Милев - с тая чудовищна рана и с това изкуствено око - всичко това боляло ли го е?" Защото той е не само портрет в книгите, а жив човек. Започнах да разпитвам очни лекари - и разбрах, че много, много го е боляло... Така тръгна.
- Авторът на поемата "Септември" е достатъчно известен, но кой е Георги Шейтанов? Не изяснявате съдбата му докрай.
- А, не! Сакън, само не ме карай да разказвам за Георги Шейтанов! Как да стане?! Седемнайсетгодишен вече е нелегален, скита по света, отива в Русия, за да участва в революцията там, ама се отвращава от болшевиките. Връща се в България, става просветен анархист и великолепен публицист. Държи в раницата си съчиненията на Кропоткин до парабела. Издирван номер едно в царството - и по времето на Стамболийски, и след преврата от 9 юни.
Наградата за главата му е набъбвала
ли набъбвала. Обаятелен човек - харизматичен, дето им викаме сега. Убедителен, обичан от много жени - до голяма степен станал легенда още приживе. Влюбен в живота, но още по-влюбен в свободата на отделния човек. Убеден, че държавата е зло и че не тя е център на вселената, а именно отделният човек. Оставил се обаче накрая да бъде заловен от двама-трима попикани от страх пъдари, за да защити любимото момиче. И след това убит по най-зловещ начин... Дори и смъртта му е дотолкова обгърната в мистика, че се е превърнала в легенда.
Насетне в спомените си съвременниците му разказват неща, които го обрисуват като митичен герой - но и като добър човек, обожаващ майка си и баща си. При това с учудващо меко чувство за хумор. Според официалната му биография е убит на 2 юни, което на практика няма как да се знае със сигурност. 2 юни - с цялата тежест на тази дата в умовете ни... Е? Как се разказва за такъв човек?
- Говорили ли сте с Леда Милева, знаеше ли тя за вашата книга?
- Уви, не съм говорил с нея. Тя си отиде достолепно от този свят в момент, когато "Една и съща нощ" беше още в самото начало - как да й звънна и да й кажа какви съм ги забъркал? Но моят приятел Георги Янев, тогава все още директор на къщата музей на Гео Милев в Стара Загора, ми писа в едно от безбройните писма, дето си ги разменяхме, че й е казал какво съм захванал. И твърди, че тя одобрила намерението ми. Но инак тя отдавна знаеше, че съм обсебен от историята за другаруването на Гео Милев и Георги Шейтанов. Знаеше и за убеждението ми, че "Пламък" е тяхна съвместна работа, че списанието е откровено анархистко и че Шейтанов е водел Гео Милев към идеите на анархизма. Може и да не е била съгласна с мен, но
приемаше правото ми да мисля така
Не знам, може би все пак трябва да се кося, че не й звъннах, нищо че още всичко ми е било мъгла.
- Какво значи "Дневник на един роман" - в творбата ви има доста дати от вчера и днес.
- То така и започна - бях решил да си отбелязвам дните, в които нещо се е написало. Просто така - маркировка ли, що ли, а после тези датировки сами се превърнаха в дневник. Не се кипря. Стана ми приятно, че ерудиран критик като Ангел Игов от вестник "Култура" отбеляза този похват. "Една и съща нощ" носи подзаглавие "дневник на един роман" и действително е оформен като дневник на собственото си писане, до такава степен пунктуално, че вметнатите дати понякога накъсват изречението по средата." Но има и още нещо. Тези двама мъже, Гео Милев и Георги Шейтанов, през цялото време ги усещах като наши съвременници - особено в публицистиката. И сякаш се виждахме, говорехме си, а после си записвах и срещата, и диалога... А и като си помисли човек - да не би нещо кой знае какво да се е променило от тяхното време до нашето?! Същите неща са и в държавата, и в литературния живот. Та затова ми се струва, че целият роман действително е дневник с днешна дата. Опитвах се да бъда максимално точен във фактите - е, доколкото това е възможно в тая наша посечена историография, дето цялата зее от бели петна и превратни тълкувания на едно и също историческо събитие.
- Но така или иначе това не е документалистика...
- Не е. Опитах нещо друго - да съм точен с фактите, но да ги запълня с човещина. Например бая фриволно намесих в историята самия Никола Гешев. Защо не? Гео Милев отива да се регистрира като наемател на улица "Мария Луиза". Тогава жилищният проблем е бил страшен и адресните регистрации са били жестока работа. Точно по това време
в жилищната комисия в общината е работел като писарушка Гешев
И едното е документирано, и другото. Можело ли е тъкмо Гешев да му издаде квартирния билет? А защо не? Гешев започва работа в Обществената безопасност на длъжност "потераджия" в началото на май 1925-а, а на 15 май Гео Милев е извикан уж за справка там и изчезва. Можел ли е Гешев да е съпричастен към изчезването му - по-право към зверското му убийство? Защо не?
- "Свиня е влязла в храма на живота, убийте я!" - пише Георги Шейтанов през 1919 година. Как бихте тълкували неговите думи тук и сега?
- Че защо да го правя? Ясно е значението на думата "свиня". Като публицист Шейтанов впечатлява с пределната си яснота на изразите и посланията. През 1922 година много вестници са публикували негово отворено писмо до Стамболийски. В него без каквито и да било завъртулки той пише: "Ние, анархистите в България, Ви изпращаме зов: г-н Стамболийски, снемете шапката си и стойте мирно!" Какво да му тълкуваш на това?
- Какви са плановете ви за живота и творчеството?
- Бъдещите ми творчески планове, скъпи Гозес, са да си получавам редовно пенсията. Поне засега е така, но занапред знам ли. Просто ми стискай палци. Извън шегата - планове нямам, но тая надежди. Свързани са все с тази книга.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
