Учех за инженер, исках да съм доктор, но на 4-ия път влязох във ВИТИЗ
Почитателите на "Комиците" и "Столичани в повече" могат да удължат удоволствието с любимите си актьори и техния нестихващ талант и в театъра. В набиращата скорост постановка "Скакалци" в Сатирата с хумора свещенодействат Христо Гърбов, Христина Апостолова, Десислава Бакърджиева, Ненчо Илчев, Любомир Нейков, Албена Павлова, Стоянка Мутафова, Маргарита Хлебарова, Васил Драганов, Август Попов, Петьо Петков-Шайбата.
Христо Гърбов е героят Проданов, който трябва да се отбранява от налазващите като скакалци чиновници, искащи пари. Защо е станал актьор и кои са градинарските му подвизи, разпита го "Стандарт".
- Г-н Гърбов, играете в "Скакалци", пиеса писана от Ст. Л .Костов през 1931 г., но актуална и днес. Защо не сме се отървали от корупцията и безочието?
- Защото всички са замесени - и управляващи, и управлявани. И всъщност никой не иска да спре. Това явление има две страни. Хората, които поддържат корупцията. И обикновените граждани, които страдат от нея, но и в същото време са участници. Получава се параграф 22. Няма измъкване. Корупцията не може да се разреши "просто така". Трябва да има много силна съдебна власт и преследване, понеже е трудно уловима. Случва се под масата - няма документи, фактури, очевидни неща, с които да я пресечеш. Трудно е да се бориш с нея, защото тя е и в съдебната власт.
- Липсват силни личности, за да се изправят срещу нея?
- Няма истински герои, свърши тая. Времето се комерсиализира. И то не само в България.
- Комерсиално невинаги е мръсна дума.
- Разбира се! Особено когато става дума за изкуство. Пример е "Вражалец", една друга пиеса на Ст. Л. Костов, за която билетите са по-скъпи, намират се трудно, въобще - пазарна истерия. Стремежът ни е да правим комерсиални, в добрия смисъл на думата, представления. За да ги видят повече хора. Тогава една комедия е много по-заразителна - чрез забавата зрителите по-лесно преглъщат слабостите на героите.
- Вас какви скакалци са ви нападали?
- Предимно истински. Скакалецът е голяма напаст, изяжда всичко и опосква всякаква зеленина. Имам място край София, което често страда от посещения на скакалци. А в пиесата това са всички комисии, назначени от държавата, които се занимават с тези корупционни схеми и взимат непрестанно неосчетоводени пари.
- Не ви ли се е случвало поне с катаджии да участвате в цялата работа?
- Не, нашата професия се занимава с това да осмива. Имаме тази привилегия да се надсмиваме над политици или хора, които се занимават с това, без да има остри последствия за нас. Защото никой не вижда себе си. Истинският престъпник никога не си признава. Има една безобидност в начина, по който се борим с тези явления. Прекрасно е да си актьор и да можеш да кажеш истината по един забавен начин. Като виц. Винаги е предимство. Политиците не могат да се шегуват. Те създават вицовете. Изпадат в неудобни ситуации. Защото от тях зависи доколко ще има корупция, дали ще има партийни назначения и уволнения. В тях е ножът и хлябът. Но пък са и прицел на актьорския присмех, на сатиричните пиеси, каквито са тези на Ст. Л. Костов. От 30-те години, когато са писани, нищо не е мръднало като психология.
- Как го извикахте на бял свят вашия герой в "Скакалци" Проданов?
- Трудно стана. Комедия не се прави лесно. Не беше лека задачата и на режисьора Богдан Петканин да ни събере, защото играем все големи имена. Иначе това е идеалният състав за комедия, защото всички ние сме свикнали да отсяваме излишния текст и да се занимаваме само с този, който прави най-яркия хумор. Но тази пиеса ни се опря малко или много. Защото е писана във време, когато много се е говорило, всичко се е обяснявало. Например, когато героят сяда на стола, казва "сядам", а щом някой идва произнася "някой идва!" Езикът също е стар, с турцизми. Иначе има хитови реплики от сорта: "Болно е времето, господа". И после - "Не знам дали времето е болно, но хората се развалиха". Това е фейлетонна пиеса, вицове от живота.
- Защо сериалът "Столичани в повече" има толкова дълъг живот - седем сезона?
- Заради рейтингите. Много е гледан. Това е причината да бъде на екран - няма по-важно основание от гледаемостта. А е трудно сред конкуренцията от толкова сериали. Горд съм от този факт.
- Не се ли уморихте да сте двамата Цекови?
- Не съм се уморил, любопитно ми е да бъда два различни характера. По-скоро се притеснявам за сценаристите - дано те не се уморят.
- Къде играете сега?
- Участвам в постановки, които си остават хитове за много години. Една от тях е "Още веднъж отзад" на Иржи Менцел, която е на сцена от 1999 г. Другата с дълъг живот е пак негова, "Вечеря за тъпаци" - вече сме на 270-о представление. Играя и в "Римска баня", а сега и "Скакалци". Както и в гостуващия спектакъл на Русенския драматичен театър "Помощ, жена ми е луда", с който обикаляме страната. За два още несвършили сезона имаме 73 спектакъла. Може би е време и в София да го играем.
- Защо станахте актьор?
- Нищо друго не можех. Учех във варненското МЕИ за инженер. Бях в специалността "Технология на металите и металообработващите машини". Занимавах се с математика, нещо, което не ми беше присъщо като нагласа. После исках лекар, но и това не се получи.
- Как попаднахте в МЕИ?
- За да отърва казармата. Като варненец можеше да ме вземат и във флота. Казармата беше тежко изпитание тогава, никак не исках да влизам. Отделяш се за дълго от амбицията, желанията, талантите, които мислиш, че притежаваш. Когато кандидатствах, имаше много двойки по математика, а аз имах 2,70. Решил съм донякъде явно задачите... И успях да вляза. Баща ми настояваше да стана навигатор на кораб. Което означаваше да завърша единственото тогава за страната Военноморско училище "Никола Вапцаров", чиято диплома се признаваше навсякъде по света. Това е сериозна мъжка професия, добре платена. Но мен ме теглеше сърцето другаде. От малък разигравах сцени, имитирах хора, правел съм one man show, без да знам, че така се казва. Всъщност аз първо кандидатствах във ВИТИЗ, през 1975 г., издържах всички кръгове, но не ме приеха и чак тогава се пробвах в МЕИ. Учих за кратко там, минах казармата и пак се пробвах в театралната академия. На четвъртия път ме приеха. За разлика от други колеги, не съм ходил преди това в детски или други школи. Индивидуалист съм, сам си напипах талантите, уменията. Явно съм го искал твърде много - четири опита са доста време, иначе щях да се откажа. Във ВИТИЗ се научих да се концентрирам, да си развивам въображението.
- Спомняте ли си забавна история от онези години?
- Учех за драматичен актьор и веднъж играхме една индийска пиеса, философска, в която накрая имаше някакво жертвоприношение. И аз като цар, който се потриса от това на финала, излизам и казвам: "Ама каква е тази кръв?". Всички отдолу избухнаха в смях. Потресох се. "Г'лей к'во нещо", си казах. Нали уж бях драматичен!" И после продължавам с финалните реплики: "Стига с тази кръв, не понасям убийства. Да спре това кръвопролитие". В публиката - тотален смях. Обезсмисли се, стана комедия в момента, когато трябваше да се забие точката на драмата. Понякога си мислиш, че си много драматичен и се вкарваш в ситуацията, но то пък има друг комедиен ефект, за който не предполагаш. Актьорът мисли, че работи с чувствата на хората и им въздейства, но невинаги е така. Струва ти се, че правиш най-вярното нещо за ситуацията, а то се оказва нелепо.
- Наистина ли комедийните актьори в частния си живот са мълчаливи?
- Има и приказливи, които ти идва да ги убиеш, за да млъкнат. Аз специално съм особен тип. Понякога говоря прекалено, направо изпадам в логорея. Друг път млъквам. Но актьорството е такова състояние на духа, че понякога, когато захапеш тема, започваш да говориш много за това, палиш се, ставаш емоционален. Тънка е границата и ако не го контролираш този процес, можеш да станеш досаден. Чувството за мярка е много важно и работата ми с Иржи Менцел ми помогна да разбера това.
- Хуморът е сериозна работа.
- Адски сериозна. Трудно се прави. Преминаваш през какви ли не състояния, като това да се чудиш кой ще се смее на такова нещо. Освен това не си сам, с други хора, които също трябва да подадат топката. Като музика е. Чакаш верния тон.
- Правите ли неочаквани шеги на сцената?
- Аз специално само това правя...
Импровизирам като Пегъзи Музовски, който не може да пее, а пее, не може да свири, а свири, и все си търси тона. Обичам да се закачам с публиката. В една постановка в театър "Възраждане", то е театър стая буквално, дори театър миризма би могло да бъде, защото си толкова близо до публиката, че понякога не е на добре... Та играя там и по едно време виждам как някаква жена се задушава на първия пред и вика: "Ох, ще умра, ох, ще умра!". И аз казах: "За да не умре тази жена, продължаваме нататък". В "Криворазбраната цивилизация" пък съм мазният грък Маргариди, дето прелъстява българките. В един момент героинята казва: "Как ще си ида с почерненото лице", аз плюя и трия бузите й. При което се чува отдолу: "Ау, колко си гнусеееен". Дойде от едно младо момиче и всички се засмяхме, а то се изчерви.
Веднъж пък почваме "Вечеря за тъпаци". Представлението е близо три часа, играем аз и Иван Бърнев. Още сме в началото, когато една жена става от първия ред и аз викам: "Съседите си тръгват вече". Иван изръси нещо от сорта: "Добре, какво да направим? Дай да забързаме!" Аз отвръщам: "Е има още три часа, те щом в началото не ни харесват, няма закъде да бързаме. Да спрем и да я изчакаме". И стана такъв туш в салона! Хората се хилят, много им харесва, като ги вкараме в ситуацията.
- Със суетата как се справяте?
- Нямам проблем. Аз съм един от харесваните актьори. Не страдам от липса на внимание. В България да си известен актьор не е кой знае какво предимство. Предимство е за работата ти, имаш публика.
- Разкажете за градинарските ви подвизи.
- Отглеждам овошки. Череши насадих, дават плод. Лозе исках и успях да отгледам. След 14 години опити... Хванаха се три лози. Голяма гордост. Пробвам се и със смокини, но не е подходящ климатът.
- Със съпругата ви Иглика Трифонова как си прекарвате времето там?
- Табла играехме преди, а сега обичаме разходките. Вилата ни е в гората, хубаво е, диво. Има змии, гущери, мишки, гадини много. И съсели. Нали ги знаете, те са като катерица, която съска. Седи ти в къщата и я използва като тоалетна. Изгонихме ги с уреди с ултразвук. Влияят им така, че първо спират да се размножават и после напускат къщата. Голям тормоз беше... Влизаха през покрива. Събаряха картини, трошаха...
- Ще гласувате ли на евроизборите?
- Гласувам си винаги.
- Вярвате ли в извънземни?
- Има ги. За НЛО съм сигурен.
- Какви суперсили искате да имате?
- Всички накуп.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
