Синът ми ме научи, че имаме два елита: Христос и Левски, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ големият актьор Христо Мутафчиев
Един от най-големите български актьори - Христо Мутафчиев, бе гост в Епизод 15 от подкаста на "Стандарт". Издателят на медията Славка Бозукова направи с него ексклузивно интервю за Деня на театъра, националната памет, пагубните последствия от прехода.
Епизод 15 от подкаста "Чудесата на България" може да бъде гледан в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и в You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News), където са всички епизоди на "Чудесата на България". Епизод 15 може да бъде слушан и в платформата Spotify.
Христо Мутафчиев е председател на Съюза на артистите в България от 2005 година.
Роден е на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Надежда Сейкова и Илия Добрев. В периода 1994 - 1995 г. играе на сцената на Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив, а от 1995 г. е част от трупата на Малък градски театър "Зад канала".
Христо Мутафчиев има и редица роли в телевизионни филми и продукции. Сред популярните му изяви са ролите в сериалите "Дунав мост", "Клиника на ттт етаж", "Огледалото на дявола", както и в продукциите "Най-важното в живота" и "Църква за вълци".
През 2000 г. изиграва ролята на Татуирания във филма "Пансион за кучета" на режисьора Стефан Командарев. През 2007 г. се снима в друг филм на същия режисьор - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". През 2013 г. взема участие във филма на Димитър Колев "Нежни куршуми", където се превъплъщава в ролята на голям подземен бос.
Бил е член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България.
Има редица награди, сред които "Аскеер" за ролята му в "Плач на ангел", Икар за ролята на Големанов в едноименната пиеса, орден "Св. св. Кирил и Методий" - огърлие и др.
Женен е и има три деца. Големият му син Асен също е актьор.
* Зареждам батериите, когато гледат 5 минути водопада в Карлово
* Чупил съм телефон в главата на зрителка
* Изкуственият интелект няма как да стъпи в театъра
* Умен е онзи премиер, който ще направи банка мозъци
* Ние сме вечните тарикатчета, които се опитват да пречупят системата
- Г-н Мутафчиев, минало и настояще се сливат в постановката "Духът на поета", в която играете. Да започнем да търсим заедно отговорите. Имат ли подобни кошмари днешните политици или съвестта отдавна ги е напуснала?
- Съвестта е въпрос на възпитание. Ако днешните управляващи смятат, че са добре възпитани, това означава, че имат и някаква съвест.
Но си мисля друго. Ако навремето в мозъка или в сънищата на Стамболов, кошмарът е бил Ботев, то на днешните управляващи кошмарът е самият Стамболов. Защото е бил непримирим във всяко отношение, извън отрицателните черти, които е притежавал и заради които е бил ненавиждан и мразен, и два пъти обект на покушения, втория път - успешно.
Мисълта на днешните управляващи е насочена извън полето на държавата.
- Имате предвид, че имаме нужда от нов Стамболов ли?
- Всеки един народ има нужда от един Стамболов, само че Стамболов е продукт на времето си. Няма как днес да се появи личност като него, защото тя ще бъде смачкана, убита, пребита, унизена, оплюта, охрачена и нападната от всички. Най-вероятно и неговите методи на управление щяха да бъдат по-различни. Той е бил много умен и комбинативен, но днес тази комбинативност би му изиграла и лоша шега.
- Споменавахте по време на премиерата на "Духът на поета", че е дошло време да се казва истината, защото колкото повече се оплитаме в политически пристрастия, толкова повече няма да виждаме истината. Сега, 11 години по-късно, загубихме ли се в търсене на истината?
- Ако съм казал това преди време, значи съм бил достатъчно умен и тогава. Не е зле човек да помни какво говори, защото след време нещата се преобръщат и думите му могат да бъдат в негов минус сега. Хубаво е да си мерим думите.
От днешна гледна точка - да, има проблеми и те не са свързани с това да изберем коя партия да ни управлява. А как и по какъв начин да наложим себе си като част от управлението на държавата, като народ. Далеч съм от мисълта да промотирам държава, в която народът управлява, защото той няма как да управлява. Но трябва да бъде част от управлението, от тезисите, от разсъжденията и от изработването на стратегиите за развитието на държавата. Би бил умен онзи министър-председател или онзи министерски съвет, който много ясно, точно и категорично би направил и банка мозъци, съставена от обществото на България.
- Така е, но както казвате, за да знаем къде ще отидем, трябва да знаем кои сме.
- Задължително.
- Преди няколко дни бяхме на откриването на изложбата, свързана с 90-годишнината от рождението на големия актьор Кирил Господинов, незабравим с много роли, една от които на Баш майстора. Ние смятаме, че сме големи гяволи, които знаем какво правим и го правим най-добре. Но всъщност не сме ли и ние едни такива баш майстори в правенето на демокрацията и държавата, за която мечтаем?
- Ако вземем под внимание образа, който изигра Кирил Господинов и то брилянтно, блестящо и невероятно, то можем да погледнем себе си под друга призма: че сме вечно търсещите тарикатчета, които искат да пречупят системата, да прескочат законите и в същото това време да се бият в гърдите: "Булгар, булгар".
Трябва да изцедим от себе си лимона на тарикатите и да вземем да посещаваме по-често, музеи, галерии, библиотеки и читалища.
Асен - синът ми, който в момента е актьор, да ми е жив и здрав, и малкият, и дъщеря ми да са ми живи и здрави, когато беше в НАТФИЗ, в класа на Стефан Данаилов и учеше във втори курс, ми каза: "Баща ми, ти знаеш ли, че в моя курс има състуденти, които не знаят кои са Катя Паскалева и Антон Горчев?".
Именно поради тази причина ние всяка година правим изложба пред Народния театър преди Деня на театъра - 27 март, и раздаването на театралните награди "Икар". Почитаме вече напуснали ни големи български творци, за да напомним на съвременното поколение, че освен да пушат по градинките и да скролват по телефоните си, могат да разберат нещо за личности, които са формирали и техните родители.
- Спомням си как преди години един журналист Ви попита какво мислите за елита. А Вие отговорихте: "О, елит? Аз смятам, че в България има само ВИП!" И го нарекохте ВИП - Временно Имащи Пари. Алчността ли е проклятието на демокрацията, както казваше Стефан Цанев?
- Стефан Цанев е далеч по-мъдър мъж от мен и съм сигурен, че това, което е казал, е истина. Но по отношение на елита, мога да ви разкажа нещо интересно. Асен израсна в Карлово при баба си и дядо си. Редовно беше в къщата на Левски. Защото домът, в който живеем, се намира до дома на Левски.
На 5 годинки Асен ме попита: "Тате, какво е елит?". Много ме затрудни, признавам си. Не защото не знам какво е елит, а защото исках да намеря начин да му го обясня така, че да го разбере. Казах му: "Елит, тате, това са група хора, достатъчно богати, за да помагат на по-бедните от тях. Хора, които правят благотворителни събития, на които събират средства за хора, които се нуждаят. Елитът са хора, които се опитват да градят едно по-сериозно гражданско общество, което да живее в мир, в доброта, в добродетели помежду си и наистина да правят добрини". И той, знаете ли какво ми каза? Ех, тате, жалко, че навремето е имало само двама елита. Викам му: Кои бе тати? А той отговори: Христос и Левски. Затова смятам, че няма елит.
- Мъдро е детето от малко. Преди 10 години говорихте много за една Ваша идея, мечта - да издигнете паметник на Левски с енергията на цялото общество. Тези елити не помогнаха ли? Какво се случи?
- Тези хора, понеже временно са имали пари, не са стигнали до онзи момент, в който да извадят от тези пари и да поднесат за изграждането на такъв тип паметник.
Работата ми е такава, че ми се налага да влизам в министерски кабинет - навсякъде виси портретът на Левски...
- Но зад гърба, не пред лицето...
- Да, и странното е, че всички разговори, които провеждам с голяма част от тези, които представляват държавата, по никакъв начин не ми дават да разбера, че те вярват в идеалите и целите на Левски.
- Ако Левски беше тук и видеше какво сме натворили в последните 100-150 години, какво ли би си помислил?
- Според мен би плюл в лицата им, би отишъл на чинара, който е малко след паметника на Левски, би си развързал коня и би си тръгнал за Карлово и би написал отново "Народе" с всички тези знаци, които е поставил след думата.
- Спомням си за една реплика от "Хъшове": "Е, България, гледай на един хвърлей място, а толкова далече". Милеем за България, само като сме далеч от нея, или?
- Милеем за България, защото има много добри хора в България.
Но онези, които показват титанично пред медиите, че милеят за България, изричат тези думи, за да могат да оформят образа си. Нищо повече. А българинът, който е избягал, той копнее за България, само че не вижда причина все още да си дойде.
- Именно, за да дадем някаква причина на младите да се върнат, създадохме Бранд България. И ако кажем, че това е модерният разказ за успехите на България, какво според Вас трябва да включва Бранд България? Как да развием регионите и да представим страната си така, че да покажем на света какво сме и да върнем младите?
- Едва ли аз мога да дам ноу-хау, но съм сигурен, че създаването на Бранд България вече е необходимост. И за народа най-вече - за да повиши самочувствието си и да си каже, че не е само Бай Ганьо, който изяжда крушите на човека без да му даде една стотинка, че има и други хора. Ние като сме дали много на Космоса от технологична гледна точка. Космическата храна е дело на българи.
Със сигурност на Космоса ушите му пищят от българската песен "Излел е Делю хайдутин". Това само ни подсеща - ей, мотате се, създайте Бранд България. България е велика нация.
- Искрено се надявам, че това ще се случи, обединявайки енергията на неправителствения сектор и държавата. Бранд България включва всички брандове. Вие обичате да казвате, че Балканът е нещо, което Ви вдъхновява. Бяхме заедно в друг регион, когато станахте почетен гражданин в Тутракан. Какво пали искрата в този регион - Тутраканската епопея или кастелът Трансмариска от римско време? Коя е магията на този край?
- Магията е в реката. Кметът на Тутракан д-р Димитър Стефанов е човек, който обича града си, хората в него, познава историята много добре и дава мило и драго да я развива. Тутраканската епопея вече е дигитализирана, има 5D мапинг - влизаш в окопа и участваш в самата битка...
- Да го поздравим, това е един от първите подобни мапинги.
- Човекът е важен, той е безценен. Чудех се защо хората в Тутракан не бързат за никъде, не си дават зор, спокойни са, лежерни са. Стоейки на прозореца на хотела и гледайки реката, аз си дадох сметка за това. Реката тече така. Отдолу тя има страшно много вълнения и течения, но отгоре тече бавно. Тутраканецът прилича на нея.
- В предишния ни подкаст акад. Владимир Зарев сравни живота с реката, която в нито един момент не е еднаква.
- Когато тече реката в Карлово, тя тече с мощта на Балкана, с унищожителната сила. Затова там е роден Левски, затова там е роден Ботев, революционерите, които променят историята
- Има ли го и във Вашия характер?
- Вероятно съм прихванал от това. Мен ме зарежда падането на водата във водопада в Карлово. 5 минути мога да стоя, да мълча и след това съм със заредени батерии.
- 27 март е Денят на театъра. Казахте, че театърът се намира в трансформация, че хората вече не обичат леки постановки, че са започнали да гледат към по-сериозното, по- истинското изкуство. Това пожелание ли е или вече реалност?
- Публиката се трансформира и понеже българският театър премина през една сложна система от трансформации започнаха спектаклите да са по-леки, по-лесно смилаеми. Тази публика вече се умори и започна да търси истинския театър. Но в същото време се променяме и ние. Ние също започнахме да търсим онези заглавия, които носят заряд и за нас, творците на сцената.
- Този дълъг 35-годишен преход, как промени театъра? Младото поколение актьори по какво се различават от вашето?
- Нямам много задълбочен поглед върху младото поколение актьори, защото те тепърва се самоизграждат и стъпват на сцената. Нашето поколение творци се създаде на сцената, тогава когато все още интернет и мобилните телефони не бяха навлезли в живота ни.
С навлизането на социалните мрежи, на нас, утвърдени актьори, много цинично ще го кажа, но разказа ни се играта. Не сме очаквали, че ще бъдем под обстрела на социални медии, на жълти, черни, червени вестници - всякакви боклуци, които пишат за нас.
Ако преди много години ние се рекламирахме с афиши и в телевизионен формат, в момента цялата реклама - на целия свят, е на едно и също място. Когато младият човек иска да си потърси представление с Христо Мутафчиев или Асен Блатечки, му излизат поне пет смотани новини за Брад Пит и Анджелина Джоли. Тази битка продължава. Сегашното поколение млади хора умеят да боравят със съвременните методи за комуникация и много по-лесно се промотират.
- Докъде трябва да бъде изкуственият интелект в театъра?
- На каваци ще ритам изкуствения интелект от театъра, както съм чупил телефон в главата на една от зрителките, защото просто ме вбеси. Не си изключила телефона и той пищи непрекъснато. Слязох от сцената и й казах да си изключи телефона. А тя вдигна и обяви: На театър съм. Полудях! Дръпнах й го и го ударих в главата й. Дотам беше. Та и изкуствения интелект и той ще хвърчи пред мен на каваци, но, Слава Богу, изкуственият интелект поне в театъра няма как да стъпи. За съжаление, той може да стъпи в музиката, в изобразителното изкуство. Но в театъра ще му е много трудно, освен на ниво писане на текстове.
В момента холивудските актьори и сценаристи, се обявяват категорично против изкуствения интелект, защото той вече пише сценарии за филми, взима им работата. Но театърът ще остане вечен, защото той е живо изкуство.
- И все пак, как си го представяте след 10-15 години и с какво финансиране?
- С много по-високо финансиране от сегашното, което не е малко и за този етап, в който работим. Представям си го много дигитално развит. Изкуственият интелект може да помогне в дигиталното развитие.
- Какво имате предвид?
- Ако днес ние продължаваме в България да ковем декори от дъски и желязо, хората от онази част на света работят с 3,4,5 D мапинг проектиране и холограма. Актьорът играе в холограма. Няма нужда да се коват дъски, да се унищожават дървета и какво ли още не.
- За да се случи това обаче има нужда от свобода на актьорите, тази свобода минава през много различни граници. Достойни ли са възнагражденията на актьорите в днешно време?
- Не! Категорично не! Уви, системата е изградена така, че в момента не министърът определя трудовите възнаграждения. Това става чрез браншови споразумения между синдикати и работодатели. От тази гледна точка ние правим перманентни срещи със синдикати и работодатели, работни групи към Министерството на културата... Странно е, защото само в България има актьори на заплата. Просто системата е така създадена от онова време, по примера на театрите в Съветския съюз.
- Сигурно като съюз се борите, з ада промените това?
- Не, в интерес на истината не се боря срещу това, защото нямам предложение как да стане другото. Докато не избистрим в главите си предложение как да стане другото, аз ще продължавам да настоявам колегите ми да бъдат на трудови договори и ще ги пазя през Кодекса на труда, през браншови споразумения, през скандали, през битки каквито и да било, с когото и да било, за да могат да запазят статута си. Не мога да ги оставя да бъдат извън пазара и цели семейства да бъдат погубени заради това, че държавата не си е свършила работата.
- Големите актьори - какво се случи с техните пенсии?
- Това с достойните пенсии е далеч по сериозна тема. Тя може да бъде решена само чрез промяна на Кодекса на труда и пенсионното осигуряване. Нашите пенсии са ниски, защото сме в общия кюп на пенсиите в цялата държава. Ако се гледат пенсиите по браншове, ние още сме в кюпа, в който са и IT специалистите, които се осигуряват на много висок праг. Затова и техните възнаграждения са много по-високи. Но никой не иска да посегне на този морално остарял Кодекс на труда и да го преформатира в днешно време.
- Да се върнем към една друга ваша постановка - "Боже мой". Сърдите ли са Бог за това, което ви се случи преди 14 години или по-скоро сме му благодарен за втория шанс, който Ви даде ?
- Интересен въпрос. В представлението на Татко се сърдя заради други неща. В живота на Бог не му се сърдя. Това, което ми се случи преди 14 години си е мой проблем и си е само моя грешка. Да, понякога съм Му благодарен, че ми се случи, защото ми се отвориха едни други врати и аз го съзнавам
- Наричат Ви романтикът с маската на лошия в театъра. Но пък от друга страна каквото и да си говорим политиците, като че ли приватизираха професията, като гледаме случките поне в последния месец. Като актьор, каква е вашата прогноза за спектакъла "България"? Какво ни чака - някаква смешна трагедия, ако се върнем към "Духа на поета", някаква нелепа комедия или нещо много по-трагично?
- Аз съм създаден като оптимизъм от моите родители. Едва ли бих позволил политиците да изземат нашата функция в обществото и затова не го наричам спектакъл това. България стои много по-високо от една ежедневна комедия или от една сладникава драма, или от един сантиментален драматизъм и трагизъм. България е нещо много по-висше от боклучавите игрички, които те си играят.
Смятам че това, което ни очаква е нещо хубаво и то хубаво само ако хората разберат, че песимизмът не върши никаква работа. Защо песимистите не обичали да ходят на гробищата. Знаете ли защо?
- Не.
- Защото там виждали само плюсове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
