Добре е за десницата и за РБ да излъчим общ кандидат за президент
Университетите трябва да спрат да бълват студенти, които не се реализират, казва Меглена Кунева
- Г-жо Кунева, защо ни е необходим закон за борба с корупцията по високите етажи на властта?
- Необходим ни е по няколко причини. Първо, защото имаме дефицит на почтеност и приличие. Второ, защото не може да се твърди, че се борим ефективно с корупцията, ако се фокусираме само върху ниските нива. Затова със закона предлагаме следните решения. Събираме на едно място няколко действащи органа в момента и работата по превенцията и разкриването на корупцията. Защото знаете, че ако няколко органа отговарят за едно и също нещо, в крайна сметка никой не отговаря. Насочваме се към високите нива. Макар да не харесвам този израз - рибата се вмирисва откъм главата. Също има натрупани граждански очаквания за този закон и ние трябва да им отговорим. Не само защото това ни е работата - да правим нещата, за които гражданите са ни избрали, но и защото трябва да върнем доверието в обществото. Не може да се казва "всички са маскари", не може цели съсловия да бъдат слагани под един общ показател и хората да считат, че някой се заема с обществена работа само за да забогатее. Подобна нагласа разбива обществото ни и подкопава доверието в демокрацията. Уверена съм, че ако този закон бъде приет, ако бъде създаден един независим орган, който си свърши работата и лошите получат своето наказание, ще се промени и цялата нагласа към политиката.
- Обещахте, че чрез ще "хващате" корумпираните, като засичате декларираното състояние и начина на живот. Как точно ще установите, че стандартът на живот не съответства на доходите?
- Искам да уточня, че нито аз или друг министър ще "хващаме" корумпираните. Целта е това да го прави независимото бюро и да го прави по обективни показатели. Първото, което се прави, е да се засече дали подадената декларация отговаря на истината - дали даденият човек притежава имот на морето, а е забравил да го декларира. Това засичане става през регистрите - имотния, на КАТ, и т.н. Другото е, ако декларираното отговаря на реалното имущество, но човекът все пак очевидно има стандарт несъответстващ на доходите му - ясно е, че има нещо нередно, ако с кметска заплата или със заплатата на шеф на горско стопанство караш джип за 200 хил. лева., или закупуваш луксозни имоти. И в момента КОНПИ прави подобни проверки, така че ще използваме техния капацитет.
- Как си обяснявате съпротивата срещу закона? Особено яростни бяха критиките на ВКС, магистратите твърдят, че законът "отваря врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм", че работи с неясна правна терминология като "корупционно поведение" и "необяснимо богатство"...
- Причината, която не бих искала да е вярна, е, че остро реагират тези, които законът засяга. За мен е абсурдно да се твърди, че в ХХI век, когато сме член на ЕС и когато всеки български гражданин има достъп до Европейския съд за правата на човека, ние ще предложим законодателство, което да не е съобразено с най-високите норми на защита на гражданските права. В закона има достатъчно гаранции за това и винаги сме търсили баланса между защита и санкции. Част от забележките на ВКС са абсолютно неверни. Те твърдят, например, че в закона няма праг за несъответствие на установено имуществено и нямало критерий за започване на проверките. Напротив, ясно е разписано, че когато разликата между декларирано и установено е 20 000 лв., започва проверката. Започва и при установен конфликт на интереси. Казват че, не било ясно какво е необяснимо богатство, а във финалния вариант на закона подобно понятие изобщо няма. Твърдят, че проверките можело да навредят на служебното израстване на магистратите, а това не е вярно, защото проверките са служебна тайна. Е, вече ако се докаже корупционно поведение, има санкции - глоби, отстраняване от длъжност, отнемане на имущество, но нали това е целта на закона? Отбелязахме 60% от всички получени становища, в последните месеци говорихме с кой ли не за закона, мисля, че текстът е добър. Най-важното е, че гражданите очакват този закон да се приеме и да почне да се прилага.
- Как ще коментирате думите на премиера, че за разлика от Румъния ние борим превантивно корупцията по високите етажи, затова нямаме осъден министър. Просто техните крадат, а нашите - не. Толкова ли сме добри?
- Със сигурност решенията на съда са ключова част от уравнението в борбата с корупцията и аз се надявам след влизането на закона в сила да дадем още един аргумент на съда да си свърши работата. Факт е, че ако следим внимателно новините за Румъния ще видим, че да има много осъдени, и то политици, но в същото време хората там продължават да протестират срещу корупцията в администрацията и че там именно няма много резултат. Спомняте си протестите след пожара, който взе жертви. Затова именно ние се опитваме в нашия закон да покрием целия спектър. От една страна, администрацията - средното управленско ниво ще бъде проверявано от инспекторатите, ще засилим тяхната роля. От друга разширяваме обхвата на т.нар. високо ниво - законът засяга не само политиците - министри, депутати, кметове, но и тези, които имат достъп до големи публични средства и тези, които работят в среди с голям корупционен риск, като градските архитекти или директорите на болници. Друга разлика с Румъния е, че при нас има инструментът на гражданската конфискация, а той е много силен.
- Ще успее ли РБ да се обедини около единна кандидатура за президент? На какви критерии трябва да отговаря?
- На Националния съвет на ДБГ, който се проведе в събота и неделя, се взе решение структурите на ДБГ специално в идния месец да предложат критерии, които после ще представим на колегите от РБ. Вярвам, че е добре за десницата и за РБ да излъчим единен кандидат. Още повече, че коалиционното споразумение на Блока предвижда пълен цикъл избори заедно. Хората с десни убеждения трябва да имат достойна кандидатура, в която да видят своето представителство и аз лично, както и ДБГ, работим в тази посока.
- Докъде стигнахте със стъпките по пътната карта за бъдещето на РБ? Стабилен партньор ли е РБ в управлението, ще има ли преподреждане във властта заради обявяването на част от блока за опозиция?
- Вече имаше няколко заседания на Изпълнителния съвет на РБ, на които се обсъдиха действия по консолидацията. Консултациите напредват, тонът е конструктивен. Няма принципна позиция "против" на нито един от партньорите, което е позитивен знак. Определено смятам, че общата президентска двойка на РБ е отговорна задача, около която да търсим съгласие.
- Какво наложи смяната като зам.-министър на образованието на проф. Костадин Костадинов? Ще има ли промени в Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж", която поема Красимир Киряков?
- Искам да използвам случая и да благодаря на проф. Костадинов за добре свършената работа и се надявам да продължим сътрудничеството си и под друга форма. Промяната се наложи и от разместването на ресорите на заместник министрите. Естественото място на науката е при висшето образование, особено ако искаме да поощрим нейното развитие в университетите. От друга страна, ни е необходим повече тласък и за оперативната програма. В този момент екип от министерството е Брюксел на преговори с Еврокомисията за доуточняване на някои детайли по програмата. За мен е важно да насочим приоритетно средствата за наука към българските учени и необходимата апаратура, а не за сгради. Сградите не правят наука.
- Обявихте старт на реформата във висшето образование с възможността да бъде редуциран броят на студентите, приемани от университети, и финансиране според качеството. Какво очаквате като практически последици от реформата?
- Крайно време е университетите да спрат да произвеждат студенти, които не се реализират. Няма никакъв смисъл хора с висше образование да работят неща, които не изискват такова, а в същото време да има глад за кадри и бизнесът да се отказва да инвестира в България, защото няма кой да работи. Това, което правим с приложението на промените в Закона за висшето образование, е да дадем възможност университетите сами да преценят кои са качествените им направления и да развиват именно тях. Броят на студентите трябва да се редуцира и заради демографската криза и намаляващия брой завършващи училище. Разбира се, ефектът ще се усети постъпателно, но се радвам, че сложихме началото на този процес на подобряване на качеството.
- Последната тема, на която акцентирахте, бе сигурността в училищата. Какви ще бъдат следващите ви акценти в сферата на висшето и средното образование?
- Сигурността безспорно е много важна тема. В понеделник направихме една работна среща с МВР, кметът на София г-жа Фандъкова, Сдружението на общините, психолози и др, на която си стиснахме ръцете, че ще вървим към все повече видеонаблюдение и общи мерки за засилване на охраната и достъпа до училищата. Колкото до другите акценти - подобряване на качеството, както на висшето, така и средното образование. Това е основната цел, тя е ключова за подобряване както на духовното, така и на икономическото състояние на нацията ни и е цел, на която са посветени всичките ни действия. Иначе като лична своя цел виждам поставянето на българския учител в центъра на нашите усилия. Трябва да върнем неговия авторитет и той да получи своето заслужено място.
- Как ще се реши въпросът с учебниците за първи и пети клас, които са проблематични? По стари или по нови учебници ще учат децата в крайна сметка?
- Водим финални разговори с издателите. Другата седмица ще обявим официално какъв е изходът от тази ситуация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
