Спешно търсят европари за укрепването на тракийския храм
Пари от холандския фонд "Принц Клаус" ще спасяват Четиньовата могила край Старосел. Това стана ясно, след като историческата забележителност бе затворена за туристи. На 13 декември миналата година обилни валежи предизвикаха свлачище на пръстта, натрупана с векове върху могилата, завещана ни от траките. Пръстта отнесе в дерето и част от крепидата на могилата - дялани правоъгълни камъни, които са играли ролята на ограда.
Откритият от покойния археолог Георги Китов преди 14 години тракийски култов комплекс в Четиньова могила се прочу по света и редовно събира туристи.
"Министерството на културата прави всичко възможно за ликвидиране на пораженията. Досега държавата е отпуснала от 2008 г. насам общо 690 000 лева, но те явно не са бил достатъчни за цялостното решаване на проблема", заяви архитект Уляна Малеева, шеф на Дирекция "Културно-историческо наследство" в културното ведомство.
"Колеги вече ходиха и оцениха пораженията и ще започнем незабавни мерки за укрепване на обекта. Ще направим преглед на всички досегашни договори с общината, за да може да се изработи един цялостен проект", добави тя. Министерството още преди два месеца е кандидатствало за финансова помощ от холандския фонд "Принц Клаус", който отпуска средства именно за пострадали от природни бедствия културно-исторически паметници.
"Все още нямаме отговор, но дори и да бъде положителен, средствата ще стигнат само за овладяване на ситуацията", смята арх. Малеева.
Засега са осигурени само 400 000 лв. Парите бяха отпуснати като част от заделените 4 млн. за възстановяване на културно-исторически паметници по време на служебния кабинет "Близнашки". Заради започналите през есента валежи обаче, парите останали неусвоени.
"Още на 9 юли написах "кърваво" писмо до Министерство на културата. Беше въпрос на време могилата да се срути", коментира пред "Стандарт" кметът на Старосел Иван Жутев вчера. Според него сега заради снеговете могилата продължава да се руши и трябват мерки още на секундата, за да се спаси тракийския храм.
През август Жутев показа на място как склонът натиска мраморните квадри, сечени на ръка от траките.
"Били са на височина 3,5 метра, по 3 квадри една върху друга. Сега от изток и запад непокътнат е останал само по един пълен ред, тук-таме се вижда втория, третият е изчезнал", разказа тогава Жутев.
Траките навремето сами засипали култовия си комплекс, за да не стигнат до него водените от Александър Македонски войски.
Според Жутев през 2003-2004 г. общината сама инвестирала пари в изграждането на защитна сграда, дървена конструкция с найлони, която да пази предверието на култовия комплекс от белезите на времето. С пари на общината са осигурени туристическо обслужване, физическа охрана, видеонаблюдение.
С годините след разкопаването на могилата природата руши основната носеща конструкция на комплекса. Наричат я крепида - това са каменни блокове-квадри от местен гранит. Те са 6000 на брой и опасват 241 метра дължина на могилата. Блоковете се откъртват и от тежестта на могилния насип се търкулват по склоновете.
"Старосел е уникален комплекс, посещаван от над 300 000 туристи годишно. За мен той е сред 10-те исторически обекта в страната", казва Жутев.
Култовият комплекс крие магическата сила на древните вярвания. Той започва с парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромно - диаметърът е 4,80 м и представлява кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.
В камерата се извършвали култови обреди. Древните траки колели по едно домашно животно, символ на доброто - например кон, както и един хищник, символизиращ злото - да речем, вълк. Смесвали дробовете и изтичащата кръв и гадаели какво ще се случи на владетелите, както и бъдещото на племето. Това се е случвало в кръглата камера, а начинът, по който се е стичала кръвта по улеите на пода, показвал какво е бъдещето на владетелите.
Старосел е център на първата тракийска държава, едва по-късно Терес II отива към Казанлък. Тук е люлката на тяхната цивилизация, за която сега се твърди, че е по-древна от египетската, казва Жутев.
"Сега е ред на властта да запазят този символ на дедите ни и да възродят вярата в българщината", казва кметът на Старосел.
Още лятото алармирах, че ще има срутване
Иван Жутев, кмет на Старосел
- Г-н Жутев, успяхте ли да говорите с Министерството на културата за ситуацията с храма в Старосел?
- Не съм имал контакт с нито един зам.-министър. Обектът е затворен за посещения от Министерството на културата като принципал и собственик. Мотивите са да се гарантира безопасността на посетителите. В доклада си до МК от 9 юли написах, че е въпрос на време да започне срутването и прогнозата ми се оказа вярна.
- Как се случи срутването на толкова много пръст?
- На 5 декември тръгна свличането на пръст от могилния насип. След това уведомихме културното министерство спешно с доклад, че процесът на срутване е започнал. На 13 декември дойде комисия от специалисти, когато срутването беше факт. Не мога да кажа кубатурата на масата, която се е свлякла.
През 2014 г. не са извършвани укрепителни действия в Старосел. Нямам информация да са отпускани някакви пари целеви средства за обекта.
- Какво е в момента състоянието на крепидата от дялани камъни?
- Крепидата от югоизток продължава да се срутва. Комисиите, които идват, не подават информация на общината.
Очакванията ни са незабавно и спешно да бъдат направени аварийно-укрепителни дейности, за да се предотврати 100-процентово срутване на обекта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
