Институт "Иван Хаджийски"
Международното напрежение по оста Запад - Русия все по-сериозно поляризира и българския политически процес. От едната страна е говоренето за хибридна война и тезата на външния министър Митов, че трябва да се обмисля разширяване на санкциите и че е възможен и "по-лош сценарий", както и позицията на президента Росен Плевнелиев. На другата страна е посещението на вицепремиера Калфин в Москва (първа визита на официално българско лице в Русия от началото на мандата), все по-настъпателната линия на БСП и "Атака", които се произнасят против санкциите изобщо.
Премиерът Бойко Борисов за пореден път полага усилия да балансира. Той хем твърдо подкрепя курса на Брюксел спрямо Русия, хем е скептично настроен към санкциите, хем договаря с Илхам Алиев заобикалящ Русия газопровод, хем изпраща вицепремиера си в Москва. Мотото му е пряко формулирано: "САЩ и Русия да се разберат, за да паднат санкциите". Март беше тежък месец за управляващите в България. Бедствията със снеговалежите подкопаха в голяма степен рекламната теза за "стабилизираната държава". Казусът "Сърница" пък провокира коментари, че коалицията с РБ далеч не е толкова твърда, колкото се обясняваше досега. Вече имахме много примери за бавните, но последователни опити на Борисов за отдалечаване на Цветан Цветанов от властта. Тези примери се умножават, дори до признанието на Цветанов, че кандидатурата на Румяна Бъчварова не е съгласувана с него. На събранието на актива на ГЕРБ в Пловдив Борисов изрично подчерта, че Цветанов е "човекът след мен" и напомни никой да не го "прескача". А това е друг тип реторика в сравнение с неотдавнашното време, когато Борисов обясняваше, че "партията е на Цветанов". Делото срещу Цветанов е казус, който тепърва ще има развитие.
Балансите на Борисов в собствената му партия и в управленската коалиция ще стават все по-сложни. Борисов стабилно се завърна към образа си от първия мандат - с пряка намеса в различни сектори и все по-чести публични прояви.
Оставката на Веселин Вучков като МВР шеф представляваше пряк натиск върху премиера Борисов, който той успешно отби. Изборът на Бъчварова е показателен за намерението му лично да поеме контрол върху сектора за сигурност.
Президентът Плевнелиев даде заявка за ключово участие в българската политика. Референдумът е казус с висок залог - при успех отваря пътя към кандидатура за втори мандат, при неуспех - за търсене на отговорност.
Март бе тежък месец и за реформаторите. Атакувани са самите основания за възникване и съществуване на РБ: моралния кредит и реформаторския потенциал. Появи се метафора за модела "свой" (вместо модела "кой"). На този фон като че ли РБ не демонстрира единна воля. Отделните министри сякаш "тичат" в различни коридори. Наново избиват вътрешни противоречия.
Конгресът на БСП не доведе до пряк сблъсък Миков-Станишев. Въпреки съпротивата на голяма част от местните структури повечето от уставните предложения за централизация на партията бяха приети. Утвърден е "ляв курс", със силен проруски акцент. "Брюкселският" дневен ред на левицата, защитаван от Станишев, остава на заден план - поне засега.
АБВ навлезе в тежка криза след историята с новия заем. Ако Първанов е предполагал, че с Борисов ще имат постоянен контакт и съгласуване на политиката "на високо равнище", е сгрешил. Затова и настоява за лидерска среща, която трябва да покаже еднаквия статут на двамата. Ако АБВ в крайна сметка спре да подкрепя Борисов, ще признае провала на идеята за "социален коректив". Ако продължи - все повече ще започне да изглежда в масовото съзнание като "патерица" на Борисов.
Планираните от ДПС кандидатури във всичките 265 общини означават разширяване на електоралната география - процес, станал особено видим на парламентарните избори през 2014 г. ДПС атакува мнозинството и призовава за преформатирането му, но няма интерес от предсрочни парламентарни избори заедно с местните, защото това би създало допълнителни проблеми в структурите му.
Патриотичният фронт сякаш влиза в дрехите на старата "Атака" и предизборно усвоява изоставени политически територии, но радикализацията е главно при НФСБ, а не при ВМРО. По всичко личи пък, че новопоявяващата се партия на Велизар Енчев ще се позиционира по-скоро в социалната, а не толкова в националната ниша.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
