Димо Райков е български писател, който от години живее и твори в Париж. Там e и по времето на атентатите.
- Г-н Райков, загуби ли Париж духа на свобода?
- Сякаш Париж е посивял. Една от тайните му е усещането, че свети. Колкото времето е по-лошо, толкова по-силно искри градът. И тази светлина никой не може да му отнеме. Дори такъв сатрап като Хитлер, когато застанал на площад Трокадеро с изглед към Айфеловата кула, занемял. Осъзнал е, че не може да пречупи духа на този град. Сега излиза, че това, което не си е позволил Хитлер, го правят младежи на 20-30 години. Най-трагичното е, че всичките са рожби на Франция.
- Как реагираха французите около вас?
- Хората са объркани, но постепенно започват да излизат от вцепенението. При януарските събития атентаторите имаха цел. Казваха, че не харесват карикатурите на Шарли Ебдо, че не харесват евреите, когато нападнаха магазина във Венсен. Но сега няма конкретна цел. Убити са хора от 20 националности. Невинни, които се радват на живота - гледат мач, седнали са в заведения, отишли са на концерт... И все пак Париж няма да бъде победен - той е единственият човек-град в света. Само през метрото на ден преминават по 5-6 милиона пътници. Голяма част от тях са чужденци. Те търсят нов живот. Париж приютява всеки.
- Не е ли точно това причината за атаките?
- Политиците във Франция са в много трудна ситуация. Вчера в квартала срещнах три познати семейства - единият женен за арабка, другата - за арменец, третата - за ливанец. В Париж почти няма семейство, което да не е смесено. Как да реагират политиците в тази ситуация? Да изгонят чужденците ли?
- Терористите са рожби на Франция? Как са живели?
- Тези хора са живели десетки пъти по-добре от българите. Тези атентати са дело на едно поколение, което се формира в последните 10 години. Един мой приятел и много добър лекар - д-р Христофоров, ми разказа за своя готвач - добър и работлив човек. Той има 10 деца, от тях 8 момчета. Нито едно не работи. Предпочитат да получават 1000-1200 евро помощи, храната им е уредена. По цял ден гледат телевизия...
- Хората върнаха ли се в кварталните заведения?
- Този път Париж беше ударен в сърцето. Няма друг град, който да умее да се радва на дребните неща. Най-големият проблем на Париж, особено на центъра, са малките жилища. Затова открай време французите са имали една традиция - да бъдат навън. И днес повечето си свободно време прекарват по кафенетата. Но това са кафета семейства. Там собственикът, неговият дядо, прадядо, клиентите - синове, бащи, внуци, са една общност. Ето това е най-жестокото на тези атентати - парижаните бяха ударени там, в семейството си. Още в събота отидох до едно заведение в близост до Батаклан. Заговорих се с вестникопродавача. Коментирахме си, че всички кафенета наоколо са пълни. В този момент се появи една 90-годишна баба. Сподели ми: "Как така да не изляза? Да си разваля традицията? Ако не го направя, означава отвътре да се пукна. Да се предам, да ме е страх."
(Пред в. "Марица")
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
