Две варненски момчета бяха на път да сбъднат мечтата на милиони българи точно в разгара на драмата "Аспарухово". Да грабнат джакпота от тотото. След това се оказа, че малко са му "помогнали" - с опит да хакнат системата минути след тегленето на тиража. Като оставим настрана въпроса колко е сигурна система, до която успяват да се докопат двама тийнейджъри, скандалът е и повод да се запитаме за приложението на бг таланта. Който избуява и расте в екстремни условия, подхранван от непрестанни кризи, от битки за оцеляване и чието признаване най-често минава през Терминал 2.
Таланти, комбинирани с престъпен ум, има навсякъде по света. Но май само в страни, подобни на нашата, те сякаш нямат особен избор, освен да емигрират или да тръгнат по стъпките на "Великия комбинатор".
Нека се замислим колко талантливи българи са станали пророци в собственото ни село, където, по думите на Елин Пелин може да се роди единствено геният на завистта. Ако си в друга държава, можеш да създадеш например Фейсбук и за нула време да натрупаш милиони. У нас най-често няма да имаш дори парите да защитиш патента на изобретението си, затова ще хукнеш да се кланяш и молиш спонсори, докато някой не открадне труда ти и не те прецака точно на финала. Ако си все още млад и искаш да намериш приложение на таланта си, имаш избора да започнеш да се занимаваш с наука срещу пари, които не стигат дори да си платиш трамвайните билети. Да заминеш навън, като се надяваш, че там признанието ще те догони по-бързо. Или просто да минеш от тъмната страна. Именно това е проблемът на българските мозъци - в държава, когато мизерията е отчетлив и единствено ясен хоризонт, но в същото време народът масово се дрогира с мечтата за бързо забогатяване моралните задръжки падат. Ако въобще са съществували.
За поколение, израсло в свят, в който парите са единственият критерий за успех, без значение как са придобити, моралът се превръща в ненужна и жалка подробност, в чек без покритие, в прашинка, дразнеща окото, от която трябва да се отървем, без много да му мислим. Особено когато героите на деня са хора, вечно нарушаващи правилата, играчи, които стигат до "върха", като налагат собствени правила, без да държат сметка за околните. От всички страни ти натрапват философията на джигита, опияняващ се от това да гази всичко около себе си. И постепенно тя се превръща в огромно изкушение за всеки, който не открива около себе си силни морални стожери. Етичните задръжки се превръщат по-скоро в патерица, която трябва да бъде захвърлена час по-скоро, защото пречи на опиянението от триумфа, на адреналина, който се отделя в теб, когато успееш да надхитриш системата.
Всъщност май това е особеността на българския ум - голяма част от него отива за надхитряне на системата, за хакване на правила, в които никой вече не вярва, за подмолни сражения. И това впрочем не е от днес - у нас открай време се таи скрито възхищение от тарикатите, които успяват да прецакат околните. Ако не вярвате, вижте Алеко в "Бай Ганьо" - "Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами. Ашколсун!" Леко ориенталската жилка, залегнала в народопсихологията ни, предполага априори, че хората, живеещи по правилата, най-често са "будали". Дори националният герой от народните ни приказки се казва Хитър Петър, а в самите тези приказки хитростта и тарикатлъкът доста често се оказват присъщи на положителните герои. И тези приказки, между другото, винаги са далеч по-интересни от другите, в които героят честно и почтено сече поред деветте глави на ламята, за да се сдобие на финала с богатството и царската дъщеря. Някак много по холивудски ни идва този финал, не по български. БГ героят най-вероятно би хакнал алармата й.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
