До 2015 г. ще отворим онкоцентър в София и болница във Варна, казва Илиан Григоров
На 29 март 2014 г. "Сити Клиник" беше отличена с най-високия стандарт за качество и безопасност в областта на здравеопазването от Joint Commission International (JCI). Така тя стана първото лечебно заведение у нас, получило изключително престижната акредитация. Какво означава това за пациентите, какви предимства им дава, накъде ще се развива болницата, разказва единият от нейните собственици Илиан Григоров.
- Г-н Григоров, болницата получи акредитация за качество, какво означава това?
- Това е най-високата акредитация за качество и безопасност, която съществува в света. Акредитиращата институция е Joint Commission International, която оценява болници в целия свят. Засега акредитация имат общо 420. Тази организация се заражда в началото на века, тя произлиза от американската комисия за стандартизация. Нейната преценка е базирана на експертно мнение, тя не е държавен орган, а акредитацията е доброволен процес. Към нея се насочват болници, които биха желали да повишават качеството и безопасността на обслужване на пациентите.
- Тази акредитация не е задължителна у нас, защо решихте да направите това усилие?
- Акредитацията e изключително трудна, отнема време и ресурси и изисква отдаденост на целия персонал, и това затруднява болниците у нас да покрият изискванията, но редица организации по света държат изключително много на нея и полагат усилия, за да я получат. Всяка една престижна болница в САЩ има такава акредитация, извън Америка първата акредитирана болница е "Алберт Айнщайн" в Бразилия през 1998 г., оттам нататък подобна оценка имат най-престижните клиники в света като университетските болници в Лайден, Ютрех, редица турски клиники, дори някои в Близкия изток и Азия. За нас това е една от стъпките в процеса за подобряване на качеството.
- Какво показа акредитацията, по-безопасно ли е лечението тук в сравнение с другите ни болници?
- Акредитацията не е лесна, трябваше да отговорим на около
1300 измерители, групирани в 130 стандарта в 14 глави
8 от тези раздела са ориентирани към пациентите и семействата им, а останалите шест към инфраструктурата. Резултатите показаха, че ние сме една изключително добра болница, няма как да се съизмерим с други у нас, защото те не са минали подобна акредитация.
- Какви са показателите, на които отговорихте и които засягат пряко пациентите?
- Те са еднакви за всички страни, с изключение на този за информираността. В Близкия изток например културата е такава, че не е прието да се казва всичко на пациента, но всички останали 15 глави със стандарти са универсални. Те са свързани с управлението на лекарствата, хирургичната дейност, анестезиологията, достъпа до лечение, безопасността на лекарствата, вътрешноболничните инфекции, хигиената. Самият факт, че получаваме акредитация, означава, че ние отговаряме на тях.
- Как е организирана при вас системата с безопасността на лекарствата?
- Системата засяга начина, по който се дават лекарствата на пациентите, защото е доказано, че 60% от медицинските грешки са свързани с този процес. Например даването на погрешно лекарство или доза на пациента. Това беше едно от най-големите предизвикателства, защото много от нещата, които правим, се въвеждат за първи път у нас. Например даването на
единична доза на пациента, надписана с името му
както и с указание кога трябва да го приеме. Другото е управлението на високорисковите лекарства като електролитите.
- Как сте направили системата за тяхното управление по-безопасна?
- Високорисковите лекарства са няколко категории - психотропни, наркотични, висококонцентрирани електролити, антикоагуланти, инсулини, медикаменти за инсулт и др. Всички тези области се адресират индивидуално. Например при високорисковите електролити - калиев хлорид и калциев глюконат, за тях ние разпечатваме допълнителни червени етикети на български, които слагаме за заостряне на вниманието на медицинския персонал. На тях пише, че тези медикаменти са високорискови и трябва да се разтворят, преди да се използват.
- Къде другаде сте изпреварили практиките у нас?
- Изпреварили сме обичайната практика почти във всички стандарти. Нека започнем с международните цели на безопасност. Първата такава е идентификацията на пациентите. Ние за първи път у нас въведохме поставянето на гривна за идентификация на пациентите. Всеки човек, който е хоспитализиран при нас, има гривна с три уникални принципа на идентификация и баркод. Така се избягва даване на грешно лекарство или правене на грешна манипулация. Например, ако пациентът е в безсъзнание, чрез гривната може да се направи фиктивната му идентификация, за да се свърже вярно лечението с неговите лабораторни резултати, терапия, включително опериране на точното място. Една от опасностите е опериране на грешното място особено при чифтните органи - ръце, очи... Проверката е интегрирана с нашата информационна система. Сестрите при нощна визитация трябва да проверяват допълнително дали гривните са налични, те не могат да бъдат отстранени лесно и не се развалят при къпане.
- Какви други стандарти за безопасност сте въвели?
- Друг стандарт е този за намаляването на вътреболничните инфекции. У нас това е тема табу, смята се, че те са 0%. Но само като се разходиш в една болница, самата инфраструктура не предполага такъв резултат. При нас в цялата болница сме акцентирали на хигиената на ръцете, защото те са основен източник на инфекциите. Тук има над 180 диспенсера за хигиена на ръцете, включително над всяко болнично легло. Не мисля, че има друга болница с подобна политика. Имаме и цял отдел, който се занимава с безопасност на пациентите и персонала. Смятам, че при нас състоянието на вътреболнични инфекции е най-добро.
- Хирургичните интервенции винаги са най-рискови за хората, там как сте снижили опасностите?
- Има световно одобрени практики, които сме заимствали. За първи в България ние въвеждаме хирургичен "чек лист" или контролна листа при медицински интервенции. Той е
базиран на практики като тези в авиацията
и високорисковите индустрии. Там, за да се изолира субективната грешка, има ясно написани алгоритми и при всяко излитане пилотът е длъжен да провери всичко по списъка. На базата на тези практики е разработен хирургичният чек лист. Той е одобрен от СЗО. Единият важен елемент при него е проверката на идентификацията на пациента, наличието на образна диагностика за него. Другият елемент е представянето на хирургическия екип, при което се казва какво ще се прави, има ли някакви специфични рискове за болния и т.н. Друга интересна практика е вербалната комуникация в болницата. Тя има два изключително рискови елемента - вербалното назначаване на лекарства и процедури, защото болницата е динамично място и има спешен порядък. Тогава имаме политика за повтаряне на вербалното назначение, което е заимствано от армията. Повторението става веднага, а след това трябва да се запише и изпълни. При отчитането на лабораторни и образни изследвания също сме въвели такъв вербален елемент, за да няма забавяне при лечението. Ако е открито някакво онкологично заболяване или има друг критичен резултат, той трябва да се комуникира веднага с лекуващия лекар.
- Тази акредитация ще ви даде ли възможност за привличане на чужди пациенти и развиване на медицински туризъм?
- Да, ние имаме такива амбиции, а и България е страна с голям потенциал за медицински туризъм. В Турция например дори държавата има политика за развитието на тази дейност, за съжаление България не е още дестинация за медицински туризъм. Но самият факт, че получихме тази акредитация, може да помогне на развитието на медицинския туризъм и у нас.
- Докъде стигна изграждането на онкологичната болница на "Сити Клиник"?
- Етапът на проектиране е доста напреднал, подписахме договор за сътрудничество с онкологичния център в Хюстън, MD Anderson Cancer Center, който е и най-престижната онкологична болница в света. Заедно с тях довършваме клиничната част, а през септември ще започнем строителството.
Плановете ни са до 2015 г. да я отворим
Тя ще е уникална за целия регион, тъй като на нейната територия ще се концентрира всякакъв вид онкологично лечение - лъчетерапия, трансплантация на костен мозък, химиотерапия, нуклеарна медицина, хирургична онкология.
- Колко голяма ще бъде болницата?
- Около 130 легла, но те не са показателни, тъй като онкологията се предоставя предимно в извънболничната помощ.
- Към кого ще е ориентирана болницата - български или чужди пациенти?
- Първо към българските, мисля, че това ще е добра новина за тях, тъй като от 35 хил. нови пациенти всяка година 10 хил. пътуват в чужбина (5000 само в Турция), където лечението е много по-скъпо.
- Не се ли притеснявате, че ще останете без добри кадри за новата болница?
- Вярно е, че у нас има дефицит с кадрите, но мисля, че всички добри онколози ще искат да практикуват медицина на световно равнище, както ще е при нас. Тук те ще имат достъп до медицина, която се практикува във водещите болници в света.
- Ще превърнете ли болницата и в място за обучение?
- Да, вече мина последният доклад, чакаме одобрението на МЗ. Иначе имаме договори с медицинските университети към СУ "Климент Охридски" в София и с този във Варна.
Засега предвиждаме да обучаваме специализанти
Нашите лекари категорично искат да бъдат учители, защото са добри и имат потребност да предават уменията си.
- По друг начин ще разширявате ли болницата?
- Да, имаме намерение да разширим дейността си във Варна. Сега там присъстваме като извънболнично заведение, то е второто по големина за България - през него минават над 80 хил. души на година. Естественият ход за развитието му е болница. Тя ще е многопрофилна със силен кардиологичен профил. Намеренията ни са до края на 2015 г,. да я открием.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
