Има още резерви за свиване на разходите във всички дружества
Евтиният ток блокира инвестициите в енергийна ефективност, казва Иван Хиновски
4 SOS дебата, организирани от "Стандарт" и Българската академия на науките, ще търсят решения за най-сериозните проблеми на България точно преди изборите на 5 октомври.
Първият от тях - на 25 септември, ще бъде за най-тежкия отрасъл - енергетиката. Кои са основните причини за набъбването на финансовия дефицит в българската енергетика? Кои са основните пътища за излизането й от кризата? Има ли България нужда от изграждане на нови електрогенериращи мощности? За отговор на тези и други актуални въпроси потърсихме Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум.
- Г-н Хиновски, кои са основните причини за нарастването на финансовия дефицит в НЕК?
- Това са преди всичко някои нецелесъобразни инвестиционни проекти, които натовариха НЕК с много сериозен дълг. Втората причина е дисбалансът в производството, потреблението и износа на електроенерия, настъпил в резултат на подписаните през последните години дългосрочни договори за изкупуване на скъпа енергия - от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), някои ТЕЦ, от топлофикации.
- Кои нецелесъобразни проекти имате предвид?
- Те са посочени в предложената от нас оздравителна програма - АЕЦ "Белене", "Цанков камък" и др., по които още на ранен етап, без да е ясна икономическата им ефективност, се започнаха авансови плащания. В крайна сметка част от тях бяха доведени до задънена улица, а други завършиха с драстично надвишаване на първоначалния им бюджет.
- За дългосрочните договори - имате предвид тези за изкупуване на електроенергията от двата американски ТЕЦ-а в "Марица-изток"?
- И тях, въпреки че те отдавна заявиха готовност за предоговаряне на част от условията и за намиране на баланс. Що се отнася до договорите с ВЕИ централите, сами по себе си такива проекти трябваше да се реализират като задължение на страната ни по директивата за ВЕИ, но в рамката на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници. Съгласно него фотоволтаиците трябваше да бъдат в рамките на 303 МВт до 2020 г., а те вече са близо 1100 МВт, т.е. - близо 4 пъти повече. Това доведе до проблеми по интегрирането им и управлението на системата, както и до утежняване на дела им в крайната цена на микса. В интерес на истината трябва да споменем, че в групата на тези инвеститори наред с добронамерените попаднаха и спекуланти, и перачи на мръсни пари. Най-сериозният проблем при ВЕИ-тата са затрудненията в диспечинга на системата при режими с максимално производство, а това изисква инвестиции и принудени режимни разходи, като например за ПАВЕЦ.
- Заради липсата на компенсиращи мощности?
- Именно, защото паралелно с нарастването на дела на ВЕИ държавата проспа фазата за изграждане на компенсиращи мощности. Оказа се, че поради високата компонента от скъпа енергия в микса нашият износ стана неконкурентен на международните пазари, особено в сравнение с румънската, а и спрямо някои други енергии, особено в периодите на високи води, когато нараства оферирането на евтина хидроенергия. Точно тогава нашият износ спада и всички кризи в нашата енергетика циклично се повтарят през периода април, май и юни, когато в региона се предлага евтина хидроенергия от Румъния, Сърбия, Македония и Гърция, което ограничава нашия износ и внася ликвидна криза в отрасъла. Точно по същото време спада и потреблението на електроенергия от бита, тъй като е краят на зимния отоплителен период, а летният период за включване на климатици все още е далече. Тези сезонни кризи се повтарят циклично всяка година, без да се предприеме някакъв разумен начин за излизане от тях.
- Кои са пътищата за излизане от това състояние?
- Ние от БЕМФ сме ги посочвали многократно. Първият е да се търси устойчив дългосрочен пазар на българската електроенергия в чужбина. Забави се много изграждането на интерконекторните електропроводни връзки и особено на тази с Италия. Това е причината износът на българската енергия към най-гладния пазар на континента - италианския, да е ограничен, тъй като той минава през един много "тесен" участък в Гърция.
Второ, регионализиране на пазара на електроенергия - т.е., да се впишем по-активно в интерактивните процеси за внос и износ на електроенерия в Европа, това, което например ни предлага Вишеградският регионален пазар. Има търсене на "зелена" еленергия на борсите в Германия и Унгария, а България дори не прави опит да участва в тях, което е абсурдно и ние сме подчертавали това още преди две години.
Трето - нужно е да се направят бързи одити на всички дружества в БЕХ, а, според мене - и на всички дружества в електроенергийната система, включително и частните, за да станат ясни всички приходи, разходи, задължения и инвестиции. Въз основа на тези четири показателя може да се направи реална оценка на ситуацията и да се вземат адекватни решения накъде да се върви. Лично аз съм убеден, че все още съществуват резерви за намаляване на разходите във всички енергийни дружества.
- По отношение на вече работещия балансиращ пазар всичко ли е чисто и ясно?
- Не бих казал. Трябва да се направи актуален анализ на нормативната база, регулираща балансиращия пазар, където според нас има доста несправедливи постановки, особено в правилника за определянето на таксите за достъп и таксуването на небалансите. Необходимо е да се направи и спешен анализ на пътната карта за либерализация на нашия енергиен пазар (ако въобще има такава?!). От много години само се говори, но с изключение на балансиращия пазар не се направи нищо, дори и по отношение на структурирането на електроенергийната борса. И според мен основната причина за това е липсата на компетентни кадри. Една Румъния има добре работеща борса вече от 8 години, а ние дори и план за действие нямаме. Никой не си дава ясна сметка, че един ден при пълна либерализация нашият пазар може да бъде удавен от евтина енергия отвън, която да конкурира някои от централите ни и дори да ги фалира. Много е важно да се направи подготовка на законодателни промени, най-вече по отношение на работата на ДКЕВР, за да направят енергийния регулатор наистина независим и обективен. Досега той винаги е изпълнявал някакви политически поръчки от типа на "дайте малко по-кротко с цената на тока сега", "не сега е моментът" и пр.
- И все пак от 1 януари трябва да влезе в сила пълната либерализация на пазара?
- Да, но България не е подготвена за това. Никой от досегашните ръководители на бранша дори не се сети да поръча разработване на прогноза и анализ на рисковете при пълната либерализация на пазара. А има хора, които могат да го направят. Има модели, по които може да се изготви такава прогноза за очаквания ход на цените у нас и в региона. А рано или късно цените у нас ще се хармонизират с тези в региона и на съседни борси, т.е. ще се придвижат нагоре.
Ние от БЕМФ от много време предлагаме да посрещнем този очакван скок в цените с бавен, плавен преход. Не само заради огромния дефицит на НЕК, а защото сегашната ниска цена захранва два негативни процеса. Първо, очакваният рязък скок на цената, и второ - липсват стимули за инвестиции в енергийна ефективност и енергоспестявания. Затова България е единствената страна в Европа, в която отоплението с еленергия е по-изгодно от всичко останало. Пълен абсурд!
- В този смисъл трябва да поискаме отлагане на срока за либерализация, тъй като за този плавен преход са необходими поне 1-2 години?
- Да, това е абсолютно необходимо. Другият абсурд на нашия пазар е, че около 35% от електроенергията се потребява от бита, от които 25% - основно за отопление. В Германия например битовият сектор потребява под 20% от електроенергията, но пък газификацията там е 80%, докато у нас е едва 3%. Затова крайно време е да се направи и анализ какви са пречките пред битовата газификация у нас. Е, очевадно е, че на политиците им е по-изгодно вместо инвестициите в множество малки проекти за газифициране (което трудно са капитализира политически), да поддържат ниска цена на електроенергията, от което да извличат политически дивиденти, както и да стимулират мегаинвестиционни проекти (с очаквания за големи комисиони). В България все още нищо не се прави и по отношение на другата тревожна статистика в енергетиката - че тя генерира една от най-високите запрашености на въздуха в ЕС поради масовото използване на твърди горива за отопление, които са сериозна част от енергийния ни микс. А именно битовата газификация, приложението на биомаса в екоотоплителни уредби и централизираната топлофикация биха могли да свалят този процент, особено в големите населени места.
- Имаме ли нужда от нови електрогенериращи мощности? Какви централи ще излизат от експлоатация през следващите 10-15 години?
- Становището на БЕМФ, което почива на сериозни анализи и прогнози, показва, че България няма нужда от нови генериращи мощности до края на удължения ресурс на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй", т.е. най-рано през 2027 г., въпреки че ние сме силно притеснени от некадърното управление на този проект и вероятния му провал. Дотогава, като се отчете и ефектът от предстоящите енергийни спестявания, енергийният баланс на страната е гарантиран, включително и един капацитет от 1000-1200 МВт за износ.
Много се спекулира с въпроса с излизането от експлоатация на много ТЕЦ-ове, като се изключват варианти за рехабилитацията им като по-изгодно от строителството на нови.
Затова, преди новата енергийна стратегия да бъде приета, е необходимо да се изготви анализ на целесъобразността от обновяване на съществуващите мощности. Да се отговори кои инвестиции са най-щадящи крайния потребител - рехабилитацията на стари или в изграждането на нови мощности? В този смисъл - пълен абсурд е твърдението, че една нова АЕЦ може да произвежда евтина електроенергия. Причината е, че цената на тока от всяка нова генерираща мощност съдържа висока инвестиционна компонента. За голямо съжаление малцина са си направи труда да проучат какво ще се случи след 20-25 години на световните пазари на енергийни технологии. Защото се твърди, че след 25 г. зелената енергия ще бъде най-евтината. Сега я анатемосваме, тъй като е сравнително скъпа. Но всички прогнози показват, че след 20-25 г. инвестициите във ВЕИ ще са по-ниско капиталоемки и тази енергия ще е конкурентна на либерализирания пазар. Това трябва да се отчете в новата енергийна стратегия, върху която сега се умува. Но у нас се пишат стратегии без ясни принципи и разчети. Затова в нашите "стратегии" непрекъснато се опитваме на втикаме огромни инвестиционни проекти, които не са от първостепенна важност и генерират корупция. Резултатът е високи цени на електроенергията, които влошават и без това ниския стандарт на българина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
