Надпреварата за млад медик вече тече с пълна сила. "Стандарт" събра предложенията за най-добрите лекари до 40 г. у нас. Както и за болничните мениджъри, които им дават шанс да се развиват в България. Тримата първенци сред лекарите ще получат 1-годишни стипендии в размер на 400 лв. месечно. Инициативата е част от кампанията "Млад медик" на в. "Стандарт", която се провежда заедно с Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз (БЛС) и Дарик радио. Критериите, по които ще се оценяват кандидатите, са разработени съвместно с БЛС и Гражданска инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване" и можете да ги видите на сайта ни - www.standartnews.com.
Д-р Цветелина Спиридонова е на 39 г. Завършва медицина в МУ-София с отличие. Има специалност и докторска степен по хирургия. В момента работи в Клиниката по хирургия на УМБАЛ "Царица Йоанна" - ИСУЛ, асистент е по хирургия към МУ-София. Преди това е трупала опит за 2 г. в МБАЛ "Хигия"-Пазарджик. Три години е работила и във Франция.
Д-р Спиридонова има 32 публикации, една от тях в списание с IF коефициент над 2. Изнасяла е лекции в над 40 научни форума, почетен член е на БХД. Д-р Спиридонова има препоръки от акад. Д. Дамянов, проф. Даниел Азуле, проф. Бертран Божат, д-р Дарина Кръстинова, проф. Б. Владимиров, доц. Д. Генов.
Не може лекарската заплата да е по-ниска от шофьорската
Усмивката на пациента е най-милият подарък, казва д-р Цветелина Спиридонова
- Д-р Спиридонова, защо избрахте да учите медицина?
- Докато си много малък, на 4-5 години, да си играеш на доктор е най-приятното и най-честото занимание. С израстването на човек му хрумват и други интересни идеи - актриса, балерина, космонавт... И аз преминах тези етапи и накрая завърших с изначалната игра на доктор, просто бях дете на лекари. Прекарах десетки нощи, спейки в кабинети и в болнични стаи, когато им се дублираха дежурствата. Виждах родителите ми щастливи от работата си, удовлетворени. На гости вкъщи идваха други лекари и те ми носеха шоколад, особено хирурзите! Виждах и усещах уважението на пациентите им.
През годините на социализма то се изразяваше по най-прозаичен и наивен, но много искрен начин - картофи, череши, подарък - ваза, лампа... На Нова година винаги имахме много месо и раздавахме на съседите и всичко това идваше от благодарни пациенти. Да бъдеш лекар, тогава беше гордост. И аз исках да съм с гордо вдигната глава заради професията си. Така избрах медицината. Въпреки всичките неблагополучия днес за лекарите се опитвам да продължавам да вярвам, че това е най-хубавата професия на всички времена!
- Какво ви накара да се ориентирате към специалността, която сте завършили/следвате?
- Психиатрията е специалността на века. Изключителна! Болни общества. Нездравата психика е в основата на твърде много несгоди. Споделям идеята, че вече здрави няма - има непрегледани. Единствената специалност, която ме вълнува почти толкова силно, колкото хирургията, е психиатрията.
Педиатрията! Най- трудната специалност - поклон пред колегите, които я упражняват и изобщо към всички педиатрични специалности - хирурзи, невролози, кардиолози. Ние, лекарите, сме спътници на живота, но и на смъртта, всеки губи пациент - такава ни е съдбата и затова за лекарите -педиатри само най-високо признание!
Инфекциозни болести - прекрасна специалност! Интелигента, обширна, предизвикателна и вероятно специалността на следващия век! Но аз избрах хирургията - там са малко по-различните... В хирургията трябва да имаш силата, когато се налага да вземаш решение за по-малко от минута и да започнеш да го реализираш възможно най-ефективно и бързо, защото си от двете страни на границата. И след това
да имаш и раменете да понесеш отговорността
"Няма по-висок съд за хирурга от собствената му съвест!", е казал проф. Генчо Кръстинов - велик български хирург. В операционната зала човекът лекар е най-истински, най-себе си. Хирурзите изглеждат доста сурови и безчувствени, но истината е, че когато са в залата преуморени, недоспали или с редица лични проблеми, тези лекари забравят за себе си, за децата си, защото най-важен е пациентът на масата. За това време от денонощието - това са най-добрите и истински хора, които може да срещнете! За мен да бъда хирург беше въпрос на чест!
- Вярвате ли в Хипократовата клетва, или смятате, че няма място за нея в комерсиализираното ни общество? Кой е най-важният принцип в нея според вас?
- Вярвам в Хипократовата клетва и я произнесох с убеденост на промоцията ни, както и всичките ми умни и способни колеги! Принципите на обществения ред и на регламентиране на обществените взаимотношения по времето на Хипократ не са били драматично по-различни от сега. Малко е известно, но в обществото е популяризиран леко съкратен вид, като в оригинала изрично се споменава, че лекарят трябва да бъде напълно осигурен, за да изпълнява лечението на пациента си - пълноценно и без мисъл за други грижи. Два са принципте, които са останали най-силно в съзнанието ми - "Не вреди!" и "Ученикът трябва да надмине учителя си!"
- Като лекар кои са най-важните професионални принципи за вас?
- Имах късмета по пътя до досега да се срещна с изключителни хирурзи. От тях научих винаги да задавам два въпроса: "Кой е интересът на болния?" Д-р Кръстинова ми казваше, когато се чудиш какво да избереш като техника, това ще ти помогне! И вторият въпрос: "Каква е целта?". Проф. Даниел Азуле казваше, че за да избереш правилния път и точния начин, трябва да си формулирал ясно целта! За себе си съм се убедила, че когато в отговора на втория въпрос славата стои на първо място, най-добре е изобщо да не го правиш.
Тщеславието е най-големият бич за хирурга
Усмивката на пациента е най-милото, което можеш да получиш. Големият урок обаче, който и до днес баща ми ми повтаря, е да бъда винаги добронамерена, да се опитам да не съдя човека и да търся позитивното във всеки, с когото ме среща животът, защото във всеки човек има нещо добро и безгрешни не съществуват. Едва като хирург разбрах и латинската мисъл, която той, работейки много в операционната, повтаряше: "Manus non modo laboris instrumentum est, sed etiam eius effectus" (Ръката е не само оръдие на труда, но и резултат от него).
- Какво мислите за здравната система в България? Дава ли тя достатъчно възможности за добро лечение и за нормално практикуване на медицина?
- Нищо не мисля за здравната система в България, защото вече система няма. Има леко понареден хаос. Печеливши няма! Пациентите са озлобени и настроени срещу лекарите си. Лекарите са обезверени, на прага на силите си и дълбоко обидени на обществената настройка. Какви са фактите: пациентите плащат своите осигуровки, както са зададени от държавата и очакват срещу тях лечение. Лекарите извършват максимално възможно добри медицински грижи денонощно и получават унизително неадекватно заплащане.
Истината е някъде твърде скрита. Друг е въпросът, че масовата здравна осигуровка е по-ниска от месечната такса за телефон на по-голямата част от българите, от таксата за кабелна телевизия, от картата за транспорт, от месечните разходи за гориво. Сякаш някой поставя по-ниско здравето си от необходимостта например да гледа 48 канала по телевизията или да ползва телефон. Изобщо не говоря за хората, които дори при налични финансови възможности не се осигуряват. Една част изобщо не вярват в това, че като дадат, ще получат, друга част са просто безотговорни.
Ако обикновеният българин сам не оцени здравето и живота си, сам не застане зад лекарите си и не призове здравната осигуровка да се повиши и да се подобрят събиранията й, скоро хаосът дори вече няма и да е понареден, а тотален. Надявам се, че ще се намери смел политик, който ще дръзне да го направи, дори с риск да изгуби част от електората си. Смятам и друга теза за погрешна в цялостната концепция. Всички високо прокламират, че в центъра на системата трябва да е пациентът. Това е пазарният принцип - клиентът определя правилата.
Да, но медицината е единствена от сферата на услугите, където потребителят пациент не знае по-добре от изпълнителя лекар кое е възможно най-доброто. За да бъде извършено най-доброто, то следва изпълнителят да е поставен във възможно най-добрите условия - социални, образователни, технически, финансови. Ерго - центърът на центъра трябва да е лекарят. Което в общи линии повтаря Хипократ. Няма лекар, който не желае да върши работата си спокойно и в добри условия и който ако е възможно, да не направи всичко най- добро за пациента си.
- Смятате ли да останете и да работите в България? Защо?
-Оставам в България. Говоря английски, френски и немски език, имам предложения от професори хирурзи. Ще работя за българите, защото тук получих образование, тук са хората, на които държа най-много и които ще имат най-много нужда от мен в бъдеще - родителите ми и учителите ми, и моите пациенти. Ако положението на лекарите не се подобри, ще посъветвам най-искренно бъдещите ми деца да не учат медицина.
- Кои са основните пречки пред младите лекари у нас?
- От първия ден в Медицинския университет бъдещите лекари се научават на три неща - последователност, дисциплина и много труд. На изхода на университета пред тях стои една чудна бездна - искаш правила - правила няма, искаш да си дисциплиниран - никой не те контролира, трудиш се много - не знаеш какво получаваш - и като знание, и като финанси.
За един млад лекар на първо място е важен редът, който му е осигурен от компетентните институции, за да се развива след шестте години университет - схемата от правила и задължения, които ако бъдат изпълнени, ще му гарантират наистина практически и теоретични знания и реализация.
Никой няма желание тази схема да е елементаризирана, без конкурси или без изпит, но трябва да бъде ясно дефинирана и общодостъпна, за да имат равни шансове всички новозавършили. И тази система на обучение смятам, че трябва да остане функция на университета, а не на отделните болници, както е според новата наредба, която колкото и да се опитват да нарекат крачка напред, е за възможно най-бърза и изначална корекция.
Когато младите лекари влязат в системата на следдипломно обучение, е добре да имат и контролираща връзка с оглед сигнализиране за не добро или неудовлетворяващо обучение.
Без при това да стигат до омбудсмана. И, разбира се, немаловажно е да не бъдат отломката от робовладелческия строй и за труда си да получават минималното за страната заплащане. За младите лекари специалисти е от ключово значение вече международният обмен - възможността да посещават световни конгреси, за целта освен владеене на чужди езици са необходими и финанси; възможността за достъп до база данни - абонамент на болниците, на университетите. Индивидуалният годишен абонамент е около 400 евро. Та това е заплатата на млад лекар.
Ще добавя и възможността за стажове - договорености, стипендии. До необходимостта да се актуализираш, понякога и ежедневно, в професията си, идва и тази за социалната стабилност. След 10 г. стаж и денонощен труд в професията ни да можем да осигурим семейството си финансово и да гледаме роднините си в очите като успели хора, а не като неудачника с кредити, които не може да плаща. Не е реално заплатата на който и да е лекар да е по-ниска от заплатата на шофьор в градския транспорт или от възнаграждението на магазинер в МОЛ.
- Какво искате да се промени в здравната система?
- Бих искала здравната система в България да е работеща и пациентите да са удовлетворени, но всичко да започне с реабилитирането в обществото на достойнството и честта на лекарското съсловие и да спрат да ни наричат мафия и убийци, като се дава гласност на тези твърдения от най-високи трибуни или медии. Дълго сме работили на границата на финансирането, но няма да продължим да го правим дълго, бивайки клеветени и унижавани. До днес не разбирам как човек, непрочел дори и един учебник по медицина, може да обвинява даден лекар, че е направил грешка и на това да се дава публичност. Звучи ми като да коригирам текст на китайски, без да познавам и един йероглиф, пък и да имам претенцията, че корекцията ми е вярна!
- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените?
- Защитете лекарите и сестрите! Нека парите за здраве на осигурените отиват за здраве. Нека повече управляващи да имат доблестта да признаят, че лекарите са върхът на интелектуалната пирамида и тяхното място в обществото е възможно най-високо. Нека в нашето общество богатите хора да са учители, лекари, юристи, а не трафикантите, измамниците, дилърите и спекулантите. Това е нормалното статукво.
- А на пациентите?
- Пациентът е светът на лекаря, направете този свят по-добър. Политиците не лекуват и вестниците не лекуват, и, да, телевизията не лекува. Здравето на обикновения човек е функция на другия човек, този с бялата престилка, от близката болница, от поликлиниката. Ако него го няма, няма го здравето, няма щастие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
