Министерство на здравеопазването (МЗ) готви нова стратегия за развитие на сектора. Върху проекта все още се работи. За да чуем мнението на специалистите, потърсихме бившия здравен министър д-р Мими Виткова и шефа на Националната кардиологична болница (НКБ) проф. Владимир Пилософ.
Проф. Владимир Пилософ:
Когато говорим за здраве, цялото общество трябва да разбере, че има грижа за състоянието му. Ако това не се схване от хората, няма да има напредък. Иначе проблемите в проекта на стратегия на МЗ са добре сканирани. Изключително важен за мен е акцентът върху ролята на здравеопазването като относителен дял, който влияе върху здравето на нацията. Неговата роля е около 10%, огромната част, които оказват влияние върху здравето ни са социални, генетични и други фактори. Това не омаловажава здравната система. Ясно е, че имаме редица проблеми, които личат и по определени показатели - смъртност от сърдечно-съдови заболявания, туберкулоза, исхемична болест на сърцето - при нас тя е два пъти по-висока отколкото в ЕС. В документа се показва, че има нужда от интегрален подход за решаване на проблемите в системата - взаимодействие между "социалното и здравното". Не е ясно обаче как ще става тази интеграция и човек остава с впечатлението, че това е самотна програма на здравното министерство. Трудно ми е да преценя дали намаляването на смъртността за 4 г. с 20% е реалистично. Всеки може да намери аргументи "за" и "против". Здравната система обаче не може сама да повлияе върху тези показатели. Нужни са усилията не само на социалното и медицинското, но и на останалите сектори - индустрия, производство. Как ще постигнем здравословни продукти, без индустрията да слага малко сол в тях, как ще се намалят наситените мастни киселини в храната, ако не се намесят производителите. Медицината може да даде съветите, насоката, но не и да направи всичко.
В проекта се вижда, че през 2011 г. у нас има 315 болници. Казва се, че осигуреността с лечебници у нас е два пъти по-голяма, отколкото тази в ЕС. Резултатът от това е, че вместо да се използват оптимално средствата за здраве, те се използват нерационално и това води до недостатъчно добър резултат. 69% е използваемостта на базата в публичния сектор. Това означава, че всяко легло се използва с 20% по-малко, отколкото трябва. Но когато имате една сграда, плащате еднакво за ток, заплати, което означава, че ресурсите не се изразходват достатъчно добре. Груповите практики са едва 5% от всички. Това е зле за пациентите, защото те първо трябва да отиват при джипи, после да търсят специалист и т.н. Това означава, че ние имаме сериозни задачи за решаване в тази посока - преструктуриране на болничната и доболничната сфера. Един такъв процес обаче не може да се направи от днес за утре. Трябва да се изработи дългосрочен план за реализирането му и около него да има консенсус. Защото здравеопазването е консервативна система и всякакви резки движения могат да доведат до сътресения. Също така, ако нещо ще се прави, е добре първо да се тества в определена област и тогава да се въведе на национално ниво. В Швейцария въвеждането на ДСГ е продължило 12 г. - нека не го забравяме. Иначе правилно в проекта се обръща внимание на човешките ресурси, защото скоро ще сме в тежък дефицит на медицински кадри.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
