Ако искаш да критикуваш, трябва да гласуваш, казва адвокат Хари Харалампиев
- Г-н Харалампиев, като юрист каква е оценката ви за парламента - ще успее ли поне на финала законодателният орган в страната ни да намери консенсус по най-неотложните задачи, преди да бъде разпуснат на 6 август, както обеща президентът?
- Парламентаризмът и демокрацията в България са в морална недостатъчност. Търся разумния и логичен отговор защо това е така и все още не съм достигнал до него. Навярно поради омразата, която се стеле сред хората и която, за жалост, идва от най-висшето място - Народното събрание. Аз съм потресен от случващото се вътре, там, където се творят законите български. Такава омраза, такава ненавист, за жалост тези категории се пренасят и на улицата.
Искам да виждам в нашето Народно събрание елегантен изказ от страна на депутатите, да няма насилие, да няма омраза. А какво се забелязва? Омраза, омраза, омраза.
- Каква е формулата тя да бъде пресечена, след като от една година живеем в тотално разединение?
- Може би ще бъда груб, но затова пък точен. Ако продължаваме по същия начин, държавата е пред разпад. За какво се получават тези неща. Заради някакви дребни политически боричкания. И според мен герой в парламента е този, който успее по най-отвратителния начин да уязви своите опоненти. Преди време, наблюдавайки случващото се в Народното събрание, чух едного от квотата на БСП да защитава Мая Манолова. Аз лично имам симпатии към нея, първо, защото я познавам, и второ, защото нейната професия е професията адвокат. Той я нарече "пич". Това е недопустим израз в Народното събрание. Странното беше, че на никого не направи впечатление от присъстващите депутати, а и председателят на парламента кой знае защо не го изхвърли от пленарната зала. Място за такива депутати няма. Жалкото е, че този човек отново е казал нелицеприятни неща по адрес на жените и още по-жалко е, че по всяка вероятност той отново ще бъде народен представител. Кажете ми, докога цинизмът ще властва в Народното събрание. Цинизмът е не само в нецензурните изрази, а и в самото поведение на народните представители. Аз мисля, че те са лишени от богата езикова култура, от политическа култура.
- Отново предстоят избори. Как оценявате различните идеи, които се чуват - трябва ли да има мажоритарен вот, задължително гласуване?
- Дали подкрепям задължителното гласуване? Не мога да дам еднозначен отговор, въпреки че откакто се помня, винаги гласувам. Моята логика е твърде елементарна. За да можеш да критикуваш, трябва да гласуваш. Но пък противното мнение е иманентно право на всеки. А щом като е иманентно, то е вътрешно необходимо и избирателят най-добре ще прецени да гласува или не. Не задължителното гласуване може да проправи пътя към истинската демокрация в България.
- А какво?
- Нужен е нов подход на политиците. Най-напред те трябва да демонстрират висока култура, да се изберат не случайни хора, а да се попита всеки един кандидат-депутат ти, като си кандидат, какво си направил в личния си живот. Преуспял ли си в своята професия, за да могат хората да знаят кого трябва да изберат.
- Успелите хора бягат от политиката, не желаят да участват в нея.
- Бягат, защото в България политиката е мръсна дума. Върнете се в историята назад. Всеки паднал политик в недалечното минало е биван даван на съд. Същото се случва и сега. Припомнете си за Божидар Нанев. Оклеветиха и опозориха този човек и най-накрая какво стана, оправдаха го. И никой не се извини. Е, Бойко Борисов полугласно призна, че са сгрешили, но какво от това. Знаете ли какво каза Божидар Нанев, на 33 години заболях от рак и успях да се преборя с тази коварна болест. Сега съм безпомощен да докажа своята невинност.
Трябва да се обърне поглед към научния потенциал на нацията. Има професори, академици, които обладават висока езикова култура, които биха успокоили българския народ с честното си и правдиво поведение в Народното събрание. Ние нямаме политически елит. До вчера той е никому неизвестен, днес е народен представител и на третия ден казва, ние, политиците. Кога станахте вие политици? И винаги съм давал пример Франция. Там има висше административно училище, в което се подготвят наистина онези, които имат отношение към политиката, тъкмо за политици. И затова не се учудвайте, че във Франция президентите, министрите не са случайни хора. Те са минали през всички възможни учебни заведения, за да могат свободно и спокойно да кажат: ние, политиците. В България няма политици, за жалост. Да не говорим пък че няма и държавници.
- Но в момента правителството е възможно най-академичното от началото на прехода. Половината членове на екипа "Орешарски" са професори, доктори... А се оказа, че това е кабинетът, който се ползва с най-малко обществено доверие. Как си го обяснявате?
- 50 години диктатура лиши много хора от възможността да се учат, да станат наистина политици. Когато дойде 10 ноември, ние не бяхме подготвени за така наречената демокрация. Защото в момента тя е в най-изкривения й вид. Хората вече престанаха да се съобразяват със законите от най-дребни неща до най-едри. Вижте как паркират по улиците. Това е признак на невъзпитание. Вижте как се движат по шосетата автомобилистите - никаква толерантност. И се връщам назад. Либия. Мнозина биха казали, оставете това е една изостанала държава. Това не е вярно. Спомням си, че веднъж с журналиста Виктор Николаев пресякохме една изключително оживена улица и изведнъж цялото движение спря. Ние се смутихме, но към нас дотича един полицай, който започна да регулира движението, но преди да започне регулацията, той ни преведе на отсрещния тротоар. Това възможно ли е да се случи в България?!
- Какъв съвет бихте дали на политическите лидери в предизборната кампания и при сформиране на следващата власт?
- Великото чисто човеколюбие като че ли им е избягало. Този, който води елегантна, интелигентна политика, той ще спечели. Българският народ се умори от това да среща политици, които се мразят. Щом като те се мразят помежду си, те не обичат и българския народ.
- Всички казват, че времето е коалиционно, че следващото правителство ще е коалиционно, независимо кой е победител на изборите. Вие как виждате една бъдеща коалиция, между кои партии?
- Не съм политик и не мога да кажа. Само ще потвърдя, че за да има успех едно правителство, то трябва да бъде коалиционно. Едноличното правителство ражда диктатори.
- Гиньо Ганев и академик Стефан Воденичаров също развиха пред "Стандарт" тезата, че сега е необходима политика на разум, разбирателство, реализъм и толерантност. Достатъчно пораснали ли са политиците ни, за да направят нещо заедно в името на страната?
- Предполага се, че политиците не са инфантили и че всеки един от тях обладава известна култура и възпитание. Само че те трябва да я демонстрират в отношението си към другите, във взаимоотношенията си. Имам сантимент към Гиньо Ганев. Когато той ръководеше заседанията на Народното събрание, там властваше интелигентността, разумът, политическата толерантност. Следователно тези понятия не са непознати за българските политици. Само че, кой знае защо, те ги загърбват. Време е да се обърнат към тях. Най-силното оръжие не е омразата, а великодушието и търпимостта. Защото търпението е качество на силните. Веднъж попитали Далай Лама как се отнася към онези китайци, които злословят по адрес на неговата любима Тибет. Далай Лама отговорил - изпитвам състрадание към тях.
- Когато говорим, че имаме нужда от каузи, които да ни обединяват, каква е вашата оценка за кампанията на "Стандарт" "Чудесата на България", в която всяка година традиционно участват над 1 милион българи?
- Тя трябва да бъде адмирирана. Затова, защото самата България е едно чудо. Пазете най-голямото ни чудо - българския език.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
