30 години кариера на оператор, който рязко сменя амплоато си, заема мястото на Явор Гърдев и дирижира "Цветът на хамелеона". Емил Христов обра 8 награди на Българската филмова академия с дебютната си режисьорска лента.
Другите седем отличия бяха за сценарий - на Владислав Тодоров, за главна роля на Руши Видинлиев, за поддържаща - на Светлана Янчева, сценография - Пролет Георгиева, костюми - Армавени Стоянова, звукорежисьор - Светлозар Георгиев. А режисьорът има главна заслуга за успеха на филма - успя да забърка внушително количество черен хумор, ноар хватки, тонове ирония и подигравки с всяка форма на тайна полиция. Христов изстреля напред Руши Видинлиев, когото в Щатите вече сравняват с Джъд Лоу. Филмът е интересен с това, че се подиграва с всичко по брутален начин, казва режисьорът, който изгради почти сюрреалистична атмосфера в лентата, изпълнена с чернобяла стилистика, оригинални кадри и чувството, че си потопен в обстановка, тотално аут от всичко, което си гледал. Героите са симпатично откачени - Руши е маниак, създал собствена тайна полиция, който зазижда в стената трупа на собственоръчно убитата си хазайка. Мишо Билалов е неузнаваем лидер на студентско движение, с атрактивна прическа и сексуално-бунтарски идеи. Ирена Милянкова играе куцата съдба, полувлюбена и полуотегчена от любимия си Руши. Самият Емил Христов пък отбранява силно позицията си, че лентата няма нищо общо с българската ДС и е извънлокална, универсална.
Операторът-режисьор е от най-големите особняци на бг киното. Аскетичен до крайност, не обича да се набива на очи, да дава интервюта и да позира в светската суматоха. Дори за гостуванията на "Цветът на хамелеона" по различни фестивали праща някой от актьорите да говори за филма. Намира пресконференциите, безбройните разговори и коментари за лентата и червения килим за уморителни и скучни.
"От 15-те фестивала, на които филмът беше поканен, бях само на два. Не ми е интересно - суета, светска работа, състезателен дух, интервюта, снимки, не знам какво си. Не е за мен. 30 години съм бил в сянката на камерата и съм си вършил работата колкото мога, а сега всичко ми се изтресе на главата. Бягам - пращам Руши по фестивалите. Ходих само в Стокхолм и в Солун", заяви Емил Христов. Казва, че никога не е искал да стане режисьор и след успеха на първата си лента има голям проблем, тъй като всички го натискат да режисира и вече трудно може да се върне в операторството. Престижното списание "Варайъти" го изстреля в топ 10 на европейските режисьори, чиито филми задължително трябва да се гледат, но дори това не успя да развълнува особено Емил.
"В класацията има едни 30-годишни хора, които искат да правят кариера, а аз съм на 56. Повечето неща, които върша, са напълно интуитивни - плод на 30-годишен труд. Когато ме питат защо в еди-кой си кадър героите стоят със скръстени ръце, казвам "Откъде да знам". И наистина е така", казва Христов. Освен това държи на спокойствието си и не се е вкопчил в идеята за кариерата, както често се случва след първия режисьорски успех. "Нямам никакви предстоящи проекти. Чета книги, отглеждам дъщеря си Ема и сина си Виктор. Разхождам се, нищо не правя", признава операторът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
