Доброволците дадоха пример на институциите
Най-добрите и най-лошите черти на една нация се проявят по време на войни или природни бедствия. И ние като българи не правим изключение, което го доказа и трагедията в Североизточна България. От една страна, започнаха до голяма степен безпочвени безсмислени обвинения между институциите кой е виновен за случилото се. Така, както в миналото са се обвинявали кой и защо е загубил дадена война. Веднага плъзнаха и мародерите, които като хиени се нахвърлиха върху беззащитните домове на едва спасилите живота си хора от Аспарухово и Добрич.
Но от друга страна, днес сме свидетели на невиждана досега солидарност към пострадалите. Нямам предвид само събраните за броени часове стотици хиляди лева, нито помощите от общините от вътрешността на страната. Нито дори адекватните - както никога - действия на Българската православна църква в лицето на Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, който, след като отслужи заупокойна служба за загиналите и молебен за спиране на дъждовете, се втурна да организира енориашите си да оказват помощ на пострадалите и да се включат в разчистване на руините. И който отвори вратите на църковната резиденция в Траката за останалите без дом.
Думата ни е за стотиците млади хора от цялата страна, които без излишни патетични призиви на политици и щатни общественици пристигнаха на свои разноски в пострадалите райони и се включиха в ликвидирането на последиците от стихията. И то в най-тежките и рисковани операции,
рамо до рамо с полицаи, пожарникари и армия
Всичко това означава само едно - че духът на човешката солидарност и готовността за подвиг в името на обществото не е угаснал у българина, напук на всички мрачни прогнози на народопсихолозите. Духът на опълченците от Шипка, на доброволците от Сръбско-българската и Балканската войни. Които се сражаваха и умряха за България, без някой да ги е мобилизирал "зороволно".
В наши дни - искрено се надяваме - няма да се налага да се умира геройски за България. Което обаче не означава че няма да има нужда от нови опълченци. Защото заплахи винаги ще има. Вече не от "съюзниците разбойници", а от екокатастрофи или промишлени аварии. Или просто от Божия гняв, както сега е модно да се наричат природните катаклизми от рода на последния, връхлетял страната ни. При които
всеки чифт ръце, водени от смело сърце, стават наистина неоценими
Смели сърца очевидно не липсват. Това впрочем се видя и миналото лято по време на потушаването на пожарите във Витоша и други места. Остава просто те де бъдат обучени и предварително екипирани. Очевидно става все по-актуален отдавна дискутираният в общественото пространство въпрос - не е ли наистина време за създаване на Национална гвардия? Може би не точно като тази в САЩ или в други страни. И не толкова като алтернатива на военната служба, за чието възстановяване също се чуват гласове. А просто като една институционализирана формация на доброволчески принцип, която да действа незабавно при подобни екстремни ситуации, разполагаща с необходимия минимум техника и оборудване. Включително с електрошокови палки и тейзъри за усмиряване на мародерите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
