Водата е основният фактор за високи и екологично чисти добиви
Възстановяването и развитието на хидромелиоративното строителство е мярка за икономически просперитет на страната, свързана с решаването на важни социално-икономически проблеми. Основно този вид строителство е свързано с изграждането, поддържането и експлоатацията на напоителните системи - язовири, канали, помпени станции, водохващания и др., както и с изграждането, поддържането и експлоатацията на отводнителните системи, защитни диги и корекции на реки в борбата против наводненията.
Пословичен е интересът на българина към поливното земеделие. Още Урбанини през 1853 г. пише: "В цяла Европейска Турция само българите практикуват напояването на земята отлично, нито една капка вода не се губи", а по късно през 1878 г. Феликс Каниц за изобретателността на българина в тази област напише: "Видях един твърде смислен напоителен уред, чиято конструкция стана причина да си съставя още по-високо мнение за техническата дарба на тези дунавски българи ....дървени колела, често пъти с грамадни размери, се потопяваха в каналите и поставяни в движение от един двигател, каран от добитък, изкарваха водата на високата тераса". През първата половина на ХХ век България заема достойно място по градинарство и овощарство в Европа а през втората половина на ХХ век България се превръща в един от най-големите производители и износители на екологично чисти плодове и зеленчуци, месни и млечни продукти в Европа. Но за голямо съжаление сега е на едно от последните места в съюза по производство на почти всички видове зеленчуци, ябълки, месо и мляко. Внасяме плодове и зеленчуци откъде ли не - от Гърция, Албания, Македония, Египет, Иран, Турция, Полша, Франция, Германия, от Африка през Гърция, от Китай през Италия и др. страни, някои от които са силно замърсени с торове, отрови, хербициди и пестициди, които отдавна са забранени за употреба, а всичко това води и до влошаване на здравния статус на българина. Не е случайно, че България е на първо място по смъртност в Европа и всяка година държавата харчи по 3 млрд. лв. за здравеопазване.
В качеството си на хидроинженер и хидромелиоратор дебело мога да подчертая, че ВОДАТА е основният фактор за получаване на високи, устойчиви и екологично чисти добиви, а не интензивното и непрекъснато "помпане" с торове, химикали и пестициди, особено в оранжерийни условия, където на много места напоследък почвата под растенията вече я няма, заменена е с изкуствена хидропонна система, а добивите стигат 10-15 т от декар при доматите и над 20-25 т от краставици. Пак по данни на Евростат, България е на опашката по развитие на биоземеделие в ЕС, едва върху 0,1% от общата използвана селскостопанска площ се практикува биоземеделие, където връзката "вода-добив" е най-силно изразена. Земеделието на открити площи и постоянната осигуреност на вода са в основата на решаването на проблема. Пример за това е съседна Гърция - почти във всяка нива има хидрант с вода, ток и инсталация (машина) за напояване.
Изграденият хидромелиоративен фонд, в основата на който стоят инженерите по хидромелиоративно строителство към 1980 г. в България обхваща 12 млн. дка напоявани площи, 1430 водохващания за напояване, 26а660 км напоителни канали, 2600 напоителни помпени станции, около 2000 вътрешностопански изравнители (малки язовири), 5500 км отводнителни канали, 61 отводнителни помпени станции, 2980 км коригирани реки, 1643 км предпазни диги (без дигите край коригираните реки), който фонд се оценява на около 40 млрд. лв. Но за съжаление към настоящия момент напояваните площи у нас са около 700-800 хил. дка, което е по-малко от 10%, като голяма част са оранжерии и предимно с капково напояване, а останалият хидромелиоративен фонд е силно разрушен, като на някои места напълно липсва.
А в съседна Гърция се напояват 11 млн. дка, където още в началото на месец май на много места бяха изнесени "на позиция" широкозахватни подвижни поливни инсталации (хидромашини), в готовност за поливане. Една от причините за това е, че цената за поливната вода в Гърция почти изцяло се поема от държавата и от друга страна поливното земеделие и получаването на високи добиви допълнително се стимулира от държавата. В Румъния се напояват около 8 млн. дка, където добивите от царевица достигат 1200 кг от декар.
По данни на Световната банка от 2015 г. в следващите 10 години голяма част от хидромелиоративния фонд ще бъде напълно негоден, ако не се вземат мерки. Очакваното финансиране по мярка 4.1 и 4.3 през настоящия седемгодишен период е 200 млн. лв., което е крайно недостатъчно. Същевременно трябва да се отбележи, че ако у нас не се напояват поне 3 млн. дка, то се губи чист екологоикономически ефект от 400-500 млн. лв. Ако годишно влагаме по 40-50 млн. в тази инфраструктура, в т. ч. и за съвременна високопроизводителна поливна техника, то тази загуба ще се превърне в печалба. Аналогичен е и фактът в борбата с наводненията, където освен финансови изражения има и загуба на човешки живот. Нещо повече: напоследък прогнозите на метеоролозите са за по-силни и по-продължителни засушавания, в съчетание с все по-чести и тежки наводнения.
Основни мерки за разрешаването на тези проблеми, които трябва да се вземат, са:
* Да се възстанови скъсаната връзка между земеделските стопани и науката, в т. ч. и с инженерите и инженерните институции по хидромелиоративно строителство, които са в основата на проектирането, изграждането и експлоатацията на хидромелиоративната структура. За съжаление тези инженери специалисти в момента са останали много малко.
* Да възстановим нашето родно производство на някои видове високопроизводителна дъждовална поливна техника, вместо да ги внасяме отвън на значително по-високи цени.
* За да се стимулира решаването на проблема е необходимо освен поемането на голяма част от цената на поливната вода от държавата, да се помисли и върху допълнително стимулиращи субсидии и решения, когато площите се напояват и добивите са високи.
* Да се либерализира режимът за разрешение за направа на сондажни кладенци и ползване на собствени подземни води за напояване от родните фермери.
Инженерите специалисти по хидромелиоративно строителство към настоящия момент са много малко, налице е реален дефицит на такива кадри. Това налага единствената в страната инженерна специалност "Хидромелиоративно строителство" в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София, да бъде обявена като защитена специалност. Не е тайна, че инженерите по ХМС са високо оценявани и търсени и в чужбина. Плод на тяхната дейност са проектиране и изграждане на над 3,5 млн. декара напоителни системи и съоръжения в тях в редица страни - Куба, Алжир, Мозамбик, Мароко, Кипър, Албания и др.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
