За разлика от съседите ние се притесняваме да браним своите легенди
Липсата на писменост е изтрила много от тракийските митове, казва проф. Николай Овчаров
- Професор Овчаров, гръцки учени обявиха преди дни, че след 25 години проучвания най-после са открили гроба на Аристотел - родния му град Стагира в източната част на Халкидическия полуостров. Какви са основанията за това твърдение при положение, че, както знаем от историята, Аристотел умира в имението на майка си в Халкида и не е бил погребан, а изгорен?
- Да, наистина погребалният ритуал на древните гърци е бил трупоизгарянето, макар че има и отделни случаи на полагане.
Но точно изгарянето на телата е най-удобното нещо - тогава всеки може да бъде обявен за Аристотел, Хераклид или когото и да е. Защото обикновено има урна без обозначения.
В конкретния случай няма никакви основания за подобно твърдение, по простата причина, че откритието не е направено сега, а преди години. Сега изведнъж някой се е сетил да го обяви. И второ - открита е малка стая с хубав под и урна без надписи, без нищо, което да покаже, че става дума действително за Аристотел. Това може да бъде една хубава хипотеза, но в никакъв случай не трябва да се приема като 100-процентова истина.
- Въпреки това гърците умело се възползваха и светът само за няколко дни бе убеден, че са открили гроба на Аристотел.
- Гърците са царе на това. Много често хората ни казват: вие, археолозите, защо не сте като гърците,
там един камък да намерят и веднага го наричат на някого
- на Прометей, Зевс, Аристотел и т.н. или на който и да е друг.
- Защо наистина се притеснявате да разказвате легенди около откритията, които правите?
- Защото на българския казан няма дявол, както е известно - сами се топим едни други. Ако някой тръгне да разказва нещо, веднага се появяват десет други, които го отричат. И въпреки това ние също развиваме хипотези и разказваме легенди. Правим го заради развитието на културно-историческия туризъм. но доста по-премерено от комшиите.
Хубаво е наистина, че нашата наука не е точна. Не е математика. Наистина е много трудно докажем нещо на 100%, хипотетичният момент винаги остава.
- Илюстрирайте думите си с пример от вашите открития.
- Имам голям принос в създаването на подобни хипотези, за което имам и доста големи проблеми с колегите. Но във всички случаи съм стъпвал на историческа, археологическа или друга даденост. Например храмът на Дионис на Перперикон. Естествено не мога на 100% да кажа: да, това. Но разкритото от нас за 17 години ни дава почти пълна увереност. Залата с олтара съвпада с описанията на древните автори и с датировката. Естествено, когато пиша научни статии, винаги подчертавам, че това е просто хипотеза. На база откритията си и проучванията си
аз съм убеден - това е храмът на Дионис
Казвам им го и не ги лъжа.
- Къде свършват фактите и къде започва хипотезата за друго ваше откритие - храма на Орфей при село Татул?
- Когато започнахме разкопките, нямахме представа, че ще излезе нещо подобно. Но разкрихме храм от IV-III век пр. н. е. Невероятен храм, с който би се гордял всеки древногръцки град. Съответно се оказа, че култът там започва още преди новото хилядолетие, в бронзовата епоха, преди 3500 години и в крайна сметка всички тези данни събрани ни накараха да изкажем хипотезата. Тя е обоснована върху твърдения на основоположника на тракологията - проф. Александър Фол, който още преди разкопките, преди 30-40 години само на базата на скалата на Татул, която само се виждаше тогава, беше казал: това е мястото на Орфей, това е мястото на Орфизма. Тук ние виждаме самия Орфей. Ето защо ние с голяма степен на сигурност, обявихме, че вероятно става дума за храм на Орфей.
- В храма на Орфей открихте и неговия символичен гроб...
- Това откритие също се основава на хипотеза, изказана от Александър Фол и другия наш виден учен, също покойник, Иван Венедиков. Пишейки статията си за Татул, говоря за времето преди разкопките, само на базата на скалата, саркофага, Венедиков беше изказал хипотезата, че това е може би символичният гроб на Орфей, защото в него е направено едно символично погребване между небето и земята.
- Въпреки това, въпреки стотиците легенди у нас - че Орфей е роден в родопското село Гела, че слиза в подземното царство през входа на пещерата Дяволското гърло, гърците и до днес са монополисти върху образа на Орфей. Кога и как им позволихме да приватизират напълно Орфей - тракийския цар, управлявал Родопите?
- Легендарният тракийски цар, да уточним това. Не сме убедени, че е съществувал. По-скоро е една легендарна митологична личност. Има възможност той да е съществувал. Горе-долу ситуацията е като с Христос. Дали е съществувал никой не може да каже, но в края на краищата всички предполагаме, че е съществувал.
Има данни, че може би е имало реална личност, в основата на която е митологията за Орфей. Но е бил реална личност или сборен образ, ранните митове за него - преди 3500 години, са именно в района на Беломорието и Източните Родопи. Именно от там тръгва култът. Разбира се, както и при Дионис, който също е тракийско божество, узурпирано впоследствие от гърците, първоначално има доста различен вид.
Дионис е мрачно същество, преди да стане бог на виното
а Орфей далеч не е само певец. Да, пеел е наистина, но това е вторично. Той е по-скоро философ.
- Как се е получила тази промяна в образите?
- В IV-III век пр. н. е. в Александрия, Египет, в прочутата библиотека гърците създават легендата, които всички познаваме. Тракийските митове са били доста по-различни от гръцките. Веселият бог на виното Дионис е гръцка измислица. Слизането на Орфей в ада също е гръцко допълнение.
При Татул ние стъпихме на база археологията, не на интерпретация на гръцки митове. Там отиваме към същината на тракийския култ. Истината е, че само чрез археологията и нейните методи можем да надзърнем в далечните времена преди 3000-3500 години. В огромната си част тракийските митове са изгубени. И ние не ги знаем по една проста причина - траките не са имали писменост, те не са запазили своите неща. Всичко, което научаваме за траките, го знаем от гърците.
- Това обаче също е един от митовете - това, че тракийска писменост не е открита, не означава, че тя не е съществувала.
- Да, разбира се, точно така е. Това показва огромното значение на археологията. Наскоро имах доклад по византиистика на един конгрес. Там обясних, че оловните печати ни дават толкова информация за византийската администрация от Х-ХII век в Източните Родопи, колкото не ни е дала цялата история до този момент.
- Като говорим за митове в археологията, кои са най-големите, свързани с открития?
- Много са. Събрал съм някои в книгата си "Археолог от осанна до разпни го". Гробницата на Тутанкамон например. Митът е, че след влизането на Картър всички измрели от някакъв странен газ. Оказа се, че просто хората са си умрели на преклонна възраст, има един-двама, които са били болни от астма и рак на белите дробове, които си отишли по-рано.
- Българските примери кои са?
- Навремето Китов се беше убол при една гробница на нещо, му беше потекла кръв. Веднага плъзна мълвата, че го наказвал някакъв бог. Веднъж, докато работехме на Перперикон, стана земетресение. Това е нормално за този сеизмичен район. Но дълго слушах, че съм събудил духовете на древните траки.
- Един от големите митове е, че у нас е скрит легендарният щит на Ахил край Варна или Калиакра. Има ли зрънце основание за това?
- Ние не знаем дали Ахил въобще е съществувал, което е твърде съмнително, нито къде е убит при Троя. Какво ще прави щитът му край Варна? Но в тази връзка мога да цитирам приказките за златния трон на цар Иван Шишман, библиотеката на цар Иван Шишман, за гроба на Симеон, за богинята Бастент в Странджа и какво ли още какво ли не.
- До каква степен трябва да ползваме легендите, "историческите приказки" за развитие на културно-историческия туризъм?
- Нека се върнем на гърците. Когато колегите там изразят хипотеза, че са открили нещо, това веднага става държавна позиция и политика. Примерът е гробницата на Филип Македонски във Вергина. И до днес остана хипотеза.
Но гръцката държава каза това е гробът на Филип и точка
Въпреки че в научната литература има един куп статии, които доста аргументирано показват, че гробницата е от по-късно време, че не може да бъде точно на Филип и т.н. Трябва ни цялостна политика за развитие на културно-исторически туризъм. И трябва максимално добре да използваме и митологията, и историческите факти. Разград например, се опитва да развива туризъм на база римския град Абритус. Доказано е, че край неговите стени готите и римляните се срещат в III век и там загива римският император Деций Траян.
- 6 години кампанията "Чудесата на България" на в. "Стандарт" работи за развитие на културно-историческия туризъм. Кои обекти според вас трябва да се развиват приоритетно?
- Аз съм археолог и съм заинтересована страна. Не мога да посоча обекти. Но винаги съм твърдял, че са ни нужни приоритети. Държавата няма възможност да финансира подобаващо всички, затова трябва да си определи приоритетите.
- На база какви критерии?
- Научна стойност, значение за икономиката - за туризма, значение за развитието на града или областта. Трябва да са много по-активни възможностите на общините. В Търговище тази година например за проучванията на Мисионис имаме 50 от общината и около 10-15 от спонсори. Това означава, че на обекта около два месеца ще работят около 30-40 души.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
