Атина не може да си плаща дълга, но разводът с еврото е блъф
Кризата в Гърция роди опасения за гръцките банки у нас. На практика обаче няма опасност за финансовото състояние на банките с гръцки собственици, които работят в България. Те са на практика български, работят по нашите закони. Какво се случва с банката-майка в Гърция на практика не касае дъщерното дружество в България. На банките с гръцки собственици, които работят в България, може да нарежда само БНБ. А българската централна банка непрекъснато ги наблюдава, гледа ги под лупа ежеседмично. Банката-майка от Гърция не може да накара тукашните си дружества да направят нищо, ако БНБ не го разреши. Обективно погледнато, и на кредитните институции в Гърция не може да нарежда никой друг освен гръцкия парламент.
По въпроса дали Гърция ще се откаже от еврото и ще напусне ЕС много се спекулира. Европа няма механизъм да извади южната ни съседка от Еврозоната, няма как да стане това нещо. Как биха могли да го направят - да нападнат гърците и така да им изземат еврото от джобовете, така ли? Това са не са просто празни закани, но бих ги нарекъл дори доста необуздани фантастики. Никой от еврозоната и други институции не може да налага нищо на гръцките банки,
освен ако не нападне Гърция и не я окупира
А така като слушам какво казват в гръцкия парламент, както и какво смята правителството им, до ден днешен не съм забелязал те да имат каквито и да били радикални намерения. Просто според мен няма да се случи абсолютно нищо. След като е повече от ясно, че Гърция няма да излезе сама от еврозоната, а ЕС няма как да я извади, цялата тази приказка за излизане на Гърция от еврозоната е абсолютно измислена. От друга страна, държавата няма да бъде в състояние да си плаща дълга, тоест ще изпадне в ситуацията на България от 1990 г. - ще спре плащанията.
Никоя страна не е в състояние да обслужва дълг, който е повече от 120% от брутния ? вътрешен продукт (БВП). Това доказват около 6000-годишната история на световните финанси. А в Гърция дългът е около 180% от БВП. Тоест поне 60% повече, отколкото, в най-добрия случай, страната би могла да понесе. Имам предвид при нормално устойчиво развитие на Гърция, икономиката на южната ни съседка далеч не е в тази кондиция. Тя не би могла да носи и 120% дълг, какво остава за повече. При това процентите се увеличават, тъй като БВП на страната се свива, а дългът ? нараства, защото бюджетът й е дефицитен. Затова Гърция не може да удовлетвори кредиторите си дори в необозрима перспектива. Защо обаче се случи така, че почти готовият компромис между Гърция и кредиторите в последния момент се разпадна? Мнението по този въпрос, изразено от премиера на страната Алексис Ципрас се споделя и от други източници. Това, което те коментираха, са именно разногласията, появили се между самите кредитори. Тези разногласия са и основната причина за отказът от споразумение и появата на новата криза в преговорите. В смисъл, че всъщност
кредиторите имат различни интереси
Отказът от споразумение са именно тези различни интереси на кредиторите на Гърция. А те са така наречената тройка - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, сред които на практика има два полюса. На единия са европейските институции, зад които има такива интереси като запазване на целостта на еврозоната, нормалното функциониране на Европейския съюз. И от другата страна е МВФ, който в казуса с Гърция демонстрира абсолютно неизменното си поведение, каквото тази организация винаги е имала като представител на международните кредитори. Фактическата й политика е да максимизира това, което кредиторите могат да получат от такава сделка.
Записа Валерия Стойкова
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
