Градът на Константин шампион по инвестиции

Едни от най-големите компании у нас имат производствени бази в Костинброд
На дискусия на "Стандарт" Лъчезар Борисов представя на бизнеса новите мерки за възраждане на икономиката

Общината с най-много инвестиции. Това е емблемата на Костинброд - един от икономически най-добре развитите градове у нас. Още през 2016 г. той спечели специална награда от Агенцията за инвестиции в България за град с най-много вложения на глава от населението. На човек в Костинброд се падат 6 300 лв. инвестиции.
Костинброд е и общината с най-много изпълнени и изпълнявани европроекти по различни оперативни програми, като усвоените средства от 2011 г. до момента са над 140 млн. лева.
Затова не е случайно, че във вторник, 13 октомври, градът става домакин на поредната дискусия от кампанията на "Стандарт" "Заедно срещу кризата". Медията ни събира на една маса министъра на икономиката Лъчезар Борисов, заместника му Стамен Янев, Бойко Таков, изпълнителен директор на агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия, Българската агенция за инвестиции, областният управител Илиан Тодоров и експерти с едни от най-големите инвеститори в България, които са избрали Костинброд за база на производствената си дейност. Във форума ще участват компании от химическата, петролната, текстилната, хранително-вкусовата индустрия. Пред тях министър Борисов ще представи новите мерки в помощ на бизнеса у нас, конкретните планове за бъдещи инвестиции в региона и развитието на нови бизнес зони. Бизнесът пък ще даде предложенията си за по-лесно и безболезнено излизане на страната ни от коронакризата в резултат на пандемията. Домакин на дискусията ще бъде кметът на Костинброд Трайко Младенов.
Макар и на хартия хората в Костинборд да се водят 18 000, бумът на индустрията и увеличаващите се инвестиции превръщат красивото място, което е на един хвърлей разстояние от София, в магнит за нови жители. По неофициални данни през последните години хората, населяващи града и селата му, вече надхвърлят 35 000. А по основната пътна артерия - Ломско шосе, която свърза града със столицата и води към Видин и Монтана, годишно минават над 4 милиона автомобила. Икономическото, социалното, инфраструктурното и логистичното развитие на Костинброд създава благоприятни условия не само за живот, но и за разгръщане на дейността на големи компании. Едни от най-крупните фирми в България се намират на територията на общината.
Миналата година една от най-големите световни компании за безалкохолни напитки "Кока-Кола" откри нови производствени мощности в завода си в Костинброд. Инвестицията е за 40 милиона лева, а правителството отпуска средства за изграждане на инфраструктурата до завода. В края на септември прави-телството обяви, че започва ремонтът на Т-образно кръстовище до предприятието. Инвестицията ни ще направи Костинбродския завод едно образцово европейско предприятие, коментира Юрг Буркхалтер, изпълнителен директор на "Кока-Кола Хеленик ботълинг къмпани България".
През 2017 г. пък бе връчен сертификат за инвестиция клас А на фирма "Ролпласт Груп" АД за разширяването на производствената база на компанията. Инвестицията й в материални и нематериални активи възлиза на 10 804 000 лв.
"Ролпласт Груп" е европейски лидер в производство на PVC и алуминиеви прозорци, врати и щори. На територията на Костинброд своята дейност развиват производствени лидери в хранително-вкусовата индустрия като "Олинеза" - утвърден производител на майонези, лютеници, кетчупи, конфитюри и други консервни продукти за вътрешния пазар и за износ в Гърция, САЩ, Канада и Англия, "Монделийз България", която прави известната марка кафе "Нова Бразилия", птицекомбинат "Джиев", "JDE България", "Алдагот", "Интерион"(Нукрема), водещ производител на шоколад и други сладкарски изделия в Гърция. В петролната индустрия изпъкват "Газтрейд" и "Нис Петрол", които са най-големите вносители на пропан-бутан за България. В производство на химически продукти и изделия от пластмаси се отличават още "Weber", "Попп", и "Емайлхим". В текстилната индустрия се открояват "Марс Армор" - водещ производител не само в България на бронежилетки с високо качество за нуждите както на армия, полиция, охрана на затвори, така и на охранителни компании и банки от цивилния пазар, "Санитекс" - фабрика за производство на санитарно-хигиенни изделия,"Тексайд България","Скиптър", "Липо-Харт". В транспортни услуги оперират "Юроспийд" и "Алба 2000".
На територията на община Костинброд се намират и два от най-старите института в България. Института по ягодоплодни култури и Институт по животновъдни науки.
Бурното икономическо развитие на града със сигурност не е случайно. То започва още през далечната 1914 година, когато се създава акционерно дружество за химическо производство - "Гара Костинброд". Построява се най-голямото химическо предприятие на Балканите, което изнася своята продукция в САЩ, Англия, Япония, Италия, Германия и др. През 1914 г. д-р Никола Чилов поема управлението на фабриката за костен клей (туткал) и химически торове в Костинброд, за да превърне малкото предприятие в Химпро - най-големия химически комбинат на Балканите с 600 работници и 12 вида производство. В износа му фигурират страни като: Япония и САЩ, Англия и Египет, Италия и Финландия, Швеция и Дания.
Истината обаче е че възможностите на региона са забелязани още в дълбока древност и то от римските императори Галерий и Константин. През днешен Костинброд е минавала една от най-важните за империята пътни връзки Виа Милитарис, която е свързвала Рим с Константинопол, пресичайки Сердика (София).
През 1973 г. археолозите откриха Пътна станция Скретиска и изградената близо до нея късноримска резиденция, носеща най-вероятно същото име. Архитектурният комплекс е най-значителният сред известните подобни резиденции у нас. Нещо повече той е бил сред най-големите в Римската империя. Дължината му е около 140 м., а максималната му ширина - над 110 м. Общата площ надхвърля 14-15 дка. Големият разцвет на Сердика, включително и на прилежащата му Скретиска, бил при император Галерий (293-311г.), който остава в историята издаването на Едикта на толерантността през април 311 г. Историците още спорят дали приелият го Сердикийски църковен събор се е състоял в Сердика или Скретиска. Но са единодушни, че в края на живота си тежко болният Галерий е пребивавал непрекъснато в далеч по-спокойния, луксозен и просторен дворец Скретиска, демонстриращ лично богатство, благочестие и имперска мощ. Сердикийският едикт на толерантността е уникален документ, с който не само се слага край на антихристиянските гонения, но и за първи път се формулира идеята за религиозна търпимост, особено актуална днес.
Историците и археолозите са категорични, че впоследствие Скретиска става любимата резиденция и на Константин Велики, който живял в нея, изчаквайки изграждането на новата си столица Константинопол. Затова и днес хората в Костинброд с гордост казват, че живеят в града на Константин Велики.