Интервю с д-р Евгений Генчев, психотерапевт.
- Д-р Генчев, като специалист, кажете какви са причините едно дете да посегне на живота си?
- Причините може би трябва да се разграничат от поводите. Те може да са най-разнообразни. В тийнейджърската възраст поводът може да бъде любовно разочарование или скарване с родителите или с приятели. За да се стигне до фаталното решение, причините могат да бъдат както импулсивни, случайни, най-вече при юноша или девойка, които са с нормална психична структура, но може да бъде проява и на психотичност (някакъв вид лудост), което е по-големият риск. Винаги това, което наричаме психоза, е по-вероятната причина, защото нещата у самия човек са драматични. Така че един повод може да доведе до много голямо драматично преживяване на самия юноша. В другия случай по-скоро има опити за самоубийства, които в повечето от случаите са неуспешни, но не бива да се подценяват. Трябва да си решен, за да го направиш. Така че много е вероятно върху компонентата на психичен проблем да е насложено нещо друго, някакво разклащащо събитие. Трябва обаче случаите да се разглеждат един по един. Много е опасно да се правят обобщения и да се търсят обобщени решения. Примерно, обществото да направи еди-какво си, за да не се самоубиват деца. Това е трудно да се каже по този начин.
- Представлява ли проблем самата тийнейджърска възраст?
- Със сигурност представлява проблем, тъй като това е възрастта на прехода от детството към това да станеш жена или мъж. Това е най-трудният преход за човека. И всеки по различен начин успява да се справя с него - по-леко, по-тежко, много драматично, ужасно.
- Може би и родителите трябва да намират повече време, за да общуват с децата си, да говорят с тях...
- Разбира се, но това не бива да се превръща в мания. Не обвинявам никой родител, защото не всичко зависи от старанието му, всеки мисли по един или друг начин, че нещо е добро, пък може да се окаже не дотам добро. Динамичното съвремие, в което живеем, оказва много голям натиск върху всички, включително и върху децата. Затова пък толкова много се развиват психологическите услуги - различни видове помощ. Родителите не трябва да се срамуват да се обръщат за такава помощ. Такова е съвремието ни. Не че отделни родители не са способни да се справят с проблема, а защото всички ние не сме способни да се справим достатъчно добре по традиционния начин с проблема.
- Когато нещо в поведението на детето ни разтревожи, какво да правим?
- Когато нещо ни направи впечатление, нека първо да се опитаме да говорим с детето си и ако продължаваме да се тревожим, да потърсим помощта на специалист. Родителите не трябва да се притесняват да се обръщат за консултация, въпреки че може да се окаже, че няма основание. По-добре е да няма основание, отколкото да бъде късно. Със сигурност е добре да се консултират с някого - психиатър, психотерапевт или психолог. Сега има много възможности - центрове за обществена подкрепа, част от системата за закрила на детето, са създадени в повечето населени места. Там работят психолози и други специалисти, които имат опит с различен вид случаи. Съществува и Национална телефонна линия за деца 116, където специалисти биха разговаряли и посъветвали юношите. Самите родители могат да насочат децата си към нея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
