Гьо­те, бра­тя Ар­ги­ро­ви и де­нят на ши­зоф­ре­ни­я­та

• Та­зи бо­лест не оз­на­ча­ва раз­де­ля­не на ума, а раз­де­ля­не с дейс­т­ви­тел­ност­та

10 ап­рил, лю­без­ни, е све­то­вен ден за бор­ба с ши­зоф­ре­ни­я­та. Доб­ре, че не съм жур­на­лист, от­ра­зя­ващ прес­кон­фе­рен­ци­и­те на Мут­фа­чийс­ки. Ина­че ня­ма­ше да се въз­дър­жа да го по­пи­там: изос­т­ре­на­та ши­зоф­ре­ни­я мо­же ли да се при­е­ме за струп­ва­не на мно­го лич­нос­ти на ед­но мяс­то - с яс­но­то съз­на­ние, че то­ва ня­ма да е най-глу­па­ви­ят въп­рос на прес­кон­фе­рен­ци­я­та.

Та в та­зи връз­ка след­ват на­ис­ти­на ши­зоф­ре­нич­ни мис­ли, ко­и­то - пред­пуп­ре­де­ни сте - мо­гат да ви при­чи­нят све­то­вър­теж.

Вяр­вам на пра­ви­тел­с­т­во­то. Да, неви­на­ги е мно­го ум­но и ефек­тив­но, но аз пък да не съм Ален Де­лон?! Ка­къв­то съм аз, та­ко­ва ми е и пра­ви­тел­с­т­во­то. И не, ни­как не е уте­ша­ва­що, че пра­ви­тел­с­т­во­то мо­га да сме­ня, а се­бе си не мо­га. Ще­ше да е по-доб­ре, ако е об­рат­но­то: пра­ви­тел­с­т­во­то да си стои ед­но и съ­що, а ние на все­ки 4 го­ди­ни да се про­ме­ня­ме с об­що гла­су­ва­не. А мо­же и пред­с­роч­но.

Нап­ри­мер, пре­зи­ден­тът ни ка­же не­що от Гьо­те, ние се раз­с­т­рой­ва­ме или раз­мис­ля­ме, и хоп - на дру­гия ден сме но­ви лич­нос­ти! Око­ло са­мия Гьо­те съ­що се вър­тят мно­го ши­зоф­ре­нич­ни въп­ро­си. Се­га ние си­гур­ни ли сме, че то­зи Екер­ман, де­то неп­ре­къс­на­то е во­дил ди­а­ло­зи с не­го, на­ис­ти­на е съ­щес­т­ву­вал? Ни­що чуд­но да е ши­зоф­рен­но яв­ле­ние. Съв­сем не в та­зи връз­ка се се­щам, че ка­то мла­деж (ня­ма­ше ин­тер­нет, от­къ­де­то да си сва­лиш тек­с­то­ве­те на пес­ни­те) чу­вах при­пе­ва в хи­та на бра­тя Ар­ги­ро­ви ка­то

Гьо­те да сме два­ма

И ле­ко не­до­у­мя­вах за­що бра­тя Ар­ги­ро­ви ис­кат Гьо­те по пи­жа­ма. То­ва се дъл­жи, раз­би­ра се, не са­мо на ло­шо­то ка­чес­т­во на зву­ка в ра­ди­оп­ре­да­ва­ни­я­та по оно­ва вре­ме, но и на фак­та, че рас­тях в се­мейс­т­во на пи­са­тел и дас­кал­ка по ли­те­ра­ту­ра. Как­во да чуя, ако не Гьо­те по пи­жа­ма?!

Със са­ми­те бра­тя Ар­ги­ро­ви не­ща­та съ­що не са мно­го яс­ни. Да­ли не ста­ва ду­ма за ши­зоф­ре­ния? При то­ва ма­со­ва. Пре­ди го­ди­ни един ко­ле­га (ня­ма да му из­да­вам име­то, че е соб­с­т­ве­ник на чу­дес­на и ува­жа­ва­на ме­дия) си нап­ра­ви май­тап и пус­на "но­ви­на­та", че бра­тя Ар­ги­ро­ви са са­мо един. Све­тос­лав бил оп­ти­чес­ка из­ма­ма. Ро­дил се е са­мо Бла­го­вест, а на оп­ти­чес­кия му двой­ник да­ли име­то Све­тос­лав, за да под­с­ка­жат, че всич­ко се дъл­жи на свет­ли­на­та. То­ва - спо­ред "приз­на­ни­я­та" на май­ка­та и на ня­кой си про­фе­сор Ка­ра­джов, кой­то из­раж­дал Бла­го­вест. Ос­вен мно­го­то "до­ка­за­тел­с­т­ва" в ста­ти­я­та, ка­то то­ва, че ни­кой ни­ко­га не е виж­дал бра­тя­та за­ед­но на жи­во, има­ше и "сви­де­тел­с­т­ва". Ци­ти­рам дос­лов­но: "Со­ня Ва­си, близ­ка на бра­тя­та, за­я­ви за из­да­ни­е­то, че ко­га­то е пра­ви­ла секс с два­ма­та, ви­на­ги би­ла мно­го пи­я­на, но пом­ни, че гла­ва­та й ся­каш се уд­ря­ла в не­що ка­то стък­ло. "За­то­ва връз­ка­та ни бе­ше крат­ка, гла­ва­та ще­ше да ми пот­ряб­ва и за по-на­там. По­не то­га­ва та­ка си мис­лех", връ­ща лен­та­та пър­ва­та бъл­гар­ка, по­зи­ра­ла го­ла за "Плей­бой".

През 2019-а два­ма­та на­ис­ти­на се по­ка­за­ха в "Ка­то две кап­ки во­да", ама... кой мо­же да е си­гу­рен, че то­ва, ко­е­то да­ват по те­ле­ви­зи­я­та, е ис­ти­на?! Ето, по те­ле­ви­зи­я­та изоб­що не каз­ват, че ко­ро­нави­ру­сът се раз­п­рос­т­ра­ня­ва от G5 мре­жа­та, а всич­ки зна­ем, че то­ва е та­ка.

Раз­каз­вам те­зи ра­бо­ти, за да под­чер­тая, че с ши­зоф­ре­ни­я­та не е нуж­но да се бо­рим, а да я раз­би­ра­ме, да я оби­ча­ме, да й про­ща­ва­ме и да се на­у­чим да жи­ве­ем с нея. То­ва е съ­що­то, ка­то с ре­чи­те на пре­зи­ден­та! Тряб­ва да се на­у­чим да жи­ве­ем с тях. Ето - с ре­чи­те на пре­зи­ден­та Плев­не­ли­ев го­ре-до­лу свик­нах­ме, се­га за­що се па­лим тол­ко­ва на сло­ва­та на Ра­дев?! Те чес­то зву­чат ка­то вът­ре­шен спор. И пре­зи­ден­тът пра­вил­но ци­ти­ра Гьо­те, ко­му­то при­над­ле­жат ду­ми­те "Ко­га­то два­ма се ка­рат, ви­но­вен е по-ум­ни­ят", но как да се из­пъл­ни то­зи съ­вет, ко­га­то си ши­зоф­ре­ник?!

И два­ма­та ни пос­лед­ни пре­зи­ден­ти са нем­с­ко­го­во­ря­щи, а ши­зоф­ре­ни­я­та е от­к­ри­та от нем­с­ко­го­во­рящ - швей­цар­с­ки­я про­фе­сор Па­ул Ой­ген Блой­лер. В своя ос­но­вен труд "Lehrbuch der Psychiatrie" от 1916 го­ди­на Блой­лер въ­веж­да - ос­вен са­мия тер­мин - две до­пъл­ни­тел­ни фун­да­мен­тал­ни по­ня­тия за ана­ли­за на ши­зоф­ре­ни­я­та: "ау­ти­зъм", оз­на­ча­ва­що за­гу­ба на кон­такт с ре­ал­ност­та, и "ам­би­ва­лен­т­ност" - ед­нов­ре­мен­но съ­щес­т­ву­ва­не на вза­им­но из­к­люч­ва­щи се про­ти­во­ре­чия на ин­те­лек­ту­ал­но, емо­ци­о­нал­но или во­ле­во ни­во.

Кое от две­те със­то­я­ния - за­гу­ба на кон­такт с ре­ал­ност­та и ед­нов­ре­мен­но съ­щес­т­ву­ва­не на вза­им­но­из­к­люч­ва­щи се про­ти­во­ре­чия, не е ха­рак­тер­то за по­ли­ти­чес­кия жи­вот в стра­на­та?

Са­ми­ят аз чес­то се чув­с­т­вам

ка­то де­те на ру­сал­ка и кен­та­вър

са­мо­то то бол­но от ши­зоф­ре­ния. Не раз­д­во­я­ва­не, а нап­ра­во раз­шес­т­най­сет­во­ря­ва­не ми при­чи­ня­ват де­ба­ти­те в пар­ла­мен­та нап­ри­мер. Осо­бе­но над­п­ре­ва­ра­та на по­ли­ти­ци и дър­жав­ни чи­нов­ни­ци да си да­ря­ват зап­ла­ти­те. Виж­те, ус­по­кой­те се мал­ко! Ние и без та­зи ис­те­рия сме си­гур­ни, че не я ка­ра­те са­мо на зап­ла­ти... В нор­мал­но об­щес­т­во по­ли­тик или бан­кер, кой­то си да­ря­ва ця­ла­та зап­ла­та, би след­ва­ло вед­на­га да пре­диз­ви­ка про­вер­ка на спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те ор­га­ни. Осо­бе­но за оне­зи, на ко­и­то за­ко­нът из­рич­но им заб­ра­ня­ва учас­тие в тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва по вре­ме на ман­да­ти­те им.

От Ван Гог и Ниц­ше, през Скря­бин и Джон Наш (про­то­ти­път на фил­ма "Кра­сив ум"), та до Вир­джи­ния Уулф, Джак Ке­ру­ак, Фи­лип К. Дик и Кла­ус Кин­с­ки - то­ва са все ве­ли­ки ши­зоф­ре­ни­ци, ко­и­то са ни въз­хи­ща­ва­ли, вдъх­но­вя­ва­ли, пла­ши­ли или за­бав­ля­ва­ли. В мо­мен­та се­де­не­то под ка­ран­ти­на и ре­дов­но­то гле­да­не на те­ле­ви­зия и прес­кон­фе­рен­ции на опе­ра­ти­вни­я щаб съз­да­ват чу­дес­ни пред­пос­тав­ки да раз­ви­ем ве­ли­чие в до­ма­ши­ни ус­ло­вия. Ос­вен то­ва - съг­ла­се­те се, ако сте ши­зоф­ре­ник, все­ки секс се прев­ръ­ща в гру­пов. То­ва не е без зна­че­ние - един от най-из­вес­т­ни­те мо­де­ли на "Плей­бой" Бе­ти Пейдж е би­ла до­ка­за­на ши­зоф­ре­нич­ка. Мно­го от ди­аг­нос­ти­ра­ни­те с то­ва за­бо­во­ля­ва­не, как­то и са­ма­та Пейдж, са би­ли сил­но ре­ли­ги­оз­ни. Прос­то на прак­ти­ка са до­каз­ва­ли твър­де­ни­е­то, че "ако ти го­во­риш на Бог - то­ва е мо­лит­ва, а ко­га­то Бог ти от­го­ва­ря - то­ва е ши­зоф­ре­ния". А мо­же би ши­зоф­ре­ни­я­та е прос­то до­ка­за­тел­с­т­во за бо­жес­т­ве­но­то на­ча­ло, за­ло­же­но у нас, ко­е­то се раз­к­ри­ва са­мо на мал­ци­на из­б­ра­ни?

Всъщ­ност да ка­жем и не­що се­ри­оз­но по те­ма­та. Ши­зоф­ре­ни­я­та и т.нар. раз­д­во­я­ва­не на лич­ност­та са две съв­сем раз­лич­ни със­то­я­ния. Ме­ди­цин­с­ко­то наз­ва­ние на вто­ро­то е ДРИ - Ди­со­ци­а­тив­но раз­с­т­ройс­т­во на лич­ност­та. За­бо­ле­ва­е­мост­та е сред­но 1 на 100. Т.е. зна­чи­тел­но по-ряд­ка от ди­а­бе­та (8 на 100) или ви­со­ко­то кръв­но (30 на 100), но и два пъ­ти по-раз­п­рос­т­ра­не­на от мно­жес­т­ве­на­та скле­ро­за и 10 пъ­ти по-чес­то сре­ща­на от об­се­сив­но ком­пул­сив­но­то раз­с­т­ройс­т­во. На­пос­ле­дък има се­ри­о­зен про­бив в опи­ти­те да се раз­бе­ре то­ва стран­но със­то­я­ние. От­как­то аме­ри­кан­с­ки и нор­веж­ки уче­ни из­ве­до­ха ге­не­тич­ни за­ко­но­мер­нос­ти, ко­и­то обус­ла­вят по­я­ва­та на ши­зоф­ре­ния, все по­ве­че се на­ла­га мне­ни­е­то, че

тя е част от ево­лю­ци­я­та

ко­я­то ни е по­мог­на­ла да се раз­де­лим от не­ан­дер­тал­ци­те и не­що по­ве­че - ние да оце­ле­ем, а те не. Ос­та­ва да се на­дя­ва­ме, че ще по­мог­не да се раз­де­лим и с не­а­ндер­тал­ци­те в по­ли­ти­ка­та, но то­ва е сил­но оп­ти­мис­тич­но. Са­ма­та ду­ма ши­зоф­ре­ния, как­то и бо­лест­та, оз­на­ча­ват не раз­де­ля­не на ума, а раз­де­ля­не с дейс­т­ви­тел­ност­та. И то­ва не е неп­ре­мен­но ло­шо, ка­то има­ме предвид дейс­т­ви­тел­ност­та в мо­мен­та. Но от дру­га стра­на, тя е про­дукт на соб­с­т­ве­ни­те ни мис­ли и пос­тъп­ки, а от се­бе си ня­ма как да се раз­де­лим, ста­на яс­но.

P.S. Не че има връз­ка с ка­за­но­то дотук, но пос­лед­ни­те ду­ми на Гьо­те са би­ли не "Licht mehr lict" /"Свет­ли­на, по­ве­че свет­ли­на/, а "Luft mehr Luft". Ко­е­то ще ре­че "Въз­дух, по­ве­че въз­дух". Ка­зал ги е, за­що­то Екер­ман му е бил сед­нал на кис­ло­род­ния апа­рат.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com