"Той беше добър човек, винаги е помагал на другите и сега е дошъл моментът за последно да им помогне". Това са думите, с които близките на починалите донори дават съгласието си пред д-р Николай Иванов лекарите да вземат органите им и да дарят живот на хора в нужда. Той е анестезиолог и координатор по донорство в областната болница в Сливен "Д-р Иван Селимински" от 2010 г. За тези 3 г. през ръцете му са минали 6 донорски ситуации, като в пет от тях е получил съгласието на близките да се "помогне за последно".
Обикновено хората, които застават пред д-р Николай Иванов с тези думи, са най-близките - съпрузите, родителите или децата на загиналите. Въпреки че помни всеки един от тези случаи, той не може да каже кой му е направил най-силно впечатление като урок по благородство. "Всеки един от тях е много голямо добро, не мога да ги отлича по човещина", казва д-р Иванов. И дава още доказателства за добротата на близките на донорите освен жеста, който са направили със съгласието си да се вземат органите на децата или спътниците им в живота. Майката на единия от починалите била удостоена с награда "Милосърдие" за 2013 г. от общината. Тя обаче дарила средствата, които получила - около 1000 лв. Ето как едно добро води след себе си друго, категоричен е той и заключва: "Както казах, тези хора са страхотни и за мен те са истински герои". Немалко от тях се отбиват в болницата, за да навестят лекарите след ситуацията. При последния случай през януари на деветия ден хората дошли и
донесли икона за подарък на реанимацията
Други раздали бонбони за Бог да прости, трети го поканили за панихидата за 40 дни на един от донорите.
Макар че не може да отличи случаите един от друг по силата на човещината, която близките са засвидетелствали със съгласието си, той е категоричен, че първия път е бил най-притеснен. Тогава донор станал мъж на 44 г. с мозъчно-черепна травма след битов инцидент. Най-лесно тогава се оказало да получат съгласието на близките. Хората взели решение за по-малко от час и половина. След това обаче дошла частта с попълването на документите, поддържането на жизнените функции на донора, а когато нямаш опит е много трудно, но се справихме, казва д-р Иванов. Направили поредици от изследвания - на сърце, бъбречни органи, съставили комисии за доказване на мозъчната смърт. В крайна сметка всички органи, освен сърцето, били успешно трансплантирани. "Всъщност при нито една от донорските ситуации, които съм имал, сърцето не се присади заради липса на подходящ реципиент", казва д-р Иванов. Проблемът там е, че в листата за чакащи има записани около 30 души и невинаги органите са подходящи за тях. Докато с бъбреците не може да се получи такава ситуация
там чакат над 1000 души
казва той. Ако сега обаче има подобен проблем у нас с намирането на реципиент за сърцето, органът ще може да се даде на хора от други европейски страни. Причината е, че от началото на годината България стана асоцииран член на "Евротрансплант". Наши пациенти също ще имат право на органи от другите страни, ако там няма подходящи реципиенти.
Три години и пет случая след първата си донорска ситуация д-р Иванов вече не се чувства така притеснен. Системата за реагиране в болницата е смазана перфектно. Всички от колегите му знаят, че при пациент със съмнения за мозъчна смърт трябва да го уведомят незабавно. Обикновено това са анестезиолозите, невролозите и неврохирурзите, тъй като става дума за хора в мозъчна смърт. Най-често това състояние идва след инсулти. Последния път му звъннали в 4,30-5 ч с новината, че вероятно ще има донорска ситуация. "Отидох на място и нещата се развих по протокол", казва той. Невинаги обаче става така. В един от случаите сърцето на донора спряло по време на транспортирането от Сливен към трансплантационните центрове. "Това е най-рисковата част, защото се вози един мъртъв човек и е въпрос на време кога ще спре сърцето, независимо че се поддържа с медикаменти и апаратура", обяснява той.
Точно биещото сърце се оказва и най-големият проблем, който среща д-р Иванов в опитите си да обясни какво означава мозъчна смърт. Хората не разбират как може човек в такова състояние да е мъртъв, защото от хиляди години се смята, че
щом работи сърцето, той е жив
Но след като обясни, че дейността му се поддържа с множество медикаменти и апаратура, повечето хора го разбират. Има и изключения. В един от случаите след 8-часов разговор хората не приели, че близката им е починала. Тогава ставало дума за млада жена на 21 г. с много тежък мозъчен кръвоизлив. Това обаче става все по-рядко, а напоследък дори има случаи, когато хората приживе искат да заявят волята си.
Миналото лято едно младо хубаво момиче дошло, за да му каже, че е съгласно да му вземат органите, ако изпадне в мозъчна смърт. "Казах й:
Много сте млада за такова нещо!
а тя ми отговори: "Защо, нали и на млади се случва?", спомня си д-р Иванов. Той й обяснил, че у нас предварително съгласие не се документира, а само несъгласие. Затова я посъветвал да разговаря със семейството си каква е волята й, за да може в случай на нужда близките й да дадат съгласие. "Трябва да се говори с приятелите, в семейството, ако не се говори, донорството става апокрифно, а когато нещо е непознато, никой не посяга към него", обобщава той. И добавя, че е много важно хората да имат и вяра в лекаря пред себе си. "За съжаление, последните години нещата се обърнаха, рушенето на авторитета на лекарите стана държавна политика, а без доверие няма резултати", заключва тъжно той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
