Командват ли политици във вузовете, автономията отива на кино
В последно време ни заливат тревожни статистики за медицинските кадри, които напускат страната. Как да обърнем тенденцията и в здравеопазването, и в образованието, "Стандарт" попита ректора на Медицинския университет и председател на Съвета на ректорите чл.-кор. проф. Ваньо Митев.
- Проф. Митев, напоследък непрестанно излиза статистика за високия процент лекари, които емигрират. Според вас има ли начин да обърнем тази тенденция?
- Само по един начин може да обърнем тенденцията - като рязко се увеличат заплатите. Не може да изкараш такова тежко следване и да получаваш по 400-500 лева заплата. Абсолютно нищо не може да стане, ако този проблем не се реши. Второ, наистина трябва да има една здравна реформа, по която да се обединят всички политически сили, за да се знае какво ще се прави в дългосрочен план. Това е изцяло в техните ръце. Основните политически сили, които са във всеки парламент, просто трябва да седнат и да се разберат по няколко приоритета, които да се решат в дългосрочен план. Иначе няма никакъв шанс да задържим лекарите. "Островчета" на благоденствие в тази сфера са медицинските университети. И нашият университет, и колегите нямат проблеми с набирането на млади кадри. Защото тук освен сравнително прилично заплащане има възможност и за академично израстване, и за правене на наука, и за преподаване на английски език. Но извън университетите положението е трагично.
- Как успявате да останете "остров", благодарение на чуждестранните студенти ли?
- Това е едно от основните пера, но не единственото. Ние печелим страшно много проекти и благодарение на тях имаме финансиране, за което могат да ни завидят и елитни университети в Западна Европа. Който се усъмни, мога да му покажа с каква апаратура разполагаме. Това, че правим добра наука, е много силен стимул за задържане на младите хора. Освен това един университет дава възможности и за реализация не само в областта на науката и лечебната дейност в най-добрите университетски болници, а и в областта на образованието. То е и бизнес. Един млад асистент при нас може да си докара допълнителни доходи, преподавайки на чужди студенти. Почасовото заплащане е такова, за което могат да завидят и в западните държави. За една лекция се получават 140 лева.
- Професорите в БАН могат да завидят на този доход...
- Те могат да завидят дори и само за това, че даваме 600 лева над заплатата за "голям" докторат, колкото са техните заплати. При нас има колеги, които получават по 4-5000 лева и повече. Ние сме рядкост, вярно е, но правим всичко възможно да разширим този износ на обучение навън. За голямо наше съжаление миналата година през комисията по образование в парламента не мина абсолютно нито едно наше предложение. Едва в последния ден на парламента мина предложението за удължаване на периода, в който университетите могат да приемат в платено обучение.
- Само за една година ли?
- Аз използвам този сезон да се срещна с лидерите на политическите партии, за да сондирам техните мнения. Имах срещи с господин Местан и господин Миков по тези въпроси. Имам пълно разбиране те да подкрепят това обучение да стане постоянна част от закона. Що се отнася до ГЕРБ, тъй като те внесоха закона, там въобще не очаквам пречки. Така че по този въпрос има единомислие и то трябва да се реализира, като се сформира новият парламент. Пратих и есемес на Бойко Борисов, да му кажа, че правя такива срещи, чакам дали ще ми отговори. Между другото с Лютви Местан сме работили най-лесно, ходили сме в Турция да подготвяме притока на техни студенти, който дойде. Така че той винаги ни е помагал. И за БСП след разговора с г-н Миков аз съм силно обнадежден.
- Какви очаквания имате като ректор и председател на Съвета на ректорите към служебния кабинет и следващото правителство?
- От служебния кабинет имам чисто технически очаквания. Става дума за един терен, който да бъде прехвърлен на университета, за да може да си построим научен институт. Тази идея излезе от Александровска болница. Ще искаме да вдигнем една четириетажна сграда, в която да концентрираме научната си апаратура. Там ще има хора, които ще се занимават само с наука и ще подпомагат научните разработки на всички катедри в Медицинския университет. Ние ще бъдем първият университет, който ще има собствен научен институт.
Надявам се за това да ни съдейства служебното правителство. За съжаление те са силно ограничени откъм това, че не могат да провеждат законодателни инициативи. Иначе Съветът на ректорите има няколко приоритета и аз запознавам с тях всеки политически лидер. Ние дори смятаме, че ако тези няколко неща се приемат, няма да бъде необходим и нов закон за висшето образование. Още повече, че се прие стратегия, която се надявам да мине в следващия парламент само с козметични промени. Ние сме изключително чувствителни към идеята за борд на университетите. И затова поставям на политическите лидери първо този въпрос. Мога да ви кажа, че г-н Миков твърдо ни подкрепя за това да си запазим автономията. Това за нас е достатъчно. Спомняте си, че бяхме много изненадани, когато министър Клисарова вкара това нещо в стратегията. И реагирахме много остро. Пипне ли се автономията, всичко изгърмява като тапа от шампанско. Да се намесват политици отвън, да командват в управлението на университетите - това ще бъде краят на висшето образование. Автономията е най-големият ни успех през последните 25 години и той трябва да се съхрани.
Второ, искаме промяна не само в мандатността - тоест всяко Общо събрание да решава броя на мандатите на ректора, но и в структурата. Както частните университети имат право на по-различна структура, така да имаме право и ние. Това ще ни направи по-конкурентоспособни и по-гъвкави. Изключително важни са и поправките за франчайза на висшето образование. Подготвих три поправки - две в Закона за висшето образование и една в Закона за здравето, които да ни позволят спокойно да изнасяме обучение навън. Досега срещам разбиране и за това. Този закон бе внесен и приет от ГЕРБ, но тъй като не беше минал през практиката, когато тръгнахме да го прилагаме, се оказа, че има много неща, които трябва да се пипнат. А тук става въпрос за борба за студенти. Не може унгарските университети да могат да си изнасят обучението навън и да акредитират болници в Германия, а ние да нямаме тези възможности. На практика ние ставаме неконкурентоспособни и те превземат пазара. Никой няма да ни чака. Говоря главно за медицина, но това ще даде възможност и на други колеги, които проявяват интерес.
- От техническите университети ли?
- Да, защо не техническите университети, защо не Националната спортна академия. Има интерес от много ректори, но е нужна яснота в закона. Имаме 1200 студенти от ЕС и всеки плаща по 8000 евро. Благодарение на това вдигаме заплатите и нивото на обучение. Студентите от ЕС стават вече най-голямата група студенти в нашия университет.
- А как стои въпросът със студентите от Турция след проблема с нашите дипломи там?
- Тази година сме приели 20 души от там. Турция направи всичко възможно, за да спре студентите си. Въпреки че на хартия имат право да идват, те им правят невероятни обструкции при признаването на дипломите. Но ние запълнихме тази дупка със студенти от други страни. Най-вече от Италия, но не само от там. И колегите се ориентират към студенти от Англия, от Германия. Битката е жестока и не толкова за студенти медици в България, колкото на чуждия пазар. Там са големите приходи и това го правят всички западни университети. Един западен университет, който достигне до 30% чуждестранни студенти, се смята за много велик. Ние имаме вече 50% в медицинския факултет и този по фармация. Развиваме се добре, не искаме пари от държавата - искаме просто да не ни пречи, а да ни помага.
- Има ли някакви промени в специалностите, които избират българските ви студенти?
- Винаги е било едно и също желанието - най-вече акушерство и гинекология, към хирургичните дисциплини, към очни болести. Напоследък е много модна кардиологията във връзка с това, че инвазивните кардиолози печелят добре - потокът веднага се насочи там. Така че отново с финансови лостове може да се реши и другият проблем - за тези специалности, за които няма желаещи. За патоанатоми, за педиатри, за анестезиолози, просто трябва да се вдигне заплащането. Няма друго решение.
- И в образованието, и в здравеопазването периодично стоят темите затваряне на вузове и закриване на болници. Как гледате вие на това?
- Всяка година се открива нова болница или нов факултет. Когато ни питат за мнение, казваме, че няма нужда от това нещо. Но пак се откриват. Хайде тези, които се разписват за откриването на този и този факултет, да кажат защо го правят. Проблемът е не толкова, че има нова болница или нов факултет, а затова, че на новата болница, която се открива и от която няма нужда, първата работа е да подпише договор с касата. Нека тези, които искат да си открият нови болници, за излязат на кешовия пазар. И тъй като те откриват атрактивни специалности, почва едно източване на касата. А тук в Александровска болница има неатрактивни специалности и всеки, който е тежко болен, идва тук. Всичко е на гърба на обществената болница и после ние правим дългове. А когато влезе някой тежко болен в частна болница, след като му изтече клиничната пътека, го изписват в насипно състояние. И идва тук да се долекува.
Вторият въпрос - като се откриват нови факултети, защо не оставят университетите да ги финансират сами, а парите дава държавата. Щом някой университет иска да си открие нов факултет, да му дадат това право, да не минава през парламента, но да не бъде финансиран. Това автоматично ще реши нещата. Като бях в Медицинския университет в Лвов, ми се похвалиха и ме разведоха из своя стоматологичен факултет, който сами са си построили, с приходи от своите чужди студенти. А тук, когато някой иска да открие факултет, първата му работа е да накара държавата да отвори кесията и да му плати масрафа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
