Плиска крие още много сензации, защото 95% от древната столица не са проучени
Възстановеният храм ще бъде символ на приемственост между Първото царство, днешна България и бъдещите поколения
Разкритото аязмо в Голямата базилика на Плиска и бликналата отново в него вода предизвикаха бурен интерес през последните две седмици. Включително и критични съмнения за огласената версия, че там е покръстен и първият ни християнски владетел Борис Първи.
За свещения кладенец и за проблемите около разкриването и консервацията на първите ни столици Плиска и Преслав, обявени на днешната дата през 1958 г. за национални паметници, потърсихме мнението на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Той е застъпник на идеята да се възстанови изцяло Голямата базилика.
Мидхад паша е наредил да се зазида аязмото, защото там се събирали хиляди българи
Пластмасовите плочки в Патриаршеската базилика в Преслав са ужасна грешка
- Професор Димитров, на днешната дата през 1958 година Плиска, Преслав и Мадара са обявени за национални архитектурно-исторически резервати. Какво се направи за тяхното проучване и реставриране и какво не през тези вече 57 години?
- Беше извършено наистина много. Предприети бяха мащабни археологически разкопки, особено около 1300-годишнината на българската държава. Но всичко, разбира се, не може да се свърши.
Нека не забравяме, че Плиска е имала площ от 23 кв. км, а Преслав е бил разположен на 6,5 кв. км.
Това е огромна площ. Досега са изследвани около 5 процента от нея. И това показва каква огромна работа предстои пред българските археолози.
Никога няма да забравя проф. Велизар Велков, който коментира този факт така: "Какво пък, нека остане за нашите деца и внуци да копаят и да разкриват тайните на Първата българска държава!"
Наистина, само т.нар. Вътрешен град на Плиска, където е бил ханският дворец и жилищата на най-висшите аристократи е с площ от 800 декара. Затова само Голямата базилика, архиепископската резиденция до нея и манастирът с неговия скрипторий, които сами по себе си са огромни обекти, са единствените изцяло разкопани и проучени. А куриозното е и че само свещеният кладенец аязмо не беше изследван.
Така че и във Вътрешния град на Плиска като цяло има още много какво да се копае и и изследва. И затова сензациите следват всяко лято.
Тунелите, свързващи двореца на хана с жилищата на шестимата велики боили, са сред най-интересните нови обекти. Както и т.нар. арена, открита от проф. Станислав Станилов, за която още не се знае за какво точно е служила. Засега се предполага, че там са извършвани различни церемонии - религиозни и светски.
Разбира се, проучваният са затруднени и от факта, че развалините на Плиска и Преслав са били използвани през османския период като кариери, най-вече за близкия Шумен. По-конкретно за строителството на джамии, казарми и фортовете на крепостта. Това е изравнило буквално със земята цели древни сгради.
Реставрационните работи също започнаха през тези години. Но най-много бяха извършени през 1981 година, когато се отбеляза 1300-годишнината от основаваното на българската държава.
Това важи най-вече за Голямата базилика. И едва през 2006-2009 г. проучванията бяха възобновени. За съжаление бяха допуснати и ужасни грешки, граничещи с кощунство -т.нар. Патриаршеска базилика в Преслав бе възстановена с пластмасови плочи, подобно на това, което стана в Перник.
- Има много атаки срещу идеята ви да се реставрира изцяло Голямата базилика, която и сега впрочем изглежда внушително. Има ли смисъл от пълна реставрация?
- Всички, които протестират, са някакви хора, които се кичат с гордото име общественици, като Недялко Йорданов, Гого Лозанов и Лили Маринкова. Хора от типа "на всяко гърне мерудия". Нито са историци, нито археолози, има тук там някой архитект. Добре, нека видят какво се прави с Колизеума и Партенона. Защо италианци и гърци да реставрират, а ние не!
- Всички те се позовават на Венецианската харта..
- Ами и нея не са я чели като хората. Там единственото задължително изискване е да има разграничителна линия между оригиналните останки и надзиждането. Една оловна лента, обикновено с червен цвят. Това винаги се е спазвало у нас и продължава да се спазва.
- Какво е отношението на Българската православна църква към Голямата базилика? Може ли да стане тя отново действаща църква?
- Още преди 2 години тя БПЦ де факто освети Голямата базилика в лицето на Негово високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, в чиято епархия се намира и Плиска. Там той кръсти 13 деца. През тази години Негово светейшество патриарх Неофит на 2 май - деня на свети цар Борис, в съслужение с висши духовници от всичките 13 православни църкви също отслужи тържествена литургия. А кръщението е свето тайнство, което се извършва само в храм.
Така че на практика Светият синод недвусмислено вече обяви Голямата базилика за отново действаща църква. Затова и мисля, че тя трябва да се възстанови изцяло.
Това ще бъде символ на приемственост между Първото царство, днешна България и бъдещите поколения. Или ако леко перифразирам народната мъдрост, където е текло, трябва пак да тече.
- Е, водата в Свещения кладенец вече протече...
- Това е също много символично и уникално за Голямата Базилика, защото се оказа че кладенците са всъщност три - като Мизия, Тракия и Македония. Всъщност няма начин кладенецът да не е свещен. Това е една древно поверие за лековитите минерални води още от езическата епоха. Според него тези води правят хората безсмъртни, или поне непобедими. Има го и в древногръцката митология - Ахил се е къпал в такова аязмо и е станал неуязвим за оръжията, с изключение на петата, където бил залепнал лист.
Християнството възприема това, като му влага своите символика и вярвания. И започва да инкорпорира всички съществуващи подобни кладенци. Днес много манастири са построени върху древните храмове, където има такива води. Дали поради силна вяра, дали поради минералния състав на водите, но там са документирани наистина чудодейни изцеления.
Такива сведения има и за аязмото в Плиска.
Не е случайно, че там са се събирали българите, и то в такива мащаби, че Мидхад паша, създателят на младотурската доктрина, за да се слеят всички етноси в Османската империя, заповядва да се затрупа кладенецът, за да не става място за подобни демонстрации на вяра и народност. Безпрецедентен случай, доколкото турците и въобще мюсюлманите също почитат подобни водни извори и ги смятат за чудотворни.
Ето защо толкова държа на възстановяването на Голямата базилика, като символ на българската държавност и историческата ни памет.
Всяко ново поколение трябва да научава нещата, които ние вече знаем.
- Има ли вече интерес в това отношение? Как стоят нещата с туристическата инфраструктура?
- Там има отдавна два големи паркинга. Но паметникът не беше известен. Миналата година е имало общо 26 000 посетители, главно организирани ученически групи. Сега през уикенда нямаше празно място и на двата паркинга!
Имаше коли и автобуси, паркирали в нивите, включително и на чужденци. Ще трябва май да се асфалтира цялото поле наоколо. Защото като се завърши магистралата "Хемус", съм сигурен, че Голямата базилика ще бъде посещавана от стотици хиляди, да не кажа милиони хора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
