Голяма победа може да изкуши ГЕРБ за нови избори

БСП и АБВ ще водят битка върху тесен политически терен

Има ли кой да спре машината на ГЕРБ на изборите? Ще има ли промени в кабинета според резултатите от вота? Как ще се представят малките партии? Какво ще излезе от левия дуел между партиите на Първанов и Миков? Има ли смисъл референдумът? Ще избухне ли социално напрежение наесен? На тези въпроси "Стандарт" потърси отговор от социолога от Галъп Интернешънъл Живко Георгиев.

* Нови кметове не могат да пробият без стабилна партия зад себе си
* Местният вот усилва силните и отслабва слабите
* Обществото е в брежневски застой, почива си от преживения стрес

- Г-н Георгиев, прави впечатление, че ГЕРБ започнаха кампанията си за местния вот и стягането на редиците още през април, за разлика от останалите партии. Как очаквате да се представят управляващите?
- Не само защото първи започнаха организационната, кадрова и идейна подготовка за изборите ГЕРБ са в най-изгодна позиция. На национално равнище те нямат сериозна опозиция в настоящия момент. За местните избори онзи, който е лидер на национално равнище, получава един чисто математически бонус, особено в мажоритарната част - за кметове. На много места, ако има балотаж, там със сигурност ще има представител на ГЕРБ. Не са малко и местата, където ще постигнат победа още на първия тур. Партията не е в безкрайно добра форма - на много места се усещат противоречия в редиците. ГЕРБ вече има достатъчно дълга история, за да почне да си отглежда и вътрешна опозиция. Партията на Борисов управлява страната, но има и силни заварени позиции в местната власт. В България там, където една политическа сила държи местната власт и не се е провалила грандиозно, има аванс пред всички останали. Несъмнено ГЕРБ ще се представи най-добре на вота.
- Техният малък партньор Реформаторският блок пък не изглежда в добра форма, те дори не успяха да се разберат за единна регистрация за вота.
- Всяка формация с политическа тежест по-малка от 10% /каквито са РБ, ПФ, "Атака" и АБВ/ може да разчита на няколко обстоятелства. Едното е силно представяне в традиционни за въпросната партия общини - за РБ това са един-два по-големи града. Другото е да разчита на изграден политически авторитет на вече действащи кметове със солидна политическа биография, които са успешни в своите общини. Реформаторите имат и такива в по-малките райони. В тези случаи победата ще се дължи на доказаните качества на кметовете, а не толкова на РБ.
- Наблюдава се охладняване на отношенията между ГЕРБ и РБ напоследък. Цветан Цветанов пък заяви, че след местния вот може да се стигне до преконфигуриране на правителството според резултатите. Възможно ли е изборите да повлияят върху изпълнителната власт?
- Естествено, че резултатите могат да повлияят. Те ще покажат реалната тежест и вкорененост на политическите сили на местната сцена. На общинския вот обикновено не печелят малките. Напротив, те винаги губят по-тежко, отколкото на национални избори, където действа друга логика и по друг начин се изчислява влиянието. На местните избори се броят кметове и спечелени общини. Една малка партия може да има 10 на сто национално влияние, но те така да са разпределени, че тя никъде да не спечели. Местните избори усилват силните и отслабват слабите партии. Не само Цветанов, но и други в ГЕРБ мислят по този начин - при силно представяне на ГЕРБ и слабо на присъдружните му партньори, дори може да се роди изкушението за предсрочен парламент вот, на който ГЕРБ да капитализира ситуативната си мощ. Да си издейства по-солидно представителство в НС, така че да не се нуждае от услугите на малките си присъдружни партии. Във всеки случай в партията ще има лоби, което да работи за такова развитие на нещата.
- Интересна интрига се оформя в левия сектор - АБВ успява на много места да "открадне" местни кадри на БСП и да ги издигне за кметове. Почти никъде двете партии нямат общи кандидати. Какъв ще бъде изходът от техния сблъсък?
- Някаква гигантска битка между тях няма да се очертае по простата причина, че и двете по-влиятелни леви сили имат тежък проблем да докажат собствената си политическа тежест при безспорно силно доминиращ политическата сцена ГЕРБ. Дори и да се води някаква битка, тя ще бъде върху много тесен политически терен - за гласовете на стотина души в малка община и на хиляда - в голяма. Едва ли ще се стигне до кърваво сражение, както някои очакват. Двете партии не са в състояние да си нанесат кой знае колко тежки удари поради ситуативна немощ.
- Дали процесите в левицата повтарят тези в СДС отпреди десетина години?
- Аналогията е много натрапваща се, но все още не е ясно дали ще сработи в пълен обем. Мисля, че на БСП й е нужно известно време, за да реши какво иска да прави със себе си. Подобни проблеми и преди е имала социалистическата партия, но все пак е оцеляла. Помним Евролевицата, да не говорим за по-малките леви проекти. Тя е свикнала и с роенето на местната сцена - за БСП отдавна е проблем, че се явява с по двама-трима кандидати. Това че зад един от тях ще застане сега АБВ, не е някаква новина в левия спектър. За АБВ това е умел начин чрез подходящи мажоритарни кандидати да разшири политическото си влияние там, където е по-слаба. Още година-две са нужни, за да разберем дали БСП е поела необратимо по пътя на СДС. Партията е тръгнала, но все още има шанс да кривне от него и да се върне в играта след сериозна вътрешна равносметка и адекватни мерки.
- Пред годините БСП се гордееше с множеството успешни червени кметове, а сега почти не са останали такива.
- Кметовете са силни при подходящ политически контекст. Силен кмет не се става само с мажоритарни качества, а с мощно локално присъствие на неговата политическа сила в Общинския съвет, в идейния живот, в гражданското общество на общината, с добри връзки с центъра. Днес обаче за кмет от БСП не е по силите му да има добри връзки с центъра. На ГЕРБ пък задачата му не е да усилва позициите на червени кметове, има свои, за които да работи и да им гради имидж, дори и това да се възприема като известно фаворизиране за сметка на други региони. Партиите са като футболните отбори - имат силни поколения и след това затишия. Криза в лидерството може да се случи и на гигантски партии с традиции в развитите демокрации. Европа има криза в лидерството днес.
- Очаквате ли изненади около представянето на ДПС?
- На местния вот ДПС е силно прогнозируем играч. Може да има тук-таме някакви изненади, но движението изглежда доста непоклатимо там, където досега е упражнявало местната власт. То може да отбележи победи в нови региони. ДПС с десетилетия гради политическата си линия и системата за взаимодействие с електората. Техните успехи не се дължат само на прословутата опитност в правенето на изборите. Освен това така и не се появи значим конкурент в тяхното поле. Партията на Касим Дал и Корман Исмаилов много трудно се улавя от социологическите изследвания.
- На 25 октомври ще се явят едни срещу други "партията на действащите кметове" срещу тази на претендентите. При равни други условия кой има по-големи шансове - досегашният градоначалник или новото лице?
- В типичната община, която не е силно депресивна - няма срутване на жизнения стандарт и на локалната икономика, общо взето, кметът има преимущество. Не само защото всеки разумен кмет използва мандата си да гради имидж и да изгражда клиентелни връзки, да печели на своя страна част от бизнеса. Ако не е силно корумпиран или некомпетентен, един кмет в немного проблемна община има много добри шансове да бъде преизбран. Нови лица могат да пробият само ако зад тях стои силна партия и тя е постаментът, върху който те се изкачват, а не с личните си качества.
- Изборите съвпадат с референдум за електронното гласуване. Ще изиграе ли някаква роля допитването върху кампанията и резултатите?
- Абсолютно никаква. В този му вид референдумът може да бъде заменен от социологическо проучване, което да привлече повече желаещи да си кажат мнението, отколкото допитването. В този вид референдумът нищо не решава и е пришит към една чужда на него логика - тази на местния вот.
- Наскоро синдикатите заплашиха с есенни протести най-вече за цената на тока, но и зарази натрупани социални проблеми. Вашите изследвания улавят ли напрежение, което би могло да избие?
- Поводи за напрежение има достатъчно. Не че нещо извънредно се е случило, а има една чисто кумулативна логика, която при най-малък повод може да породи социални протести и т.н. В момента масовото усещане не е апокалиптично, нито пък за някакъв подем. Върви един "брежневски застой", в който си почиваме от стреса, в който сме били няколко години преди това.