Понеделник,

Голям празник – Кръстовден. Не се яде нищо червено

От: СТАНДАРТ -
A
A
A

На 14 септември православната ни църква почита Въздвижение на Светия кръст Господен - един от четирите дни в годината, в който се извършва поклонение.

В народния календар празникът е известен с името Кръстовден, тъй като на него денят и нощта се кръстосват или изравняват. В някои части на България го наричат Гроздоберник, защото поставя началото на гроздобера. С него се отбелязва началото на есента.

Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина и връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.

Именно на този ден се вярва, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята разказва, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, която помагала бедните и построила много храмове.

В чест на победата на Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя царица Елена решила да построи на Голготския хълм Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато започнали да копаят основите, открили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.

И трите кръста много си приличали и кой е на Христа не могли да определят. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало чудо: мъртвецът оживял и се изправил. Всички започнали да прегръщат момчето и да целуват Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение. Кръстът станал символ и знаме на християните и с него те побеждавали всяко зло.

Оттогава всяка година на 14 септември Светият Кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро.

След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен.

Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.

Най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) - обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", цялото домочадие повтаря словата.

Смята се, че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, студът наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста през идната година.

На Кръстовден се спазва строг пост и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.

На трапезата има: грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички