Интервю на Димитър Гочев, бивш конституционен съдия за агенция "Фокус.
- Какви са условията за свикване на Велико народно събрание?
- Трябва да има решение на Народното събрание с предложение на 1/3 от депутатите. То се взима с обикновено мнозинство.
- Исканията на протестиращите са за Велико народно събрание и приемане на нова конституция.
- За това нещо трябва да се постигне някаква убеденост вътре в самия парламент, който да гласува подобно решение, после да се саморазпусне, да бъдат насрочени избори за Велико народно събрание, да мине вотът и т.н. Процедурата е сложна. А може да стане и по инициатива на президента. Но при всички случаи трябва да има избори и да бъдат избрани не 240, а 400 народни представители.
- А възможно ли е да бъдат приети изменения във вече съществуващата конституция вместо приемането на изцяло нова?
- Разбира се, че може. И за това има ред. Откакто е приета тази конституция, има пет изменения, приети по един по-прост ред - без да се свика Велико народно събрание.
- Сякаш очакванията на гражданите са, че цялата процедура по приемането на нова конституция ще отнеме едва ли не няколко дни. Колко би заседавало Велико народно събрание?
- О, не. Как няколко дни? Зависи от много неща колко ще заседава. Не бива да се допуска така, с лека ръка, да се свиква Велико народно събрание. Трябва предварително да се премислят нещата, няма да сменяме цялата конституционна система. Ако те искат това - не знам. Това е една революция. Не може да стане.
- Възможно ли е цялата процедура, ако евентуално има такава, да се проточи с месеци или дори с години?
- Разбира се, че ще се проточи. Самата процедура по решение за свикване на Велико народно събрание ще отнеме време. Да не говорим колко време ще мине, докато бъдат проведени изборите. Едва след това започва работата по изготвянето на тази конституция. Ще мине година. И повече даже.
- Досега е имало седем случая в България на свикване на Велико народно събрание.
- Има, да, има седем случая, обаче тези случаи са преди приемането на тази конституция и последният случай на Велико народно събрание е именно тогава - 1991 г.
- Реално българската конституция е на 22 години. Може ли да се счита, че записаното в нея е остаряло?
- Аз лично смятам, че не. Дали има нужда от нова конституция - това е един въпрос, който не може да се реши така, с лека ръка. Трябва да има много сериозно обсъждане, и то от хора, които са специалисти в тази област, а не от хора, които така решават, на коляно, че трябва да се промени системата. Това, което е уточнено от страна на една политическа партия, която настоява за свикване на Велико народно събрание, включва намаляване на броя на народните представители. Хубаво, добре е това - от 240 да бъдат на 120. Другото, което се иска, е да се приеме една нова система на отзоваване на народните представители от избирателите им. Това е много сериозна крачка, защото променя цялата система. Според нашата конституция народният представител представлява не само тези, които са го избрали, но и тези, които не са гласували за него. Той представлява целия народ. Това нещо трябва да се промени като концепция, за да може да се отзове депутат. Изобщо нещата трябва да бъдат изяснени и теоретически, и от гледна точка и на това какво всъщност искат протестиращите да бъде постигнато.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
