По-малко от четири седмици преди разпускането на парламента актуализацията на бюджета на здравната каса вече не буксува. Въпреки че преди няколко дни премиерът Пламен Орешарски и финансовият министър Петър Чобанов отново заявиха, че там повече пари няма нужда и смисъл да се наливат, вчера нещата се промениха. За съжаление всички политици решиха да проявят щедрост и да дадат още средства на касата. Казвам за съжаление, не защото в сектора има прекалено много пари - здравеопазването е скъпо и дори малко над трите милиарда, които всяка година официално се дават за него не са много. Но дори и те изтичат в нереформираната здравна система. А изминалите години доказаха, че когато в нея постоянно се наливат още пари, промени няма. Явно спирането на тази практика е единственият начин да се стигне до реформи, без които редовите лекари и пациентите ще продължат да са недоволни.
И сега обаче това няма да стане. За пореден път тази година политиците обещаха промени, които не изпълниха. За да стимулира извършването им, правителството дори постави под условие харченето на едни 104 млн. лв. от бюджета на здравната каса. Те трябваше да се усвоят срещу редица мерки, сред които въвеждането на задължителни отстъпки от цените на лекарствата, които плаща касата, даването й на възможност да подбира с кои болници да работи, както и ограничаването на строежа на нови клиники в зависимост от нуждите на хората. Въпреки че заявките за реформи бяха одобрени от кабинета, а парите освободени, проектите така и не се приеха от парламента. Макар и недостатъчни, поне част от тези промени щяха да бъдат стъпка в правилната посока на дисциплиниране на здравната система, която сега е като разграден двор. Отхвърлянето им обаче мина някак по терлички.
Може би точно в това мълчание на целия сектор се крие и отговора на въпроса защо депутатите не ги приеха. Бламирането им не възмути нито собствениците на частни болници, нито директорите на държавните, нито производителите на лекарства, нито пациентските организации и лекарския съюз или синдикати и работодатели. Нямаше нито едно заплаха, че без промени пациентите ще умират, защото скоро няма да има кой да ги лекува, нито заявка за протести. За разлика от сегашното положение, когато в касата зейна дупка от 330 млн. лв. точно заради същата нереформирана и неефективна система, от която не са доволни нито редовите лекари, нито пациентите. Колебанието на управляващите да налеят веднага парите обаче отпуши лавина от реакции на същите тези хора и организации - болниците пак фалираха, аптеките затвориха, а пациентите се върнаха в зората на медицината.
Дано някога с ентусиазма, с който отстояват повече пари, собствениците на частни болници, директорите на държавните, производителите на лекарства, пациентските организации, лекарският съюз, синдикати, работодатели и депутати се борят за реформиране на здравеопазването. Само така ще разберем, че сред тях са останали последователи и на Хипократ, а не само на Златния телец. Защото промените са единственият шанс у нас да се появи нормална здравна система, от която лекарите да не искат да бягат в чужбина, а болните да получават адекватна помощ. За съжаление не съм голям оптимист.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
