Месечен анализ на Институт "Иван Хаджийски"
Влиянието на процесите в ЕС и Турция непосредствено се усеща в нашата външна политика. Забележим е лек и внимателен завой в нейните послания. Особено след атентатите в Брюксел, и премиерът Борисов, и външният министър Митов заеха критични позиции спрямо мигрантската вълна. Властта проявява и повишена толерантност към антиимигрантското говорене в страната, разминаващо се с официалната про-Меркел линия. По отношение на Турция, периодът на временно охлаждане, свързан с промените в ДПС по Нова година, изглежда поне засега преустановен. Наблюдаваме по-скоро жестове на миролюбивост и приятелство - и в закриването на комисията за разследване на Русия и Турция, и в отправените чрез Местан лични поздрави на премиера до колегата му Давутоглу.
В България ГЕРБ трайно "окупира" политическия център. "Десният поход" на Борисов, насочен към идентификация с реформаторските сили и овладяване на властта от анти-БСП и анти-ДПС рубежи, явно е завършил. Острите размени на реплики с ДСБ имат за резултат легитимиране на малкия партньор в коалицията като централен фактор. По всичко личи, че политическият "разкрач" на ДСБ - да бъде и вътре във властта, и извън нея - е удобен и на Борисов. Той повече няма нужда вътре в страната да го възприемат непременно като "десен". Самата му партия не е склонна да разглежда себе си в "пакет" с ДСБ. Така за него се открива пътят, по който - дистанцирайки се от поведението на ДСБ - да оставя отворени врати към всички и едновременно да държи другите политически играчи в непосредствена близост до себе си. По такъв начин Борисов може да се възползва от антиимигрантските и скептични към брюкселските решения настроения, без да се съобразява с твърдата прозападна линия на ДСБ - и да напредне с "опитомяването" на ПФ, възпроизвеждайки в смекчен вид техните послания.
Предстоящият конгрес на БСП придобива принципно значение за политическия курс на партията: ляв (социалистически, олицетворяван от Михаил Миков) или компромисен (социаллиберален, олицетворяван от Корнелия Нинова). Лидерското състезание в БСП се изостря до небивала от много време конфронтация. АБВ, оставайки с надежди за бъдещо сътрудничество с ГЕРБ, напрегнато следи процесите в БСП. Първанов вижда своя шанс в опонентите на Миков. Тяхната кауза (борба срещу действащия председател и неговия апарат) конкретизира по нов начин традиционната Първанова теза, че враждува с "Позитано", а не с партията, която всъщност го подкрепя.
Предстоящите седмици са с особено значение за перспективата на доскоро хомогенното пространство на етническия турски вот, като се имат предвид и предстоящите национални форуми на ДОСТ (10 април) и ДПС (24 април).
ДПС, партия, която доказа своето близко до монолитно единство при многократни изпитания, сега полага кризисен тест за стабилност. Фокус на действията на ДПС е да не се допусне либералната, евроатлантическата и протурската линия да се превърнат в монопол на Местан.
Посещението на Местан в Анкара трябваше да произведе върху тези избиратели максимално силно впечатление и да ги убеди, че Турция стои твърдо зад него.
Ахмед Доган от своя страна съзнава риска от отлив на гласове от Турция към Местан. Изпратената и от него делегация в Анкара, включваща представители на временното ръководство, преследва две цели. Първо, да внуши на избирателите, че поне ДПС като цяло не е партия нонграта в югоизточната ни съседка. И второ, да установи по-тесни контакти с опозицията.
Поведението на партиите от ПФ да стоят близо до мейнстрийма дава своите плодове. Отмина времето, когато срещу тях се четяха декларации, че са профашистки и неприемливи в демократичната политика. Близостта до ГЕРБ укрепва присъствието им на различни политически, медийни и административни равнища, но крие и неизбежни рискове. Въпреки общо взето координираното единство между двете формации във Фронта, инициативата като че ли беше взета от ВМРО, и то, както и в случая с АБВ, по президентската тема.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
